Във видео връзка наш журналист пита г-н Джеймс Пардю за положението в България. Нахвърляйки няколко изречения за нашата страна, г-н Пардю, бивш посланик на САЩ в България, прави бързо единичен аксел , като във фигурното пързаляне. Завъртва се по посока на часовниковата стрелка, после започва подробно да ни убеждава, как Тръмп трябва да бъде свален, защото еПРОФИЛ извършил закононарушения. Пардю, е политическо животно. Вероятно е член на Демократическата партия. Инстинктивно насочва разговора в друг коловоз , започва да ни разказва как Тръмп върши много поразии в САЩ. Това е стар, много износен, политически похват – уж започваш да отговаряш на въпроса, но още на второто изречение подхващаш друга тема по-важна за теб. Нещо като „Краставицата” на Мирча Кришан. Първоначалният въпрос се изгубва в тресавището аргументи, нямащи нищо общо с въпроса. Преминава се от отговор и описване към предписване. Просто мнение или емоционална реакция, морал извлечен от страстите, както ги нарича Хюм, но не морал извлечен от факти и разумни умозаключения. Става дума за гилотината на Хюм, въображаемото острие, отсичащо света на фактите, от света на ценностите. Всъщност става дума дали да се придържаме към фактите, или просто да говорим за тях така както ни се иска да бъдат.
Хайде, да речем г-н Пардю е политическо животно. При тези животни е валидна максимата, кажи ми откъде идваш /от коя партия/, за да ти кажа защо говориш така.
Но какво да кажем за един наш известен психиатър, бивш член на партията на Иван Костов, който в серия от интервюта, развива тези далеч от здравия разум. Човек изключително начетен и ерудиран, който развива твърде съмнителни тези, представяйки Русия и Путин като политическо , културно и духовно явление. Според д-р Николай Михайлов, това да говорим за Русия и Путин като за агресивна страна, заплаха за другите народи, е клише, примитивна русофобия. Ето какво казва д-р Михайлов в последното си интервю :
„Путин е мантра на европейски терен, която отвлича вниманието европеецът да се замисли за своите кризи. Европа да се преживява като непрекъснато заплашвана идеална политическа общност. А всъщност Путин, отбранява собствената си граница от северноатлантическия пакт, който напредва и без особени успехи. Путин няма мотив да прекосява границите на Руската федерация навън, а да отбранява границите от опасности отвън“.
Нямал мотив ! Но на практика не е престанал да нарушава „чужди граници” и да оставя планини от трупове след себе си. Няма смисъл да споменаваме десетките убити в Украйна, Грузия,Армения, Чечения, нито да изреждаме убитите и отровени опоненти в Русия и в други точки на света. Та, тероризмът, агресията, заграбването на чужди земи чрез насилие, са основния събирателен алгоритъм, основната социо-културна матрица в която съществува Русия от столетия. Руският журналист и философ Игор Яковенко, живеещ в момента в Москва, изнася лекции със следните заглавия :
“ ТРИБУНАЛ ПУТИНСКОГО РЕЖИМА”
„ПОЧЕМУ ПУТИН – ЭТО ПРЕСТУПНИК И УГРОЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВУ „?
„ПУТИНИЗМ- ЭТО ОККУПАЦИОННЫЙ РЕЖИМ“
За да изпадне в подобни „заблуждение „ има само едно обяснение – Игор Яковенко не е чел д-р Николай Михайлов.
Не са го чели историкът Марк Солонин, колегата му Поносенко, Невзоров , Иларионов и още двадесетина люде, все хора, които изнасят лекции в цял свят и в момента.
Един професор от Калифорнийският университет, Хедър Бътлър се опитва да обясни това объркващо явление, как интелигентни и начетени хора, могат да говорят и вярват на глупости / foolish things /. Той смята , че критичната мисъл е съвкупност от някакви познавателни компетентности, които ни помагат да мислим уж рационално, но/ забележете/ в зависимост от някакви емоционални цели, които артикулираме така както ни харесват лично на нас…
Така че винаги ще има хора, които да им харесва казаното от д-р Михайлов.
За съжаление, аз съм от онези примитиви, на които подобни изказвания навяват тъга.

