ИЗПОВЕД НА ЕДИН МЪЖКАР

Бягам с лудешка бързина. Пред очите ми танцуват блуждаещи огньове. Случи се нещо ужасно, или поне можеше да се случи, почти не съм на себе си и не мога да осъзная станалото. Все пак сега, когато съм определено здрав и читав, макар и целият треперещ, бих могъл да заявя, че там само на няколко километра извън града стреляха по мен. Само миг след изстрела си представих как крайниците ми омекват, как се свършва всичко в мен, как падам мъртъв върху влажната пръст. Ей така, по един определен начин мъртъв, като всички кучета от моята порода – с изпънати крака и отметната назад глава. Дори само като си представя тази сцена, ледени тръпки като игли се забиват по нещастното ми тяло. Сега ми се иска да бъда наруган и набит, всичко това би ми подействало невероятно добре. Чети повече