Във видео връзка наш журналист пита г-н Джеймс Пардю за положението в България. Нахвърляйки няколко изречения за нашата страна, г-н Пардю, бивш посланик на САЩ в България, прави бързо единичен аксел , като във фигурното пързаляне. Завъртва се по посока на часовниковата стрелка, после започва подробно да ни убеждава, как Тръмп трябва да бъде свален, защото еПРОФИЛ извършил закононарушения. Пардю, е политическо животно. Вероятно е член на Демократическата партия. Инстинктивно насочва разговора в друг коловоз , започва да ни разказва как Тръмп върши много поразии в САЩ. Това е стар, много износен, политически похват – уж започваш да отговаряш на въпроса, но още на второто изречение подхващаш друга тема по-важна за теб. Нещо като „Краставицата” на Мирча Кришан. Първоначалният въпрос се изгубва в тресавището аргументи, нямащи нищо общо с въпроса. Преминава се от отговор и описване към предписване. Просто мнение или емоционална реакция, морал извлечен от страстите, както ги нарича Хюм, но не морал извлечен от факти и разумни умозаключения. Става дума за гилотината на Хюм, въображаемото острие, отсичащо света на фактите, от света на ценностите. Всъщност става дума дали да се придържаме към фактите, или просто да говорим за тях така както ни се иска да бъдат.
Хайде, да речем г-н Пардю е политическо животно. При тези животни е валидна максимата, кажи ми откъде идваш /от коя партия/, за да ти кажа защо говориш така.
Но какво да кажем за един наш известен психиатър, бивш член на партията на Иван Костов, който в серия от интервюта, развива тези далеч от здравия разум. Човек изключително начетен и ерудиран, който развива твърде съмнителни тези, представяйки Русия и Путин като политическо , културно и духовно явление. Според д-р Николай Михайлов, това да говорим за Русия и Путин като за агресивна страна, заплаха за другите народи, е клише, примитивна русофобия. Ето какво казва д-р Михайлов в последното си интервю :
„Путин е мантра на европейски терен, която отвлича вниманието европеецът да се замисли за своите кризи. Европа да се преживява като непрекъснато заплашвана идеална политическа общност. А всъщност Путин, отбранява собствената си граница от северноатлантическия пакт, който напредва и без особени успехи. Путин няма мотив да прекосява границите на Руската федерация навън, а да отбранява границите от опасности отвън“.
Нямал мотив ! Но на практика не е престанал да нарушава „чужди граници” и да оставя планини от трупове след себе си. Няма смисъл да споменаваме десетките убити в Украйна, Грузия,Армения, Чечения, нито да изреждаме убитите и отровени опоненти в Русия и в други точки на света. Та, тероризмът, агресията, заграбването на чужди земи чрез насилие, са основния събирателен алгоритъм, основната социо-културна матрица в която съществува Русия от столетия. Руският журналист и философ Игор Яковенко, живеещ в момента в Москва, изнася лекции със следните заглавия :
“ ТРИБУНАЛ ПУТИНСКОГО РЕЖИМА”
„ПОЧЕМУ ПУТИН – ЭТО ПРЕСТУПНИК И УГРОЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВУ „?
„ПУТИНИЗМ- ЭТО ОККУПАЦИОННЫЙ РЕЖИМ“
За да изпадне в подобни „заблуждение „ има само едно обяснение – Игор Яковенко не е чел д-р Николай Михайлов.
Не са го чели историкът Марк Солонин, колегата му Поносенко, Невзоров , Иларионов и още двадесетина люде, все хора, които изнасят лекции в цял свят и в момента.
Един професор от Калифорнийският университет, Хедър Бътлър се опитва да обясни това объркващо явление, как интелигентни и начетени хора, могат да говорят и вярват на глупости / foolish things /. Той смята , че критичната мисъл е съвкупност от някакви познавателни компетентности, които ни помагат да мислим уж рационално, но/ забележете/ в зависимост от някакви емоционални цели, които артикулираме така както ни харесват лично на нас…
Така че винаги ще има хора, които да им харесва казаното от д-р Михайлов.
За съжаление, аз съм от онези примитиви, на които подобни изказвания навяват тъга.

