ХЪЛМЪТ

„Не е истина
не е истина”

Иван Пейчев

     Този хълм си имаше всичко – рекичка, която се извиваше между свободно растящите, бодливи храсти и вероятно извираща някъде от високата му част, и гъста борова гора, която покриваше южната част на склона. Небето бе замряло в някаква наситена до крайност синева. Там, където гората свършваше, подножието на хълма преливаше в огромна поляна с дива и почти непроходима растителност. На места се показваха оранжеви шапчици на невен, нежни стебълца на диви теменуги и еньовчета.
Мъжът вървеше без посока, като внимаваше да не нарани краката си, от внезапно изникващите остри камъни, скрити под храстите. Наоколо нямаше никаква асфалтова алея или някаква оформена пътека, по която да крачи безгрижно и да се любува на дивата красота наоколо. Чети повече