Да си посредствен означава да живееш по средата, в бездарие, да се вписваш в общоприетите правила,Петьо като Хайдегеровия Das Man. Всъщност това е нормалният човек в статистическият смисъл на това понятие. Das Man е човекът като всички други. Той мисли за нещата така, както „се мисли” за тях. Невзрачен е, и иска да наложи невзрачността и на другите като стандарт. Представител е на масовидното, обезличено съществуване. Той е безличната маска на всекидневието. Този човек си представя съществуването като силна, могъща и безотказна майчина гръд, която е длъжна да му дава да суче, дори да няма никакви заслуги или принос за това.
Всичко това се дължи на вредата, нанесена от псевдохуманистичните лозунги, които неуморно повтарят все едни и същи послания – всички са равни, всички имат право на живот, всички имат права на дом, всички имат право на благоденствие, храна, справедливост, просперитет и т.н.
Тези лозунги се отнасят до едно идеално състояние, което преди всичко трябва да се постигне. Всички тези демагогски внушения винаги премълчават ролята на личните заслуги и усилия.
Посредственият човек е осъден да следва мними пророци, те подхранват фантазиите ,надеждите и илюзиите му. Тези леви пророци водят масите към неясни цели, тласкат ги към едни химери, които съществуват само в техните фантазии.
Милиони сомнамбули, на Изток и на Запад, крачат по света, преследвайки абсурдни, социалистически и доказано опасни измислици, като „равенство между хората”.
За съжаление цялата западна академична общност, с демагогски софизъм, продължава да сее заразата на опасната идея, че хората могат да постигнат щастие, подобно на нирваната в майчината утроба. Само там може да се живее без труд и усилия, без грижи и дори без противоречия. Дори във Великобритания академичната общност от десетилетия произвежда хора скептични към свободния пазар, хора със силно идеологизирани леви възгледи.
Сякаш никой не си е извадил поука от пагубните думи „свобода, равенство и братство”, изковани по време на Френската революция”, която кой знае защо някой наричат „велика”. Още по-тъжно е, че сякаш никой не разбра, че когато има свобода – не може да има равенство. А там където има равенство – не може да има свобода. Първото защото хората са с различни способности, а второто, защото равенството, може да бъде наложено единствено насилствено.
Левите лозунги винаги са били едни кухи фрази, изпразнени от съдържание, но със силно емоционално сублиминално въздействие.
А ето, точно там са околоплодните води на посредствеността, раят на бездарието, там е Хайдегеровия Das Man, човекът-маса, който изглежда няма нито народност , нито какъвто и да е географски или културен топос.
Най-обезкуражаващото е , че бъдещето на обществата и на Изток и на Запад до голяма степен зависи именно от него.
От човекът-маса.

Думата „свобода” заема огромна част от политическата логорея на демагози, шарлатани, патриоти, популисти и тирани от всякакъв род и калибър. Същото е и с думата „равенство”. Само че поставени едно до друго,Петьо двете понятия се отхвърлят взаимно. Когато има свобода равенството е невъзможно. Когато има наложено равенство, тогава пък свободата е невъзможна. Защото равенството не може да съществува в естествен вид. То може само да бъде наложено със сила.
Ако има свобода на словото, мисълта и идеите – възниква интелектуално неравенство.
Ако има икономическа свобода – автоматично настъпва икономическо неравенство
Русо казва, че за да има равенство трябва да зачеркнем идеята за частната собственост и да дадем на всички еднакъв дял от богатството. Този тъжен филм сме го гледали. Той е фалшив и стои на светлинни години разстояние от човешката природа.
Ако искаш да направиш всички равни, пренебрегвайки човешката природа, това става само по един начин – с насилие. Равенството не може да се осъществи без насилие. И този филм сме го гледали. И той беше тъжен. На всичкото отгоре подобно равенство е само привидно.
Вероятно сте забелязали, че никой дори не се и опитва да говори за равенство на възможностите, за равенство на уменията. Защо никой не говори да това? Говорят само за равенство на доходите. Няма по ярък пример за уродливостта на тази утопия.
Джон Ролс/1921-2002/ учен от Харвад, пише книга „Теория на справедливостта”. Той развива два принципа. Първият е , че всеки би трябвало да има право на основни свободи. Вторият принцип е, че обществото би трябвало да е организирано така, че да предостави еднакво богатство на всички. Значи ако си със специфични умения и дарби, или си високоинтелигентен, не би трябвало автоматично да получаваш по-високи печалби от другите, защото тези твои качества са „природна лотария”. С една дума тези дето нямат този късмет да са талантливи и умни, трябва да получават колкото теб, защото са нямали късмета на тази „природна лотария”. Казано по друг начин, излиза че би било справедливо Стив Джобс и Митьо Пищова да се радват на еднакви доходи. Същото е с Монсерат Кабайе и Митко Калайджиев. Дотук с професора от Харвард Джон Ролс. Този мисловен експеримент той нарекъл „Изходна позиция”. Всички знаем как завършиха тези „Изходни позиции”.
Шопенхауер, който се родил много по-рано от Джон Ролс, не е чел неговата книга „Теория на справедливостта” не е чувал за тази „ природна лотария”. Той смята, че човекът е устроен така, че си пожелава неща, получава ги, а после иска още неща. А когато получи и тях, започва да иска и нещо друго. Само да не си помислим, че ще бъде доволен ако стане милионер. Дори бъде доволен няма да е за дълго. И това продължава докато човек умре.
Съвсем ясно е, че свободата и равенството не са роднини и не вървят по един коловоз.
Те никога няма да получат политически отговори. Политически пристан. Опити да се дадат идеалистически отговори има. Например учени сравняват човешкия геном на финладци от 18 и 19 век и твърдят, че еволюцията продължава. Други се хващат точно за това , и казват че предстои и духовна еволюция, че идва „Епохата на Водолея”, където хората така ще израснат духовно, че ще се обичат, само ще се обичат и сътрудничат. Ще обединят квантовата механика с музиката, красотата и любовта. Но тук ми се струва,че навлизаме в творчеството на Хесе с неговите „Игра на стъклени перли”, пък и аз не вярвам, че красотата ще спаси света.
Затова е добре да спрем дотук.