„Светият“ Сталин в днешната „руска духовност“

АВТОР : КАЛИН ЯНАКИЕВ

Наскоро в интернет попаднах на потресаващи кадри: край задната стена на Кремълск ия палат в Москва, където и до днес се намира гробът на Сталин, до неговия бюст, неколцина мрачно-важни субекти, стоящи мирно, държаха в ръце доста голямоКалин2 изображение в напълно иконописен стил, на което под лика на Пресвета Богородица (т. нар. „Богоматер Державная“) в крупен план, на нещо като постамент, в пълна маршалска униформа, с бял кител, бе изобразен сам… „бащата на народите“ Йосиф Висарионович Сталин, а от двете му страни, с по-дребни униформени фигури като „ангелски сонм“ бе представен „генералитета“ на Съветския съюз от времето на Втората световна война. Най-потресаващото обаче бе, че огромна върволица от народ, губеща се някъде в дъното зад Кремълските стени чакаше своя ред, за да застане пред „иконата“. Щом приближаха до нея мъжете (далеч не само възрастни) сваляха шапки, започваха да се кръстят, да правят поясни поклони и да се навеждат да целуват – по неизбежност горната част на панталона на „вожда“ върху изображението. Същото – и още по-старателно, кръстейки се и кланяйки се, дисциплинирано пребрадени с руските църковни забрадки – правеха и жените.
И по-рано бях виждал тази „икона“ на Сталин и сталинистите, и реших да се заинтересувам за нейния произход. За мое удивление проучванията ми разкриха нещо ужасяващо, което бих нарекъл масово „оцърковяване“ на един от най-големите убийци на ХХ в. и по-специално на самия руски народ и на неговите вярващи. Разбрах първо, че „Богородица Державная“, благославяща Сталин и съветски му генералитет, се е „явила“ за първи път през 2015 г. на някакво тържество във връзка с годишнината от битка през Втората световна война. Била е „изписана“ от иконописци по поръчка на т. нар. Изборски клуб – крайно „кафявото“ направление на „интелектуалния путинизъм“, чийто председател е „писателят“ Александър Проханов, а видни членове са председателят на движението „Анти-Майдан“ (sic!) Николай Стариков и неоевразийският идеолог проф. Александър Дугин.[1] Веднага след възпоменателното тържество през 2015 г. е била извършена и заупокойна служба за „героите“ на „иконата“ от някой си („атонски“ както е било съобщено) йеромонах Афиноген. Да, за чест на местната Белгородска митрополия на РПЦ, последната тогава официално се е разграничила както от „иконата“, така и от отслужилия заупокойната служба йеромонах.[2] Само че още тогава, в отговор на критиките, червено-кафявият „писател“ Проханов е сравнил публично Й. В. Сталин – най-централната фигура на „иконата“ с… Моисей, защото „държавни ръководители, които са били повинни в масови репресии, все пак могат да се сметнат за светци, ако са удържали победа в конфликт, заплашващ съществуването на нацията“. „Има мотив Сталин, както Мао Цзедун, който е убил много хора, както и Моисей, който също е убил множество евреи, да се смята за възвишен и почти свят човек“ – заявява тогава председателят на Изборския клуб.[3]
Очевидно въпреки разграниченията на РПЦ през 2015 г. „иконата“ на „почти светия“ Сталин все пак е продължила да придобива необезпокоявано популярност сред „руския народ-богоносец“, след като в наши дни вече можем да я видим и като обект на хилядно „благочестиво поклонение“ при самите Кремълски стени.
И ето че продължавайки да изучавам зашеметилата ме демонстрация на „образцовата руска православност“ постепенно разбрах, че едно „църковно“ преосмисляне на Сталин всъщност датира в Русия от поне две десетилетия и половина и съвсем не започва с все пак параправославните фашизоиди от Изборския клуб, а идва направо от „църковните низини“ на „най-православния народ във вселената“. Ето примерите:
Още през 1993 г., в Елцинова Русия се появява сборникът на православния писател и журналист Сергей Фомин с одиозното заглавие „Русия в навечерието на Второто пришествие“ (разбира се, в ранния Елцински период страната няма как да не е пред „апокалипсис“). И тъй, в сборника са публикувани (впоследствие придобиват огромна популярност) две ключови легенди: първата за това, че предупреден по благодатен начин от (кой знае защо) ливански православен молитвеник – сам Йосиф Висарионович претърпял дълбок духовен прелом и наредил да се качи на самолет Казанската икона на Света Богородица, за да се извърши с нея въздушен „кръстен ход“ в небето на обсадената от германците Москва. По-късно – и това е втората легенда – пак „бащата на народите“ извършил тайно кръстен ход със същата икона около „стените“ (неясно какви „стени“) на Ленинград. И двата града следователно са спасени от хитлеристите в резултат на тази тайна „благочестивост“ на Сталин.[4]
Това обаче е само началото на „оцърковяването“ на Сталин. Вече в началото на Путиновата епоха – през 2008 г. предстоятелят на храма, посветен на Св. Равноапостолна Княгина Олга край Санкт Петербург – игумен Евстафий (Жаков) поръчва, а след това и инсталира в храма си истинска икона, представяща следващата „православна народна легенда“, а именно: как по времето на обсадата на Москва Сталин лично посетил пребиваващата в съветската столица сляпа провидчица св. Матрона, за да получи от нея благословение за победа над немците. На иконата (с нейни снимки разполагаме и днес) Сталин е изобразен в цял ръст, облечен в шинел, а някъде в „подножието му“ е коленичила светицата, чиято фигура почти се губи, макар формално това да е „нейна“ икона. Изображението предизвиква реакция в средствата за масова информация (а след това и на С-Петербургския митрополит) в резултат на което игумен Евстафий (Жаков) е принуден да отнесе изображението у дома си, а скоро след това и да напусне предстоятелското място в храма. Продължава обаче да дава интервюта в своя защита и най-вече – в защита на Сталин, който, според него „бил дълбоко вярващ човек“. В едно от интервютата отецът между другото заявява: „Освен небесния, аз имам още двама бащи – единият, плътския ми баща, а другия – „бащата на народите“. Чувството, че Сталин е отец на народите, че той отчасти е и мой възвишен отец, не ме е напускало през целия ми живот“.[5]
