Всъщност най-тъжната истина е, че в голяма част от хората, останали непокътнати, продължават да прозират онези комунистически архетипи, така дълбоко имплантирани в мисленето им, че те на никаква цена не искат да се разделят с тях. Някаква шизофрения на национално ниво. Тези хора сякаш нямат сили да разчистятПетьо напълно подземията на ума си, задръстен от истини и полуистини, запушен от чудовищни лъжи дето много приличат на истини. За тях сякаш никога няма да дойде моментът на помирение със света на настоящето, не съществуват дори дребни цели за постигане . Остават да живеят в своя сумрачен, носталгичен свят като призраци, чиито истински живот е останал някъде в миналото. Сякаш някога са тръгнали към светлината на своя утопичен идеал, но не са пристигнали , защото са им попречили. Затова сега ще живеят ядосано до края на дните си. Ще се съпротивляват с някаква скрита омраза, затаено враждебно чувство към всякаква промяна на реалността около тях. Ще пречат, ще обезценяват дори най-слабия, най-бледия лъч за някакво бъдеще, а когато иде реч за престъпното комунистическо минало започват да мънкат, да релативизират историческите факти, да си измислят цифри и идеали, които да придадат смисъл и на най-престъпните им деяния и жестокости.
Тъжна картина, абсурдна гротеска представляват белокоси професори, захранени с партийната нафора на комунизма, които се опитват да заличат безчинствата и безобразията на своите партийни ментори. Голяма част от тези професори и днес говорят по телевизията, продължават да облъчват младите хора, без да обелват зъб за колосалната разруха на България след 1944 г., когато наложения с танкове руско-азиатският комунизъм напълно промени духовния профил на страната за десетилетия напред. България бе разгромена и разорена, животът на хората бе съсипан. Екзекутирани и вкарани в концлагери хиляди, въоръжен терор, разграбено имущество, унищожена национална документация. Нацията бе обезличена като история, асимилирана като духовност, смазана под грозните паметници- туловища на съветските аватари, които буквално изместиха и заличиха знакови лица от българската история.
Колкото тъжно, толкова и безсрамно изглежда картината с белокосите продажни адепти, разните червени академици и професори, които продължават да внушават от телевизионния екран чудовищните си лъжи. Тези цинични внушения са адресирани най-вече към ограничения, полуграмотен с учудващо тесен хоризонт, едноизмерен носталгик, който след комунизма вече не може да постигне самосъзнание и духовна самостоятелност. Голяма част от тези хора, дори не са ползвали никакви привилегии от тоталитарната система. На много от тях ръцете им са се превърнали на копита от работа. Но те вече са на възраст, повредени, изхабени и безсилни да освободят жизнените си наклонности, да отворят пътя си към един по-интензивен и по-богат живот. За тях сякаш няма живот нито на земята , нито на небето, той окончателно е всмукан от фалшивата утопия на комунизма, от фалшивете кумири на тяхната младост. Не могат да се изтръгнат от глупавите си илюзии и сякаш на инат искат да докажат, че през цялото време не са мамили самите себе си. Иначе няма как да си обясним върволиците от духовни сомнамбули понесли венци към паметниците на Живков, Ленин и други червени аватари.
Юго изразява идеята, че на всички човеци е даден шанс да разширят хоризонтите си. Той смята, че заедно с остаряването, заедно с трупането на опит, имаме шанса да се изтръгнем от вродените си частни особености, от застиналата си собствена партикуларност, която браним фанатично и упорито. Понякога до смърт.
С една дума отворим ли вратите си, ще разширим хоризонтите си, ще обогатим в светогледа си, ще опознаем и другите.
Друг французин, Люк Фери, пише че не случайно в Библията „познавам” и „обичам” са синоними. Без „познавам”, няма „обичам”, смята той. Именно това ни хуманизира.
Но според мен и този извод влачи след себе си цяла опашка от уговорки…

Сигурно отдавна наблюдавате големите бъбривци, които днес ни оглушават от всевъзможни трибуни. Разните му там социални антрополози, политолози, политици, кандидат политици, измислени професори, експерти по национална сигурност, експерти по облаците, експерти по ручеите и такива по водопадите.Петьо
Забелязали сте, че те не са носители на никакви идеи ? Никакви ! Говорят като предаватели на това което вече се е случило, говорители на това което вече са видели, което са прочели. Сред френетичния ритъм на това бърборене не се прокрадва никаква, ама никаква оригинална, дори плаха идея. Ефирът е задръстен с клишета и безсмислено плямпане, до степен , да не ти се иска въобще да включиш телевизора. Замърсяването с клишета е по-голямо от замърсяването на въздуха. Информационен смог.
