ПАРИ

Парите въплъщават едно измамно чувство на сигурност по отношение на шансовете за оцеляване.Към парите е прикачен невероятно много инвентар. Те са представителни за огромен брой несвързани една с друга теми. Усложненията, които може да предизвика инвентарът около парите, са накарали някои хора и движения да ги проклинат като олицетворение на самото зло. Парите не са коренът на всяко зло. Дори любовта към тях не е коренът на всяко зло. Коренът на всяко зло е огромният стремеж на човека да оцелее, да бъде прав, да изкарва другите неправи, да се налага и да използва. Парите просто могат да бъдат много лесно съчетани в този процес.
Първоначално не е имало пари. Те са изобретени от разсъдъка, за да представят предметно притежание. Първите пари са били самите стоки. Паричната единица е трябвало да бъде компактна и лесна за транспортиране. В някои части на света все още се използват платежни средства като яйца, миди, кожи и т.н. Били са установени приблизителни равенства, за да се възпроизведат стойностните отношения на различните платежни средства.
Човешкият разсъдък никога не се чувства сигурен и доколкото познаваме миналото, хората винаги са се страхували, че няма да оцелеят. Понякога този страх е бил или е оправдан, но най-често, докато фактите говорят в полза на оцеляването, разсъдъкът трескаво се занимава с неоцеляването. Преживяването на сигурност в оцеляването е било трудно постижимо в човешката история, ето защо парите са поели функцията да придават един вид измамно чувство на сигурност по отношение на вероятността за оцеляване. Изхождайки от това състояние, хората започнали да ламтят за пари и в своята алчност дали власт в ръцете на ония, които ги имали – с надеждата да спечелят благосклонността им и така да увеличат собствените си шансове за оцеляване. Ако разгледате отблизо тези предположения, ще видите, че те са съвършено абсурдни и нелогични. Все едно. Хората предпочитат да се чувстват сигурни, вместо да използват здравия си разум. Когато става въпрос за пари, хората нито се чувстват сигурни, нито са разумни.
Разсъдъкът създава илюзията, че Аз-ът е несъвършен, че не е пълен и адекватен. По-нататък той обявява (постулира), че предмети могат да направят Аз-а пълен и завършен. Парите представят предмети, затова разсъдъкът се стреми към тях в усилието да създаде преживяване за пълнота и завършеност. Обаче той никога не признава пълнотата. Щом забележи, че все още съществува чувство на незавършеност, той иска още повече пари. Понякога разсъдъкът забелязва, че работата не е в парите. От това той по нелогичен начин може да заключи, че самите пари са причината за това чувство на незавършеност. Поради вяра в тази безсмислица хората раздават всичките си пари, само за да открият, че са все още неудовлетворени. Вижте, да бъдете удовлетворен и да преживявате завършеност няма общо с нищо друго, освен с удовлетворение и завършеност. Това не се постига с повече пари. Не се постига и с по-малко пари. Удовлетворението е за една много избрана група от хора: онези, които са готови да бъдат доволни. От тях няма много.
Печеленето на пари няма да засили нито на косъм Вашето чувство за завършеност. Обаче не Ви казвам да не играете играта на парите. Да живеете в този свят означава, че дори ще е много трудно да не я играете. Бих искал само да знаете какво можете да очаквате от парите и какво не. Ще разгледаме някои схващания за тях, които не носят нищо. След това ще се обърнем към други, които носят нещо.
Не носи нищо да мислите, че поради богатството или бедността си сте по-добре от който и да е друг. Никой няма полза от това. Да сте огорчен от финансовото си положение не помага нито на Вас, нито на другите.
Не носи нищо да развивате убеждения по отношение на това, какво Ви причиняват „ония” на паричния сектор. Тогава ще имате само един куп основания, вместо това, което казвате, че искате да имате.
Не носи нищо да очаквате Вашите родители да продължават да Ви дават пари, когато вече сте възрастен. В края на краищата все някога ще трябва да постигнете яснота по въпроса, така че не е грешно да го направите рано, вместо късно.
Да гледате на парите като на цел сама за себе си, не върви. Парите са студени. Те никога няма да Ви обикнат и със сигурност няма да Ви топлят нощем. Ако искате пари, вземете си. Има цели планини от тях и техниките за придобиването им са основно документирани и достъпни за Вас. В света няма недостиг на предмети. Ако искате предмети, а ги нямате, трябва първо да преживеете отговорността за състоянието си, преди да го изясните. Изучаването на правилата за законно придобиване на пари е на Ваше разположение по всяко време. Ако смятате, че искате да имате пари, а не изучавате правилата, тогава мога да заключа, че предпочитате да се оплаквате и мърморите, вместо да имате пари.
За да разберете парите, трябва да се олекотите, като хвърлите своите системи от убеждения за тях. Парите ще бъдат проблем за Вас, докато не изоставите позициите си и не осъзнаете, че може би не сте прав с убежденията си. Дори и за парите е валидно, че можете да проправяте пътя си само чрез просветление.
Впрочем с парите може да се борави лесно: харчете по-малко, отколкото получавате и получавайте повече, отколкото харчите.

Вие не сте парите си,
затова нека те да Ви служат, а не Вие на тях.

СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИХОТОМИЯ

„Сигурността без свобода е сигурността на клетката в зоопарка. Свободата без сигурност е свободата на джунглата”.
Този афоризъм, който преди време чух от един немски политик християндемократ казва нещо много просто за добре уреденото общество и съответно, за разумно практикуваната политика: между двете – казва той – трябва да има баланс. Балансът обаче не става за ударен политически лозунг, с баланса не могат да се атакуват обществени емоции. Чети повече