Вече чувам как някои русофили ще ми възразят, че игуменът, за когото пиша, е просто някаква единично взета „объркана глава“ и значи аз пак съм се заел с „русофобско оклеветяване“ на РПЦ. Само че възразителите ми се лъжат. Веднага след свалянето на отеца от предстоятелското място, в Петербургската митрополия (и в Петербургските медии) постъпва „открито писмо“ от неговите многобройни енориаши, които горещо защитават и о. Евстафий, и иконата. Освен това, трябва да се знае, че злощастният игумен съвсем не се оказва първоавтора на изобразения в храма му „житиен сюжет“. Сам той настоява (и е прав), че се бил вдъхновил да заръча изписването на „каноничното изображение“ от видяна от него икона в храма „Св. Николай“, разположен между корпусите на Московската държавна библиотека (т. е. в центъра на Москва). Там образът на св. Матрона е бил окръжен от по-малки икони (с житийни сцени), показващи чудесата, извършени от нея приживе. И ето на една от тях светицата е изобразена отново в компанията на Сталин, когото благославя. [6]
По-нататък: измишльотините за връзката на новопрославената руска светица със Сталин (впрочем в реалния живот гонена през цялото време на Втората световна война и приютявана в различни комунални квартири от свои близки и почитатели) – оказва се – са били многократно обнародвани и в нейни „неофициални“ жизнеописания, още преди канонизацията ѝ през 2004 г., като изданията са били снабдени с благословението на йерархията на РПЦ (вкл. на патр. Алексий ІІ). В едно от тях например ни е разказано за следните „знаменателни“ думи на светицата: „Кой знае – била казала тя – може би Господ ще прости на Сталин. Той и сам е пленник“. На кого – пита я свидетелката в жизнеописанието? „На Каганович и на всички онези; те висят на врата му, не му дават дъх да си поеме… Той обаче обича Русия, той цялата си душа положи за нея във войната“. И след това в „жизнеописанието“ ни е разказано как светицата предсказала, че Каганович (нали се сещате защо именно той) и неговата сестра щели „да убият Сталин“.[7]
Да минем още по-нататък: вероятно дълбоко акцептирал тъкмо тази „свещена версия“ за смъртта на „вожда“, през 2018 г. вече не просто предстоятел на енорийски храм (като одиозния о. Евстафий), а сам членът на Синодалната богослужебна комисия на РПЦ, доцентът от Института по история на С-Петербурския държавен университет, протодякон Владимир Василик пише в своя статия, именно във връзка с годишнината от смъртта на „бащата на народите“ следното: „Преди 65 години почива Й. В. Сталин. От юридическа гледна точка смъртта му е естествена. От гледната точка на цял ред преки и косвени исторически факти, тя едва ли е била такава. Съществува убедителна версия, че са му помогнали да умре неговите сподвижници.“ И след това, в същата статия, членът на Богослужебната комисия на РПЦ, позовавайки се на „владика Тихон Шевкунов“ (в Русия всички знаят, че това е „духовникът на Путин“), ни заявява: „Йосиф Висарионович се явява трагическа фигура и нека да добавим – велика; фигура от мащаба на Йоан Грозни и Йоан ІІІ (курс. мой)“. Следва „обоснован“ опит протодяконът да опровергае и „мита“ за репресиите, извършени от „трагическата и велика фигура“ на Сталин. „Огромният мащаб на репресиите от 37-ма – 38-ма г., пише той смело – въобще не е свързан със Сталин, който ги е мислел като ограничена спецоперация само срещу ленинската гвардия (sic), но с интересите на същата партокрация (която в края на краищата го е и убила – б. м.)… и с устрема на троцкистите да отклонят удара от себе си и накрая, с низките чувства на някои граждани, които чрез тях са решавали свои жилищни, служебни и лични проблеми. Някой справедливо отбеляза: нима Сталин сам е написал няколко милиона доноса? Разбира се, че не. В редица случаи не някой друг, а Сталин и Берия са спирали машината на терора (курс. мой)“.[8] Подчертавам, че току що цитираните безумия са написани не от някой беловлас маниакален сталинист, а от клирик на „най-православната“ и „нападана чрез САЩ от „фанариота“ Вартоломей РПЦ“ – доцент и член на Синодалната богослужебна комисия. Който впрочем завършва опуса си с „произвеждането“ на още една „благочестива легенда“: „Ние имаме свидетелство – възможно е то да се нуждае от проверка, но в същото време очевидно е вероятно: че не много преди смъртта си Сталин се е изповядал пред митрополит Николай (Ярушевич). Сигурно изповедта е била страшна, но тя е била приета (както виждате протодякона знае и тайната на изповедта – б. м.). И него са го опяли, при това опяла го е цяла Русия“.
Обръщам внимание на опита на протодякона да ни внуши в статията си, че с репресиите от 1937-38 г. Сталин е целял да отстрани… „ленинската гвардия“. Нека в тази връзка кажа, че с тази дивотия стигаме до пределните крайности в днешното руско „оцърковяване“ на сатрапа. Ако не са запознати съвременните почитатели на „великата руска духовност“ трябва да научат, че в средите на РПЦ (не като секта извън нея) след 1989 г. се развива едно направление, наречено „царебожники“ – типична проява на болна руска мистика, според чиито представители появата на Сталин е ни повече, ни по-малко Божие наказание, стоварило се върху убийците на… императора-мъченик Николай ІІ – първо разбира се върху „жидо-масоните болшевики“, които Сталин неслучайно периодично подлагал на терор (разбирате ли сега защо протодяконът ни говори за „спецоперацията“ на Сталин срещу „ленинската гвардия“), но второ – и върху целия руски народ, допуснал в революционния си бяс този „велик грях на цареубийството“. Сталин, с две думи, е стилизиран в болната мистика на тези люде като избран „бич Божий“, отмъщаващ на „грешната“ Русия и на болшевиките за Николай ІІ.
Ще цитирам – за да не си помислите, че съчинявам – от новия акатист на царя-мъченик Николай, публикуван в книгата на архимандрит Петър (Кучер), духовник на Свето-Боголюбовския девически манастир край Владимир: „И посла карающую десницу Свою (т. е. Бог – б. м.) – правителя Иосифа (т. е. Сталин – б. м.) да накажет народ непокорный сей за преслушание клятвы, древле отроку Михаилу Романову данной“.[9]
Както виждаме, безумието на църковната „рецепция“ на Сталин съвсем не е изолирано явление в „руската православна духовност“. Не е затова и необяснимо хилядното кръстене, покланяне и целуване на „свещеното изображение“ на един от най-големите убийци на ХХ век край стените на Кремъл в наши дни.
Нека добавя, че едва ли „право правящата“ йерархия на тази църква ще продължи да се разграничава особено активно от този абсурд, след като сам „цезарят“ Владимир Путин неотдавна (в документалния филм на Оливър Стоун, разговарящ обилно с „господаря на Кремъл“) ни заяви, че: „Сталин е противоречива личност“, незаслужено демонизирана извън Русия, но сравнима в безкомпромисността си с такива исторически фигури като… Оливър Кромуел, а пък в самото навечерие на 2020 г. с възмущение отхвърли резолюция на ЕС, в която сталинизмът и хитлеризмът се приравняват като исторически престъпления.

