ИЗХВЪРЛЕН

Площадката не беше висока. Бях броил стъпалата до нея хиляда пъти, и при изкачване, и при слизане, но числото ми се губи от паметта. Никога не съм бил наясно дали трябва да кажа „едно’, когато кракът ми е на тротоара, и „две’ – на първото стъпало, и тъй нататък, или пък тротоарът не бива да се смята. Горе се натъквах на същата дилема. В обратната посока, тоест отгоре надолу, беше същото, без преувеличение. Не знаех откъде да почна, нито къде да приключа, право да си кажа. Чети повече