Завистта е присъща на човека

Завистта е присъща на човека:
но тя е порок и нещастие . Затова трябва да я разглеждаме като враг на нашето щастие и да се опитваме да я задушим като зъл демон. Тъй ни напътства и Сенека с хубавата си мисъл: „Нека се радваме на доброто си положение, без да се сравняваме с другите; човек никога не ще изпита щастие, ако се измъчва от това, че други са по-щастливи”; „Като видиш колко много са те задминали, помисли колко много са и тези зад теб”, т.е. трябва по-често, да обръщаме поглед към ония, които са по-зле от нас, отколкото към другите, чието положение изглежда по-добро. Чети повече

HOMO PERDUTO (загубения човек) – ІІ СЦЕНАТА

Живеещият някога във френските кафенета Сартър, казва че човек не притежава вечна природа, и затова трябва сам да се създаде, да сътвори собственото си същество. Изтърсват те в някакъв миг от вечността на сцената и те оставят. Не знаеш сценария, репликите, не си и чувал за сюжета. Нищо. А залата е вече пълна с публика. На сцената също има актьори, но те имат вече роли, заучени реплики, включени са в пиесата на точно определени места, горди са от това, че знаят кога точно да се включат в действието. Чети повече