Руската връзка на новите „консерватори“

АВТОР : КАЛИН ЯНАКИЕВ

Нашенските нови „консерватори“ (особено онези, които освен като „патриотични“, ни се препоръчват и като „истински десни“) много се засягат, когато някой се опита да свърже „консервативните“ движения в Европа с Путинова Русия. „Стига с тоя Путин, стига с вездесъщия пръст на Москва! Това са защитни мантри на днешните (леви) либерали, които чрез глобалистките НПО-таКалин2 желаят да разложат националните общности на континента ни – да ги космополитизират и джендъризират и така да ги подготвят за заливане от зловещите мигранти. Всъщност, консервативните лидери на Вишеградските държави, на Австрия и на Италия съвсем не искат да разделят Европа. Напротив – те се мъчат да я оздравят и направят по-силна (именно срещу Русия) като я върнат към нейните християнски корени и национални самобитности и така я запазят от либералните свръхрегулации, произвеждащи чудовища като зловещата „Барневарн“ и Истанбулската конвенция“.

За немалък конфуз на нашенските нови „консерватори“ и „истински десни“ активисти обаче самите техни любимци в Европа непрекъснато ги опровергават по отношение на свързаността си с Русия. Не бе никак отдавна, когато „консервативната“ външна министърка на Австрия посрещна с „традиционни“ тиролски поклони на сватбата си самия Владимир Путин, а малко преди евроизборите тази година, пак в Австрия, гръмна скандалът с вицеканцлера на Себастиан Курц, записан да договаря корупционно финансиране за своята партия с лица, представящи се за агенти на руските олигархични кръгове. Скандалът доведе до падането на правителството и развалянето на „консервативната“ коалиция във Виена. Широка известност (е, не толкова широка у нас) придобиха и данните за крупен заем от руска банка, с която финансира кампанията на своята партия френската „националистка“ (и патронеса на нашия „консерватор“ Марешки) Марин Льо Пен. Получихме сведения за руско финансиране и на Борис Джонсъновата „брекзитърска“ кампания. Дори за архигероя на „Европа на отечествата“ и неукротимия борец срещу близкоизточните мигранти Виктор Орбан се появиха свидетелства за масово предоставяне на унгарско (а значи – европейско) гражданство срещу заплащане, от което най-интензивно се били възползвали… руснаци и китайци.

И ето, в най-последните дни недвусмислена верификация на свързаността на новите европейски „консерватори“ с парите на Путинова Русия дойде и от Италия. Нека припомня: американският портал Buzzfeed публикува запис от разговор, с който разполага, между съветника и бивш прессекретар на Матео Салвини – Джанлука Савоини и руски олигарси, състоял се на 18. 10. 2018 г. не някъде другаде, а в хотел „Метропол“ в Москва. На записа – осведомяват ни – ясно се чува как въпросният приближен на Салвини доверява на руските си домакини колко горещи симпатии изпитва неговият шеф към днешна Русия и как той, заедно с лидерите на други националистични партии в Европа, „с които поддържа тесни връзки“, смятат „да обърнат ЕС с главата надолу“. „Ние искаме да променим Европа – казва на записа Савоини и продължава: Тази нова Европа трябва да е много по-близка до Русия“. Всъщност дотук в приказките на „консерватора“ няма нищо изненадващо. Лидерът на „Лигата“ и министър на вътрешните работи на Италия Матео Салвини, въобще не крие своите симпатии към Вл. Путин. Той систематично настоява за отмяна на санкциите на ЕС спрямо Русия, а между неговата партия и партията на руския диктатор има сключен специален договор за сътрудничество. Фрапантното, което научаваме от записа обаче е, че след декларирането на „топлите чувства“, между човека на Салвини и руските домакини започва да се договаря следната сделка. Италианската компания ЕНИ ще закупи от Русия 3 млн. тона течен петрол на стойност 1,5 млрд. долара, като от тях „Лигата“ на „консерватора“ ще задържи комисиона от 4% – т. е. 6,5 млн. долара, които ще бъдат използвани в кампанията на партията за евроизборите през 2019 г. С две думи: партията на „консервативния“ борец за запазване на „идентичността на Европа“ получава – нелегално – подкрепа от петролните олигарси на Владимир Путин. Въпреки че Салвини побърза да отрече каквото и да било финансиране на партията си от Русия, в Италия вече започна разследване във връзка с уличаващия запис, а при първите разпити – както ни съобщават – бившият прессекретар на „консерватора“ се е „възползвал от правото си да мълчи“.

