Малко или повече, телевизионните зрители съпреживяват някаква субкултура, излъчвана денонощно по синия екран. Всичките тези реалити продукции, разните Биг Брадъри , Сървайвъри, телевизионни сериали, забавниПетьо програми с просташки хумор, сладникави мелодраматични филми, сякаш се предназначени за ментално единение с посредствеността, превръщайки този виртуален поток в някакъв телевизионен филмов и информационен Макдоналдс.
Освен това, всеки ден бликва един информационен поток от лъжи и полулъжи, с неизменно ударение върху драматичното, трагичното, катастрофичното и болезненото. От страниците на вестниците се стичат водопади от шокиращи и подвеждащи заглавия, измислени апокалиптични прогнози. Всичко това набъбва и нараства като ядрена гъба, от чиито недра се разстила една злокобна радиация от несигурност и озлобление, която сякаш цели да деформира и дори унищожи индивидуалното съзнание и мислене, а на негово място да изгради някакво посредствено, консуматорско, пасивно възприемане на света около нас. И всичко това с онзи крещящ, квази-сензационен , рекламен, безцеремонен, циничен, и „нахакан” стил, който така смесва и размазва циничното с драматичното, просташкото с чисто човешкото, че в един момент зрителят или читателят, загубват очертанията на продукта, който консумират, тъй като всичко има един и същи вкус.
Не е по различно положението и в социалните мрежи, където радиацията на посредствеността е на неимоверно „високи” нива. Там една голяма част от индивидите почти са престанали да съществуват, тъй като възприемат някакви недействителни, причудливи и флуидни самоличности, според желанието и вкусовете на другите виртуални общности в мрежата, чието одобрение се стремят да спечелят. Там вместо профилните снимки на участниците, може да видите снимките на лебеди, пеперуди, кученца, катерички, Китайска панда, Миещи се мечета, а също така и богата палитра от снимки на бозайници, земноводни, двуутробни, делфини, прилепи Летящи лемури, паякът Синя тарантула, Розово какаду, Дървесно кенгуру, Канадска гъска и за каквото там се сетите. Няма само да видите снимка на човекът, който стои зад профила. Криейки се зад тези образи, той лесно сваля ограниченията пред конструирането на идентичността си. Така е по-лесно да плиснеш омразата, озлоблението и грозния език, с който искаш да унизиш другите, може би това е единствената илюзорна компенсация за собствената ти нищета, която те кара да се чувстваш обезценен и незначителен. Защото дори и жалкото, делнично съществуване основано на принципа, че в живота има само две най-важни неща – метаболизъм и репродукция, някак не е достатъчно. Старата поизтъркана делнична „философия”, че каквото „метаболитнем” и каквото „репродуктивнем” , това ще ни остане, съвсем недостига , за да се чувстваме живи. Това да унижим, обезценим или напсуваме опонента, подсилва имунната система срещу завладялото ни чувство за провал, от цялата тази заобикаляща ни несправедливост, с която нямаме сили да се справим. И тогава се появява единствения за нас изход – да напсуваме реалността, заедно с хората в нея. По-точно като започнем от хората…
Ако пък трудно съставяме изречения, но искаме да изглеждаме като хора, които постоянно се стремят да развият и овладеят вътрешния си свят, започваме да копираме и качваме картинки с мъдри мисли на политици и духовни учители. В мрежата можем да видим потоци от картинки с цитати от Будизма, Джайнизма, Тантризма или Конфуцианството. На фона на дъждовни есенни гори, или сънни езера, може да прочетем копирани текстове, които ще ни обяснят що е то Бог, Душа, Грях, Медитация, или Живот след смъртта…Цитати от Августин Блажени до Кришнамурти и Петър Дънов, съжителстват с астрологични прогнози, фентъзи красавици с пластмасови лица, яхнали летящи в облаците елени от чиито ноздри струят текстове за това, как любовта ще спаси света. Тези призиви към духовната страна на човечеството не вършат никаква работа, този който търси отговор на загадката на живота, едва ли ще го намери в пространствата на виртуалния кич.
В същото време, не може да се отрече, че технологичните възможности за създаване на виртуални общности, имат и своята добра страна. Това дава възможност на географски разпръснати хора да обменят информация, да споделят мисли или коментират събития.
Стига това да не води до загуба на чувство за реалност.
Защото ако повечето време сме онлайн, това не подсказва ли, че в живия живот сме офлайн ?

Да си посредствен означава да живееш по средата, в бездарие, да се вписваш в общоприетите правила,Петьо като Хайдегеровия Das Man. Всъщност това е нормалният човек в статистическият смисъл на това понятие. Das Man е човекът като всички други. Той мисли за нещата така, както „се мисли” за тях. Невзрачен е, и иска да наложи невзрачността и на другите като стандарт. Представител е на масовидното, обезличено съществуване. Той е безличната маска на всекидневието. Този човек си представя съществуването като силна, могъща и безотказна майчина гръд, която е длъжна да му дава да суче, дори да няма никакви заслуги или принос за това.
Всичко това се дължи на вредата, нанесена от псевдохуманистичните лозунги, които неуморно повтарят все едни и същи послания – всички са равни, всички имат право на живот, всички имат права на дом, всички имат право на благоденствие, храна, справедливост, просперитет и т.н.
Тези лозунги се отнасят до едно идеално състояние, което преди всичко трябва да се постигне. Всички тези демагогски внушения винаги премълчават ролята на личните заслуги и усилия.
Посредственият човек е осъден да следва мними пророци, те подхранват фантазиите ,надеждите и илюзиите му. Тези леви пророци водят масите към неясни цели, тласкат ги към едни химери, които съществуват само в техните фантазии.
Милиони сомнамбули, на Изток и на Запад, крачат по света, преследвайки абсурдни, социалистически и доказано опасни измислици, като „равенство между хората”.
За съжаление цялата западна академична общност, с демагогски софизъм, продължава да сее заразата на опасната идея, че хората могат да постигнат щастие, подобно на нирваната в майчината утроба. Само там може да се живее без труд и усилия, без грижи и дори без противоречия. Дори във Великобритания академичната общност от десетилетия произвежда хора скептични към свободния пазар, хора със силно идеологизирани леви възгледи.
Сякаш никой не си е извадил поука от пагубните думи „свобода, равенство и братство”, изковани по време на Френската революция”, която кой знае защо някой наричат „велика”. Още по-тъжно е, че сякаш никой не разбра, че когато има свобода – не може да има равенство. А там където има равенство – не може да има свобода. Първото защото хората са с различни способности, а второто, защото равенството, може да бъде наложено единствено насилствено.
Левите лозунги винаги са били едни кухи фрази, изпразнени от съдържание, но със силно емоционално сублиминално въздействие.
А ето, точно там са околоплодните води на посредствеността, раят на бездарието, там е Хайдегеровия Das Man, човекът-маса, който изглежда няма нито народност , нито какъвто и да е географски или културен топос.
Най-обезкуражаващото е , че бъдещето на обществата и на Изток и на Запад до голяма степен зависи именно от него.
От човекът-маса.