Бъдете бодри…

Сигурно ще прозвучи прекалено консервативно, но понятието „човешки права”, би имало смисъл единствено, ако зад него стои противотежестта на едни задължения . Ако няма такива, то започва да заражда в утробата си, все по-големи опасности, защото създава една твърде голяма човешка прослойка, напълно резистентна към всякакви задължения, лишавайки общността от нейната естествена жизненост и благополучие. Властта на тълпите, битуващи отвъд задълженията, постепенно се превръща в огроменПРОФИЛ отточен канал. По неговото течение се носят огромни маси хора, без никакъв принос към общественото благополучие. В същото време, тези маси не спират да се борят за човешки права и равенство. Разбира се , веднага се появяват политици, които им рисуват икономически миражи, политически илюзии, фантазии за равноправие и прозрения за материално равенство. Абсурдът се ражда от факта, че една твърде голяма част от обществото, заедно с люде от други континенти и култури, започват да превръщат либерализма и правата на човека в своя обетована земя. В приют, в свои вътрешни анклави , които не само не дават никакъв принос за бъдещето на общността, но и създават противопоставяне, опитвайки се да сравняват несравними неща. Тези анклави не създават материални блага, те само раждат деца и живеят от социални помощи. Така понятието за „правата на човека”, губи изначалното си значение , олеква, поради онази изгубваща се и най-важна социална гравитация – тази, която обвързва правата със задълженията. Вероятно благодарение на технологичното развитие, човечеството ще може още известно време, да изхранва тези безполезни маси, но това е бомба със закъснител, която дълбоко ще уронва обществения ред и просперитет. Вече се разглежда вероятността, голям списък от професии, да бъдат превзети от компютърни алгоритми, а това ще изисква още по голяма креативност, гъвкавост, постоянно учене и навлизане във виртуалните светове, защото в тях ще бъде вградена икономиката и просперитета. Само след десет години, традиционния модел на професиите, ще е отживелица, и тези, които ще искат да останат в играта, ще трябва да се учат през целия си живот и непрестанно да се преквалифицират. Това може да донесе ужасяващи последици, защото огромната маса от необразовани , неграмотни люде, дошли от различни краища на света в Европа и Америка, ще образува хималайски масив от люде, които няма да могат да се впишат дори в част от изречението на делника. Носейки се по течението на социалните помощи, те ще натрупват и заемат големи пространства в обществата, подобно на огромното пластмасово сметище в Тихия океан , което е с размерите на три Франции… Това е бомба, чийто часовник отдавна цъка, а отделни взривове и насилия, вече се виждат в Европа и САЩ.
Разрухата е неусетна, но вече се долавя в изявите на левите политически шарлатани във всичко точки на света. Вече чувате крясъците им, с тях искат да съживят труповете на отдавна разложили се утопични идеи. Въпреки , че ги пръскат със съвременни манипулативни ароматизатори, вонята на стария социалистически разказ се долавя. Надяват се, хората да са забравили чудовищните блянове на всички онези експерименти за социална трансформация и уеднаквяване, довели до брутални репресии и избиването на милиони люде. Съвременните левичари и на Изток и на Запад, се къпят в същия хранителен бульон. Отново се опитват да инплантират пагубни идеи за равенства, да говорят за нови привидни реалности, които водят все към същите гробища – тези на икономическата и социална разруха. Тези пластове от здрави и нормални хора, с различен културен код и религия, които не полагат никакво усилие и креативност да развиват собствените си умения и талант , за да бъдат полезни за обществото, ще са големия проблем на 21-ви век. Те ще продължават да си присвояват, използват и атакуват ценностите, създадени от други, като изграждат нов вид фундаментализъм – този за човешките права. Ще продължават да се възползват от доверието и ресурсите на обществото, с манипулативни техники за емоционален шантаж, прокарвайки своя скрит вампиризъм. Това дава хляб на левичарските движения, подавайки им най-важния за тях инструмент – коварната употреба на политически силогизми, свързани с богатството и бедността. Целта е работливите, способните и богатите, да почувстват срам, да се чувстват виновни, за да оставят властта в ръцете на левите агитатори
Това, че либерализмът отдавна започна да изяжда самия себе си, е в пълен синхрон с английската поговорка : „Бъдете бодри, лошото е пред нас ! „