Както и да мълчи обаче, ще кажа сега – една снимка, на която попаднах в публикация по темата говори, поне за мен, изключително красноречиво – разгръща ми дори цял геополитически „сюжет“. Защото на тази снимка уличеният близък на Салвини чиновник е представен, държащ в ръка списание (на английски език) със заглавие „Katehon. Geopolitics and Tradition“. Направих си труда да проверя що за списание (очевидно с рекламна цел) ни показва прессекретарят на италианския „консерватор“ и ето какво установих. Въпросният журнал се издава в Русия от „аналитичен център (think-tank) Katehon – независимо общество от експерти от различни страни, занимаващи се с изследвания в разнообразни области, включващи геополитически, геостратегически и политически анализ на международни събития… Сътрудниците на аналитичния център Katehon са убедени поддръжници на създаването на многополярен свят… отхвърлят и отправят предизвикателство към идеите за еднополярен свят и глобална хегемония, а… следователно особено внимание колективът обръща на такива многополярни образувания като БРИКС и ШОС“[1]. Така. Реших по-нататък да се осведомя какви хора собствено включва това „независимо общество от експерти от различни страни“ (think-tank), на което очевидно е близък уличеният човек на Салвини. Ето прочее „супервайзърския борд“ на Katehon, който издирих: председател Константин Валериевич Малофеев и членове – Сергей Юриевич Глазев, генерал-лейтенант Леонид Петрович Решетников, генерал-лейтенант Александър Игоревич Макаров, Андрей Климов, Зураб Чавчавадзе и Александър Дугин.[2] Както се вижда поне управителният съвет на think-tank-а е съставен изцяло от руски „експерти“, при това някои от тях добре познати и у нас. Така председателят Константин Малофеев, нека припомня, неотдавна насмалко не стана собственик на българската телевизия ТВ7 и е основен спонсор и идеолог на руските паравоенни банди в източна Украйна, а също на особено агресивния пропаганден „православен“ сайт GlobalOrthodoxy („Всемирното Православие“ http://www.globalorthodoxy.com/), от който системно биват облъчвани българските църковно-зилотски и антизападни кръгове и от който черпят апокалиптично вдъхновение и (напоследък) „антифанариотски“ патос почти всички „съветско“-православни тролове из нашето ФБ пространство. Генерал-лейтенант Леонид Решетников пък – както би трябвало да помним – се прочу у нас с публичните си изявления, че лично е препоръчал на БСП-лидерката Корнелия Нинова за президент на страната ни да бъде издигнат и подкрепен от социалистите Румен Радев. Накрай, „интелектуалецът“ във въпросния think-tank очевидно е последният от изредените членове на неговия борд – известният идеолог на руското неоевразийство Александър Дугин. Лично аз подозирам, че именно той е и авторът на заглавието на издавания от „независимото общество“ журнал. Защото старогръцкото κατέχων означава собствено „онова (или онзи) което задържа“ и е употребено във Второто послание на св. ап. Павел до Солуняните (вж. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега: 2 Сол. 2:7). Според традиционните тълкувания тук апостолът по прикровен начин говори за онази сила, която задържа идването на антихриста и последния сблъсък между него и Църквата Христова. И ето: в идеологията именно на Александър Дугин въпросната „задържаща“ апокалиптичния сблъсък сила (κατέχων) днес се олицетворявала от… Владимир Путин.[3]

Направих си труда да разгледам и съдържанието на дузината броеве на журнала, който гордо ни показва на снимката договарящият корупционната сделка човек на „консерватора“ Салвини. В него – а значи и като единомислени на „обществото“ на Малофеев, Решетников и Дугин – публикуват статии различни, принадлежащи все към „консервативните“ кръгове в европейските страни автори (към кръговете т. е., които уж нямали нищо общо с путинизма и с Путинова Русия), но най-вече руски неоевразийци и разбира се – буквално във всеки брой – самият Александър Дугин.

Ако – честно казано – до този момент аз също съм имал определени съмнения, че „сектата“ на руското неоевразийство (смес от старообрядски апокалиптизъм, западофобство и „треторимски“ мании) и ново-„консервативните“ идеологии на европейска почва са относително независимо едно от друго появили се идеолого-политически движения, днес, когато видях техните представители събрани вкупом под фуражките на Малофеев и Решетников и гордо показващи своя теоретичен „орган“ чрез ръката на приближения до един от основните „консервативни“ лидери в Западна Европа, аз вече съм напълно убеден, че става дума за еднородно общество от европо-фоби. Чисто и просто в него си служат с различни нюанси на едни и същи понятия и експлоатират едни и същи манипулативни тези (най-вероятно и с една и съща деструктивна цел). Защото в Русия онова, което Салвини, Льо Пен, Орбан и пр. наричат „Европа на отечествата“ се именува „многополярен свят“ (за който и руските генерали и европейските „консерватори“ се борят). Онова пък, на което в Европа „отправят предизвикателство“ споменатите субекти – т. е. либералния „диктат“ и постепенното му еволюиране в „нео-троцкизъм“ и „културен марксизъм“, в Русия клеймят като „глобален либерален хегемонизъм“ (и все още го приписват на САЩ).

