На съседната улица…

Тогава Той пак каза : „ Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място. Пророкът навсякъде е на почит, освен в родния си град, между роднините си, и в собствения си дом…”
Исус говори с думи, които изразяват един дълбоко вкоренен принцип, една вековечна матрица, една древна и неизменна психична структура, че чуждите се приемат много по-добре от своите. Гордостта и безверието в човешкото сърце, неПРОФИЛ приемат за велик този, който е непосредствено до тях, този от съседната къща, квартал или улица. „Може ли от Назарет да излезе нещо добро…” Това е вечен алгоритъм, древна конструкция, изфабрикувана от разсъдъка в желанието му да даде право първо себе си, да не бъде поставен по-ниско. Аз-ът трябва да напусне поне за малко себе си, да излезе навън, да хлопне вратата зад гърба си, за да види с други очи чуждите качества. Една душа се измъчва, и сякаш трябва да бъде прекарана през два воденични камъка, за да бъде безпристрастна и оцени чуждото достойнство. Когато нещо е истинско, когато е високо качеството, то просто съществува и му е съвсем безразлично, дали го забелязват или не. Универсалните закони и качества, които движат света не са създадени от преценките на разсъдъка , те са отвъд харесването и приемането от другите. Не напразно Исус внушава, че само чуждите приемат пророка добре. Тези които са прекалено близо – роднини приятели, хората през две къщи на улицата, няма да могат да оценят чуждото достойнство, тази близост е голяма пречка, голям проблем. „Няма по-трудно място за служене на Бог от вкъщи.“ Това са универсални закони на човешката психика, вградена схема на реагиране, непоклатима матрица, вкоренен архетип. Всеки живее в плен на своето концептуално островче и отказва да приеме истините на другите. Разбира се, има изключения. Само, че няма никакъв смисъл да се говори за тях. Защото колчем отворим уста да споменем изключението, неизменно циментираме правилото. Децата на рок-певци, които пълнят огромни стадиони с публика, слушат друга музика, роднините им купуват други дискове, имат други идоли. Дъщерята на прима-балерина на световна опера, отишла да гледа балет с участие на майка си. После разказва : „Беше вълнуващо, на сцената играеха голяма група танцьори, но когато излезе мама за соловото изпълнение, си тръгнах…Не ми беше интересно ! Това беше мама…Дъщеря разказва как в Ню-Йорк посетила лекция на индийски гуру. Някой негови думи дълбоко я развълнували. Няма никакво значение, че същите думи е чула от баща си , само преди година. Тогава са преминали край ушите и недоловимо, после са изчезнали в пространството. Вижте, не може да дойдете от другата стая с чаша кафе, за да ми кажете нещо дълбоко и запомнящо се, което да ме разтърси, нали така…Трябва да дойдете от Австралия, Нова Зеландия, поне от Индия, да сте някой Кришнамурти, за да се заслушам в думите ви, да ги оценя… Във вас няма нищо „чуждо”, нищо „далечно”, нито пък „тайнствено”, живеем в една къща, един град, село или на една улица. Ама чакайте, защо пък точно този да казва Истината ? Баща му не беше ли един прост дърводелец ? Майка му Мария , една твърде обикновена, макар невинна и богобоязлива, млада жена , която той взе бременна, за да я предпази от позор…Докато живеем в рамките на едно ограничено Аз, със своите вътрешни конфликти, няма до можем да оценим и приемем качествата на другия, на този от съседната къща. Само извън тези рамки, когато вратите ни са широко отворени, можем да се издигнем на едно равнище с истинските си преживявания. Извън оградата, на ограниченото островче на Аз-а, сякаш не съществуват сравнения. Там, в „открито море”, може да се получи взаимност между вътрешната необятност, на един човек, с тази на друг човек, като част необятността на света.
Чакайте, май и вие живеехте на съседната улица…?