Поп-социализъм, поп-преход

Официалният разказ за комунизма представя едни тъмни години на диктатура, от които Източна Европа (за Азия май не сме съвсем сигурни) се отърсва в героична гражданска еуфория. Има и друг, носталгичен разказ за това колко беше хубаво тогава, как имахме време за всичко и как ни подмамиха американците да разрушим хубавата си държава. Аз ще предложа трети сюжет, в центъра на който ще бъде популярната култура: нейното канализиране и бюрократизиране във времето на социализма и избликването й в публичното пространство под формата на онова, което в Сърбия наричат турбофолк, в България – чалга, в Румъния – манеле. И което, според мен, не е просто музика или контракултура. Няма да разберем 90-те години без тази смесица от вулгарни песни, показно потребление и криминални типажи. И без възмущението срещу нея от страна на благообразната соц-интелигенция, която стремително се пролетаризираше. Чети повече

28°36′ ИЗТОЧНА ДЪЛЖИНА

В едно свое прочуто есе Херман Брох за пръв път споменава понятието кич. Според него, кичът не е само произведение на лошия вкус в духа на панаирджийското изкуство. Той е позиция, манталитет, нещо наподобяващо изкуството, и то точно там, където се срещат безсмисленото и развлекателното. Брох дори смята, че в някакви дози кичът е необходим, защото освен че запълва някаква празнина сред една част от публиката, той очертава още по-ясно границите на истинското изкуство. Чети повече