И което е много важно: ако си направим труда да се позадълбочим в творчеството на ключовите руски автори на Katehon ще се убедим, че практически всички „основни топоси“ в идеологията на днешните европейски „консерватори“ имат своето рождено лоно всъщност именно при тях. Послушайте: още в началото на април 2013 г. (т. е. в самата зора на „епохата Орбан“ в Унгария, преди появата на Себастиан Курц на политическата сцена в Австрия и на Матео Салвини на тази в Италия, и даже преди началото на „кризата с бежанците“ от 2015 г.) Александър Дугин говори в своя беседа: „Всички вменяеми европейци разбират, че още малко и Европа ще се превърне в бездна, че там ще останат само някакви анклави на изроденост – емигранти, които просто ще унищожат европейската идентичност“. И по-нататък: „Европа се е превърнала в купчина от гейове, Pussy Riot, Фемен и не-индоевропейски емигранти“.[4] Дайте си сметка сега колко пъти (и с все по-увеличаващо се кресчендо) сте чували тези вещания от появилите се доста по-късно, включително у нас, „консервативни“ критици на „разпадащия се либерален консенсус за Европа“ – на онази добронравна и благосъстоятелна Европа, в която, според официалните данни, все пак семействата са далеч по-здрави и трайни, отколкото в Евразия и балканските ѝ „преддверия“, и в която процентът на посещаващите църква поне един път седмично почти навсякъде е по-висок отколкото у нас.

Но и нещо още по-важно. Прочетете какво е казал през същата тази 2013 г. идеологът на държаното от човека на Салвини списание. „В Европа – казал ни е с неподражаема откровеност той тогава – някаква про-руска пета колона вече ни е обезпечена“. Тя обаче далеч не е достатъчна. Ето защо „ще ни се наложи (на нас – евразийците, б. м.) да попроменим нечии убеждения“. Как ли? Ето чуйте: „Ние ще трябва да придвижим, да издигнем наши хора в Европа на власт, да ги укрепим – например с парите на „Газпром“, да изкупим принципалите на рекламните агенции в европейските издания, защото именно те имат влияние върху пресата“. В това – заключава членът на „супервайзърския борд“ на Katehon – „няма нищо лично, нищо страшно – в парадигмата на реализма в международната политика това е напълно естествено“.[5]

Уважаеми читателю, искрено те уверявам, че нито параноидно придавам тук непомерен ръст на цитирания руски „лаладжия“ (давам си сметка, че на него, като на „юродивец“ на режима му е позволено да изразява в прав текст онова, което „отговорните фактори“ в Русия казват по прикрит начин), нито бих се отнесъл сериозно към препоръките му от 2013 г., ако обаче не коментирах тук едно поредно и буквално изпълняване на неговите „начертания“ за руската европейска политика. Ще повторя отново: с 6,5 млн. долара от „парите на Газпром“ най-вероятно е подкрепена за последните евроизбори партията на „нашия човек“ в Италия. Най-вероятно казвам, защото това го има на запис. Както на запис имахме далаверата с друг „наш човек“ – „консерватора“ в Австрия. Е, кажете при това положение – мания ли е да се вижда „дългата ръка“ на Путин зад т. нар. „консервативна вълна“ в Европа (и у нас)? Та тя буквално е онагледена на снимката, на която „красавецът“ на Салвини държи в ръка журнала на Малофеев, Решетников и Дугин. А с нея няма как да се справят дори нашите многоучени „консерватори“.

Ницшевото amor fati /обичай съдбата/ ни приканва да обичаме реалността, такава, каквато е. По възможност изцяло. По друг начин казано ще прозвучи така : на тази земя, открай време има палачи, мъчители и жертви. По-голямата риба изяжда по-ПРОФИЛмалката. Всичко това несъмнено е част от реалното. Щом ни приканват да обичаме реалността такава, каквото е, излиза че трябва да обичаме и палачите. Теодор Адорно се пита дали все още можем, след Аушвиц и Холокоста да приканваме хората да обичат света какъвто е. Ако трябва да приемаме всичко такова, каквото е, при всички обстоятелства, в цялото му трагично измерение и съучастничество, не означава ли да сме в сговор със злото ? Адорно е евреин. Той съвсем не приема съдбата си в духа на amor fati . Бяга в Англия, за да се спаси от нацизма.
Нюрнбергският процес сякаш идва , за да окаже влияние върху начина по който да бъдат дефинирани международните престъпления. Там има един американски съдия Робърт Джаксън . Искал войната да бъде обявена за универсално престъпление, т.е. основите, положени в Нюрнберг, да бъдат валидни по-късно за всички. Идеята е отхвърлена. Нюрнберг си остава военен трибунал, създаден специално за осъждането на нацисткия режим.
Затова няма Нюрнбергски процес за чудовищните престъпленията на Сталинизма !
Сталинските масови екзекуции, репресии и агресии към чужди държави, по нищо не отстъпват на тези на Хитлер. Сталин избиваше и заличаваше цели държави. Ликвидираше не само настоящите, но и потенциалните си съперници, заедно с техните последователи.
В момента в путинова Русия тече пълна реабилитация на Сталин.
Светът мълчи в духа на amor fati.
В руските държавни телевизии денонощно тече масивна кампания , която насажда омраза към Запада. Игор Яковенко я нарича медиафрения . Денонощно се внушава , че станалите жертви на Сталинската агресия поляци , балтийци, украинци, грузинци и източноевропейци, са точно толкова лоши колкото са нацистите.
Игор Яковенко определя путинизма, като кланово-феодален фашизъм, без идеология. Този фашизъм е непредсказуем и дори няма нищо общо с идеологията Чучхе на единственото дебело момче в Северна Корея – Ким Чен Ун.
Ръцете на Путин са изцапани до лактите с кръв. В Чечения, Грузия , Украйна, Армения, убитите са десетки хиляди.
В самата Русия, броя на убитите журналисти и опоненти на Путин /според Яковенко/, достига 320 души. Само преди две седмици 41-годишният опонент на Путин, Никита Исаев, почина по загадъчен начин, пътувайки във влака.
В същото време Макрон и Меркел говорят за сближаване с Русия.
Тръмп казва, че „Путин имал „страхотен контрол върху страната си“.
Все още се смята за прилично да се ръкуваш с Путин, да стоиш до него на една маса, да разменяш дипломатични комплименти.
Десни, западни популисти имат още по-специални отношения с Русия. Матео Салвини се снима с тениска с лика на Путин.
Как може да свърши всичко това, не зная. Има и зловещи сюжети.
Всъщност отдавна е известно, че в междудържавните отношения понятия като хуманизъм , човечност и здрав разум, като юридически принципи на практика не съществуват.
Още по-малко могат да бъдат свързвани с Русия.

