Много странни ми се виждат сравненията, които правят някои приятели с Канада, Холандия, Германия и т.н. Посочват цени на бензина, заплати , организация по магистрали, градско движение и прочие неща. ПРОФИЛ
Съпоставят ги с тези в България.
Нима забравяме, че в Канада не е имало петдесет години „диктатура на пролетариата”, че за канадците СССР никога не е бил „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”.
Изглежда като да сме забравили, че половин век България бе колониална държава, с ирационална икономика, с индустрия работеща с допотопни машини и технологии, неспособни да произведат дори един котлон, който да е конкурентен като цена и качество в един свободен пазар. С предприятия работещи на загуба, дотирани с цената на заеми, с огромна партийна полуграмотна, номенклатурна и изключително некадърна администрация, работеща в интерес на една източна тоталитарна империя.
Каква Канада, каква Холандия, каква Германия, и каква България за Бога !
Още Вебер пише в неговата „Протестантска етика”, че социалните и психологически проблеми са в неразривна връзка с материалните въпроси.
Отдавна е ясно , че политическата и икономическата свобода са основния фундамент за икономическия просперитет.
Но изглежда това не е всичко.
Оказва се, че водещите бизнесмени и собственици на капитали, както и по-висшите нива в йерархията на наемния труд, високообразованите в техническо и търговско отношение членове на съвременните предприятия , са преобладаващо протестанти…
Желанието да бъдат богати е вековна мечта на всички хора, но това забогатяване не е свързано само с капитализма…Корените се съзират някъде в Реформацията. За католиците най-висшата цел е била пречистването на собствената душа, чрез оттегляне от света и съзерцание. За протестантите важи тъкмо обратното-трезва , прилежна, усърдна работа в помощ на общността. Хирургически рационална организация на труда, изтощаващо усърдие в работата, категорично пестелив начин на живот, получаващ дълго време малка награда в зависимост от степента на резултатите.
Има ли разлика между католическите страни и протестантските ? Връзката между протестантизма и икономическия растеж е очевидна и днес. Вижте Латинска Америка и Северна Америка
Има разлики нали ?
Още по-различно е в Китай, Индия, Русия, Близкия изток там липсва тази енергия за работа и там никога не е имало рационална организация на труд. Това са йерархични, деспотични, кастови общества, там истински капитализъм не може да съществува. Така и днес. В царска Русия дори в чиновничеството имало строги, почти военизирани степени и йерархии. Така и днес в Путинова Русия.
Знам, че пешеходните пътеки в Холандия блестят така, все едно са боядисани снощи, знам че велосипедистите натискат копче на светофара и спират движението, докато преминат от отсреща.
Може би някой ден и тук ще стане това.
Но понякога забравяме, че сме на друго място на картата на Европа. Далеч от северната и от централната и част. На самия ръб на Европа почти до Ориента.
Прага, Виена и Будапеща приличат ли ви на София ? Краков, Гданск имат ли аналогии с наши градове… Трябва ли днес машинално да се сравняваме с барокова и готическа Европа.
Херман Брох бе написал някъде, че за културата на един народ може да се съди по фасадите на неговите сгради. Само Прага годишно се посещава от около десет милиона туристи.
Метрото в Будапеща е открито през 1896 г.
Как ли е изглеждала нашата многострадална страна през 1896 г. ?
Няма нищо лошо в сравненията,
Стига да не са механични.

Спомням си, че преди години шведски политик каза следното по българската телевизия : „ Ние не сме европейци – ние сме скандинавци „. Разбира се, това , че скандинавците са по-различни от останалитеПетьо европейци, не е открито миналата седмица. Отдавна е известно, че протестантските държави са най-уредената и просперираща част от света. Това до голяма степен се дължи на протестантската етика, която обръща особено внимание, на трудолюбието, спестовността и изключително рационалното използване на ресурсите. Но не е само това. За да се разбере протестантския капитализъм, трябва да се вникне дълбоко в неговата етика и дух. Дух който обуздава онзи индивидуален, ирационален стремеж, страст към все по-голямо материално имане , към все по-голямото индивидуално перчене и показност, защото само по себе си това с нищо не допринася за просперитета на общността. Съществува една специфична скандинавска мяра, че материалното перчене и показност не е само проява на лош вкус, а директно пречи на племето, на общността Може би тук е мястото, където трябва да споменем, че усещането за общност, грижата за всеки неин член, тук е достигнала нива почти непонятни за останала част от Европа. Учението на Лутер и съпътстващите го реформи на калвинизма и пиетизма, сякаш най-добре са се развили в именно тук – в Скандинавието.
Един англичанин, чиято съпруга е датчанка, Майкъл Бут, крайно недоверчив към разказите, които слуша за скандинавските държави, в едно радиопредаване пита : „ Ама наистина ли датчаните не заключват колите и велосипедите си , когато ги оставят на улицата ?” Освен това започва да се пита защо годишния Индекс за възпиране на корупцията съобщава, че страни като Дания, Финландия, Швеция и Норвегия са с най-ниска и почти нулева корумпираност в света. А когато разбира от един доклад на университета в Лестър, че датчаните са най-щастливите хора на света – това му идва в повече.
Решава да се премести за известно време в Дания. Но още с пристигането си, започва да се чувства още по-неразбиращ и объркан. Оказва се, че не само не си заключват колелетата, когато ги оставят по улицата. По извънградските пътища има сергии със зеленчуци, оставени на самообслужване, а на близо има кутии. Вземаш си каквото ти е необходимо, и си оставяш необходимата сума в кутията. Няма продавачи…
Датчаните не се притесняват да оставят децата си в бебешките колички, извън кафенетата, оставят децата си сами да ходят на училище с велосипеди още шест, седемгодишни . Майкъл Бут е изумен. Каква е тази доверчивост, защо тези хора си имат такова доверие ? Обадих се на издателя си, пише Майкъл Бут, да го питам откъде идва това доверие? А той ми каза: „ Те просто нямат нужното въображение, за да лъжат и мамят”… А това силно усещане за принадлежност към племе и общност се вижда навсякъде. Няма къща, двор , прозорец от който да не се вее датското червено-бяло знаме. Майкъл попитал един датчанин: „не прекалявате ли с тези знамена ?”, а той му отговорил: „всички народи си развяват знамената”. Е да де, отговорил Майкъл, но англичаните не развяват националното знаме на рождения ден на котката си”….Всяка година датчаните харчели по шест милиона британски лири за знамена.
Има разни политолози и социолози, които пишат и говорят за датската ксенофобия и расизъм. Да казват, че датчаните обичат да поставят прегради между тях и останалата част на света , прегради между всички, които могат да им попречат да се чувстват удобно и уютно, нещо което датчаните наричат „хюга”.
Майкъл Бут ги намира за много непринудени хора. Мъжете не носят вратовръзки, децата се обръщат към учителите си на малки имена, а датските политици ходят на работа с велосипед.
Съвсем обичайна гледка е да видите министър-председателя на Дания по улиците на Копенхаген. На никого това не прави впечатление. Никой дори не се обръща.
Може би все пак е бил прав онзи швед, който чух да казва преди години по българската телевизия:
„ Ние не сме европейци – ние сме скандинавци ”.