Първият вот, втория лифт, Третия пол, Истанбулската конвенция, ЧЕЗ, Църковния генерал губернатор, патриарха-офицер от КГБ – всичко потъва в един брътвеж.
С ориенталска логорея и конспиративни модели, петнадесет години ще обсъждаме дали да правим втори лифт на Пирин. В гримьорните на телевизионните студия чакат батальони от експерти, девизии от измислени комунистически професори . На какво може да ви научи например бившият член на Висшия съвет на БСП проф. Александър Маринов ? „
Има гугъл наука, при която директно се преписва информация от интернет”, каза проф. Борислав Тошев. Стана ясно, че огромен брой политици и бизнесмени се възползват от „вратичките” и постоянно добавят по някоя и друга научна титла пред името си. Преди да се закрие комисията, съотношението между доценти и професори е било 4 към 1, сега е 1.23 към 1. Висшите училища са първенци в бързото производство на кадри със съмнителни научни постижения, докато в хуманитарните и обществените науки критериите започнаха да стават смехотворни.”
Всичко това е породило цял нов термин – Google science.
Фундаменталната причина за просперитета на една страна е нейното технологично развитие. Това е ядрото генериращо икономическа промяна.
Нито Стив Джобс , нито Бил Гейтс, нито Марк Зъкърбърг са професори. Да не говорим, че някой от тях нямат дори завършен колеж.
Вместо да се дава терен и трибуна на иновации в информационните и комуникативни технологии, които светкавично да предоставят публични услуги на гражданите. На инженерни и технологични открития, които да откриват работни места, да създават нови продукти и брандове, ние ще слушаме г-н Зеленогорски по какъв начин щяло ДБГ да замрази членството си в Реформаторския блок.
Господа, вие сте изцяло замръзнали в някакво друго време ! Вие сте застинали в някакво балканско минало. Защото в сегашно време има страни, където хората с години не са се докосвали до банкноти. Разплащат се чрез телефоните си, плащат данъците си чрез телефоните си, получава онлайн услуги. Не поддържат огромна администрация. Не висят по гишета, рационализират живота си. В Швеция се отопляват от отпадъците си.
Шведски инженер казва : „ Ние се възползваме от изгарянето на отпадъците и чрез инсталации се отопляваме с тях, използвайки ги като заместител на изкопаемите горива. В Южна Европа не действат така, там всичко се прахосва“.
Стив Джобс размахваше по телевизията първия си таблет.
Шведския инженер говори по телевизията, че местните компании започнали да печелят добре дори от внос и изгаряне на отпадъци. Внос на отпадъци ? Как ви звучи…
А по нашата телевизия можем да видим абсолютно посредствения проф. Александър Маринов, или проф. Божидар Димитров, размахващ глупавата си идея, че щял да прави „ професорска партия”…За нарцистичния проф. Вучков няма какво да говоря, той с голяма лекота прекрачва границата на нормалността. Нека да го оставим да политиканства и да се възхищава сам на себе си, нищо че не забелязва, че това го превръща в клоун.
Но ние се влачим технологично и иновативно като охлюви. Единственото нещо , което наблюдаваме от това „движение” са лигите на политици и измислени професори от типа Google science.
Ако си останем на балканската си невъзприемчивост и ориенталска инертност, Европа никога няма да стане наше фактическо местожителство. Никои никога няма да ни спаси, трябва просто да зачетем действителността, / действителност просто е друга дума за истина / да я изграждаме, сътворяваме и приобщаваме към нея. Българинът винаги и за всичко има мнение, дори знае как трябва да станат нещата…. Конкретните действия обаче са му чужди.
Абсолютно е недоволен от начина си на живот, но е готов да не прави НИЩО, за да го промени. Все другите са му виновни. Капиталистите, турското робство, съседите…Циганите, ислямистите и Меркел, Бат’ Бойко, Царя или Костов, Сергей, но никога той, българинът.
Ние бутилираме намеренията си, запечатваме гърлото на бутилката с восък и я хвърляме в океана на бъдещето. Белким някой я намери и ни изпрати в друга бутилка текст : „ И аз ви обичам”…
Спомням си от един документален филм думите на един датчанин, посетил дълбоката руска провинция :
„ Имах чувството че съм попаднал във времето на Чехов…