Скоро опозиционни руски канали показаха тайно заснети кадри, как Негово Светейшество Кирил , патриархът на Москва и цяла Русия, отмаря на луксозната си яхта в открито море. Вероятно на фона на морската шир, Негово Светейшество търсиПРОФИЛ молитвен покой, бягство от всичко преходно, насочвайки вниманието си към върховната несътворена Личност, на Която всички дължим своето съществуване. Молитвата е проявление на стремежа ни към Бога, стремежа ни към узнаване истината за смисъла на нашето съществуване. Тя е израз на решимостта на човека да навлезе по-дълбоко в духовния живот.
Но в този си стремеж към Бога, Негово Светейшество съвсем не е сам. На палубата се препичат на слънце четири или пет момичета по бански костюми, вероятно монахини от обкръжението на патриарха на цяла Русия. Гледайки тази картина, човек започва да си мисли, че монашеският живот, въпреки лишенията и суровостта си, на моменти има твърде привлекателен вид. Вероятно тези момичета са поели религиозни задължения да възхваляват милосърдието и благочестието, да развиват своя характер според волята Божия, и най-вече според волята на патриарх Кирил. Прозрели са, че така ще постигнат вечен живот, който Бог е обещал на онези, които Го търсят. Естествено мястото няма значение. Тези момичета са избрали да търсят Бога на яхтата на патриарха на Москва и цяла Русия.
Самият патриарх Кирил тихо и радостно наблюдава момичетата със смирен, молитвен поглед и хапва нещо. Защото той така и трябва да живее – в безмълвие, в послушание, в молитва на ума. Той има нужда и да хапне, има нужда както от материалното, така и от духовното. „Не само с хляб живее човек“ (Мат. 4:4) – тоест и с хляб, но не само с него…
Идеята на психопата-философ Дугин е, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим, обединявайки под шапката си всички „изконно православни територии“. Че тя има за „дълг” да си „вземе евразийската степ” , т.е. всичко онова, което „метафизически” и принадлежи. Всъщност този политическо-имперски мит се разпада пред очите на самия Дугин и фараона Путин.
Украйна, Грузия, Беларус, Армения с всеки изминат ден все повече се отдалечават от Русия, а една част от тях вече са се наредили на опашката за прием в НАТО.
Скоро руският патриарх Кирил посети Антарктида. Журналистът Александър Невзоров съобщи, че това съвсем не е било напразно, че всъщност е добре дето  „Патриарх Кирилл в Антарктиде пообщался с пингвинами”.Гундяев
Според думите на Невзоров, патриархът на Москва и цяла Русия, е покръстил и спечелил за православието още цели 16 пингвина.
Така, че идеята Москва да бъде Третия Рим за православието, всъщност си остава жива.

