Изглежда човек не може да живее без илюзии. Те са патериците с които крачи през света. Без тях би паднал в праха, от който е част, без сили да противостои на бездната на нищото. Опитайте се да отнемете дори едната патерица на илюзиитеПРОФИЛ му, и ще видите една огромна пустота, страх и самота в очите му, които винаги е носил тайно в глъбините си. Но дори и да му отнемете и двете патериците, той ще измъкне от ръкава си друга тояжка с илюзии, дори и само за да направи последните няколко крачки . Малцина са тези, които без да се подпират, сами на собствените си крака, достигат до бездната. Защото може да се спасиш от илюзиите, но не и от страданията. Ницше казва : „Истината е страшна, но ние притежаваме изкуството, за да не загинем от нея”. Илюзиите са едно такова върховно изкуство. Но те не са просто една нереалистична представа за света, субективно преувеличаване или смаляване на някакви ценности. Не. Те заедно с деятелността определят живота така, както гравитацията определя падането. Всъщност разсъдъкът си изгражда цял инвентар от представи, развива понятия, които да изпълват със смисъл всичко, което правим. Символите на езика също дълбоко погребват истината под много пластове представи. Понякога когато наличните илюзии не са достатъчни, човек се бори за да се сдобие с нови такива , според него, на по-високо ниво. Това е нещо като надграждане на илюзиите. Самата деятелност много ни помага, защото е едно бягство от онези въпроси, намиращи се в дълбините на финия ни живот, все въпроси на които не искаме да чуем отговора…
Съвсем естествено, когато е млад човек да е обрасъл с илюзии. С напредването на годините, те стават все по-малко и все по-малко. Всъщност става така, че макар и да са по-малко, той започва да използва нови, отговарящи на възрастта му илюзии , за да се отърве от старите…
По астрономическата скала живеем колкото пеперудата еднодневка. От стария гъсталак с илюзии е останала само една тояжка. Но и тя е достатъчно да направим с нея последните няколко крачки към бездната.

ЗЛО НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

Може да се каже, че злото е жертване на жизнеността в отношенията заради имане на право. Тук нямам интерес да Ви съобщя, че в света съществува зло. Сигурен съм, че го знаете. Аз искам по-скоро да разширя злото до нивото на абстракциите, което би му позволило да достигне до своя естествен край. Всичко, което бъде разтеглено до едно подходящо ниво на абстракции, се разтваря и изчезва, с изключение на фундаменталните закони, определящи вселената. Гравитацията например не би изчезнала на нивото на абсолютната абстракция, тъй като самата тя е абсолютна абстракция. Чети повече

ОПРАВДАНИЯ

Това, което се оправдава, не се поддава на директно преживяване, иначе нямаше да се нуждае от оправдание. Само нещата, които не могат да се преживеят пряко, се фиксират от разсъдъка като позиции. Разбира се, възможно е да се вземе една истина и да се фиксира като позиция, но тогава не е необходимо тя да се защитава. Когато нещо е истина, защитаването му е съвършено излишно.
Вие винаги можете да познаете кога някой защитава нещо, което не е истина – ще чуете прекалено много шумен протест от негова страна. Също така ще познаете кога някой защитава нещо истинско – съответната позиция отстъпва място на истината, която говори сама за себе си. Чети повече

ПОЛЯРИТЕТИ НА РАЗСЪДЪКА

Под „поляритети” имам предвид противоречия. Например север-юг, горе-долу, дясно-ляво. Това са естествени поляритети. За нас интерес представляват изкуствените поляритети, които наричам „поляритети по дефиниция”. Разсъдъкът много обича да борави с дефиниционни поляритети. Те са негово изобретение и преследват да го изкарат прав. За да бъде прав по отношение на нещо, разсъдъкът се нуждае от тема и от някоя личност за ролята на неправия. Съответно той си изнамира подходящи личност и тема и дефинира едно противоречие. След като са определени двете страни на проблема, едната се обявява за правилна, а другата – за грешна. Естествено разсъдъкът решава да се застъпи за „правата” страна. Чети повече

СИСТЕМИ ОТ УБЕЖДЕНИЯ

Ако това, в което вярвате, действително е истина, излишно е да го вярвате.
 

Една система от убеждения е сбор от изказвания за дадена личност, мястото или нещо, които имат за цел да дефинират тази личност, място или нещо, за да може да се борави с тях. Убежденията произхождат от Вашия недостиг на готовност да се доверите на непосредствения си опит. По-нататък те структурират Вашето преживяване на света така, че приликите биват подчертани, а единствени по рода си различия се пренебрегват. Фактически, каквото и да е директното преживяване, ако то противоречи на някое убеждение, тенденциозно се игнорира или се отхвърля като нещо необичайно, като „изключение” потвърждаващо правилото. Чети повече

РАЗСЪДЪКА (Лошите новини)

Разсъдъкът е система от органи,
включваща цялото физическо същество.
Неговата цел е да оцелее и да бъде прав.
Той ще направи всичко, за да я постигне.

Разсъдъкът е система от органи, включваща цялото физическо същество. Неговата цел е да оцелее и да бъде прав. Той ще направи всичко, за да я постигне. Понякога за него има нещо по-важно от оцеляването, а именно – да бъде прав. Чети повече