Някой беше писал, че сега е особено необходимо да се строят манастири. За вярващите във всичко и за невярващите в нищо. Не съществувало вече място, в което професионално да ненавиждаш света. Всъщност имаПетьо толкова много места, че дори не е необходимо дълго да търсиш . Достатъчно е да включиш телевизора, да разтвориш вестник или да влезеш в глобалната мрежа. Там ежедневно се открива пред погледа ни такава планина от ненавист, че сравнени с нея Хималаите изглеждат като купчинка пясък, забравена от дете на плажа. Всяка новина изглежда ужасяващо реална, и в същото време нереална. Защото още същата вечер идва друга новина, а старата е изхвърлена като камъче някъде в планината от ненавист.
„Онзи , който се стреми към нирвана, да направи така, че нищо да не му е скъпо”, четем в един будистки текст.
Това би означавало всеки ден да губим по нещо от себе си, без да страдаме за хората и нещата, които ни заобикалят. Да овладеем екзистенциалната си тревога, да надмогнем страха от смъртта и намерим спокойствие в контекста на вечността.
Но когато обитаваме настоящето, моралът е единственото нещо, което умиротворява отношенията между човешките същества. Защото именно в него се съдържа зачитане, любезност, доброжелателност, а там където е възможно и благодетелност. Някъде далеч отвъд всичко това е манипулирането, грозният език, липсата на уважение и злината във всичките и превъплъщения.
Една от тези отблъскващи новини днес е, че в Руския-информационен център, БАН е организирала конференция за русофобството. Водещ – Жан Виденов. Всъщност това е поредното сборище на комунистически динозаври-родоотстъпници, на които Русия им е по-скъпа от тяхната родина България. Няма нужда да изброявам имената им, но на поне половината от тях децата им учат или работят на Запад.
Почти съм готов да се съглася с един малко известен у нас американски историк Хейдън Уайт, който смята, че имаме нужда от история, която да ни учи на неприемственост. Защото изучавайки най-големите историци на 19-ти век, той стигнал до убеждението, че те много често заменят или попълват липсата на факти, като използват литературни похвати, с някакви емоционални и морални императиви. По този начин конструират една благовидна приемственост между настоящия свят и онзи, който го е предшествал. Твърде познато нали ?
Тъй като по-горе стана дума за родина и родоотстъпници, днес четох за един човек, Тенцин Ригдол, известен художник от Тибет. Той пренесъл 20 тона пръст в чували от родината си на 2000 км. до Индия, за да изпълни предсмъртното желание на баща си.
Както знаем Тибет е окупиран от Китай и 200 хиляди тибетци живеят в изгнание в Индия. Между тях бил и баща му. Завръщането на изгнаниците в Тибет би означавало смърт.
С риск за живота си Тенцин Ригдол прекарал контрабандно тази пръст, минал през две граници и близо петдесет контролни пункта.
Направил художествена инсталация с тази пръст в Индия. Това било много повече от изкуство. Дал възможност на хората, избягали от Тибет, и на тибетците родени извън пределите на страната, да се докоснат до истинската си родина.
Просто Тенцин решил, че след като не могат тибетците да се върнат в Тибет, той ще направи така, че Тибет да дойде при тях…
Тази история няма как да бъде разказана на хора като Волгин, Вацев и цялата сбирщина от червени професори, които днес цял ден са се обяснявали в любов към Русия.

Към какво е „филията“на днешната „русофилия“?

Напоследък у нас започнаха да признават съществуването на „русофоби“. Дажебсп започнаха да се тревожат, че обществото ни („интелектуалците на обществото ни“) били разделени на „русофили“ и „русофоби“. Това би могло да се приеме дори като еволюция. До неотдавна „нашият народ“ по дефиниция и в своята тоталност, от векове и „за векове“, можеше да бъде изпълнен единствено от чувства на „дълбока благодарност“ към руския народ Чети повече