Някой знае ли сред българските телевизионни зрители, кой е Иван Илин ? Сигурен съм, че сред моите номинални приятели във Фейсбук,/ всичките са начетени и информирани хора/ . Те знаят кой е Иванмоя милост Илин.
Но за тези, които не знаят кой е , ще положа максимални усилия да бъда кратък . Дългите текстове във Фейсбук не се четат. Четат се само кратките.
Иван Илин произлиза от семейство на дворяни.Той е идеолог на християнския руски шисо-фашизъм. След смъртта на СССР, книгата на Илин „Нашите задачи” се разпространява в Русия в огромен мащаб и тиражи. Той се превръща в Гуру на Путин и на цялата руска политика след смъртта на СССР. Няма годишна реч на Путин, която да не започва и да не завършва с цитати на Иван Илин.
Путин по отношение на Илин е като Ананда, най-отдадения ученик на историческия Буда Шакямуни.
Илин умира забравен през 1954 г. в Швейцария Путин организира препрогребването му в Москва, прави му паметник, в същото време прехварля и личния архив на Илин от Мичиганския държавен университет през 2006 г.
През 2017 г.руската телевизия отбелязва с филм, представящ Илин като морален авторитет на вечността. Смущава ли ви думата „вечност”. Мен също…Дори Стивън Хокинг не употребява този термин…
„Илин е политик на вечността! Ти да видиш…
Знаете ли каква е базовата, основната, фундаменталната философия на Илин. Тя е, че Русия е стъпила базисно на една историческа, световната и вечна НЕВИННОСТ.
С една дума, всичко, което се случва, би трябвало да е атака от външния свят срещу руската невинност. Това оправдава руската реакция.. Забележете : „ Русия не върши никакви злини, злото може да бъде извършвано само и единствено върху и срещу Русия.”
Евразийската имперска идея на Илин, става фокус на единен мозъчен тръст в Москва с членове като Дугин, Глазев , Алексавдър Проханов , Тихон Шевкунов. Този пък Тихон Шевкунов е любимият монах на Путин, негов придружител по време на препогребването на Илин. Шевкунов е автор на често повтаряна идея, че Путин е преродения Володимир ,/Валдемар на историческата РУС / Вълнуващо нали… Какъв абсурден руски театър нали ? В сравнение с него Бекет и Йонеско изглеждат като селски зевзеци, разказвачи на вицове…
Подобно на Адолф Хитлер, Проханов обвинява световното еврейство като враг № 1 на Русия ! Той обвинява евреите за Холокоста. Според него единствената защита срещу международната еврейска конспирация и англоезичния империализъм , е руският спасител Путин.
Месиянската мисия на Русия е да спаси човечеството. /вече няколко пъти България беше „спасявана”/…Последиците ще се влачат още с десетилетия…
Руското месианско съзнание, основаващо се на учението за „земния рай”, на идеалното битие, на православната мечта, за божествена справедливст – всичко това, кара Запада да отрича светогледа на Русия, на нейната вяра, култура и исторически закони. Затова темата за руското оръжие е свещена тема за Света . Руското оръжие защитава не само градовете и териториите, несметните богатства на земните руски недра. А на всички земни и небесни светилища…Виж , ти…
Руската външна политика се ражда, пише Глазев, от философията на евразийството, например че отделните държавите са отживелица. Всички в Европа трябва да бъдат доминирани от великата сила Русия. Америка трябва да бъде държана на дистанция , тъй като тя не е част от голямото евразийско пространство/семейство/.
От гледна точка на Москва, конституционално структурираните Америка и Европа, крият изкусително слаби места. Ами май, че това си е точно така… Русия се възползва от това. Американската и европейска наивност спрямо Русия са пословични. Те са толкова тънки тези слабости, че строителният предприемач Тръмп май не разбира нищо от тези неща. Това не е работа за строителни предприемачи.
Разбира ги единствено/вероятно не само той/ Джим Матис. Той е наясно с тези неща след 40-годишен опит с руските политически и военни номера и непрестанни лъжи, затова подаде оставка. За тези, които проявяват интерес, моля прочетете мотивите на неговата оставка. Има ги в мрежата. При него типичната американска и европейска политическа наивност, относно политиката на Русия някак са ампутирани от неговият опит и от самата му практика. Това е във пряка връзка с онзи виц : защо не вземате крокодил за домашен любимец – защото той не прави разлика между храната и този, който му я носи…Така мисли и Матис. Така мисля и аз, който не съм политик и никога не съм искал да бъда.
Ако пък някой проявява още по голям интерес по темата, нека намери книгата на проф. Тимъти Снайдър, преподавател в Йейлския университети книтата му е „Пътят къв несвободата „
Аз бях дотук.

Сбогом, Европа!

Залцбург е като вълшебна табакера, идеалният туристически град, в който времето сякаш е спряло – въображението дорисува картината на предишен, угаснал и носталгично прекрасен живот. Река Залцах, преливащата зеленина, каменният ръб на планината, крепостта на върха, двата манастира, няколкото църкви, университетът – всичко е като в древността. Чети повече

Цивилизационният сблъсък между Русия и Европа

Руското министерство на външните работи заяви, че в чужбина неправилно се интерпретира присъдата срещу пънкарите от “Pussy Riot”. Не било коректно да се говори за погазване на свобода на словото или на творческото изразяване в Русия – заяви Александър Лукашевич, висш служител на ведомството.
Защо? Ето един от аргументите: “Нашите опоненти също така не взимат предвид, че характерът на действията на тази пънк група е оскърбителен за милиони православни вярващи и за хората от други вероизповедания, придържащи се към традиционните понятия за нравственост.” Чети повече

Двата кода на политическото говорене за “Пуси Райът”

Тъй като политическите факти са територията на алтернативното мислене и възприемане, за тях е нормално да се говори на различни езици, с различни жестове и интонации. В същото време назоваването не може да избегне мярата на истинността: нещата или се наричат с истинните им имена – или истината се замазва, префасонира и скрива зад ефимизми, за да обслужва определени политически интереси – или поне за да се спазва протоколността на официозния език, с който държави и институции общуват помежду си. Чети повече

ЖИВОТ БЕЗ КАЧЕСТВА

За България често се казва (казвал съм го и аз), че не е държава, а територия. Вярно е – липсва й основната функция на държавата. Поне на модерната такава. И тя е да произвежда качество на живот за своите граждани.
Качеството на живот е нещо по-различно от елементарния, бакалски мислен просперитет. Има общо с тъй нареченото “добруване”, но не само. Измерва се със съдържанието на паницата, но и с доста други неща. И за неговата наличност не са достатъчни нито магистралите, нито спортните зали, нито “българският Лувър”. Чети повече