Сигурно е прекалено консервативно да смятам, че права могат да имат само почтените хора. Правата произлизат от необходимостта да бъде опазен живота и достойнството на всяко човешко същество. Права и достойнство имат не самоПРОФИЛ квантовите физици, нито само хората чели „Вълшебната планина”, „Игра на стъклени перли” или ”Смъртта на Вергилий” , нито университетски преподаватели познаващи творчеството на Кафка, Пруст или Херман Брох. Права и достойнство има, земеделеца, полицая, пожарникаря и пощальона, хората които поддържат парковете. Всички, които вадят своя хляб честно и допринасят със своя труд за просперитета на общността Единствено, когато правата, са изтръгнати от контекста на задълженията, те увисват в човешкото пространство немотивирано, неудачно, много опасно и твърде деградиращо. Тези, които нарушават човешкото достойнство на други люде, насилниците, терористите, крадците, не могат да имат същите права. Не става ли така, че често убежденията ни произхождат от недостиг на готовност да се доверим на непосредствения си опит. По-нататък, когато утопичните убеждения се структурират, те се превръщат в доктрини и идеологии. Убежденията създават фалшив контекст. Те пренебрегват фундаменталната истина, че за да се ползваш от правата си трябва да живееш в едно постоянно състояние на отговорност. Да живееш, като жертваш нормалния порядък и естествената жизненост в отношенията, заради доктринални абстракции за правата на човека, е деградиращо. Левицата на Изток и на Запад прави именно това. В която и точка на света да се намира, тя ментално е свързана с комунистическите утопии и на практика разширява злото , като го разтегля, разтваря, прикрива и маскира в нови утопични доктрини, противоречащи на фундаменталните естествени закони, определящи човешките отношения. Каноничните принципи за свобода, братство и равенство, в техните съвременни левичарски импликации, реално не работят, защото са мъртвородени. Всъщност те са мъртви още в своята идейна утроба . Там където има свобода е невъзможно да има равенство, а равенството се постига само с насилие и само в отсъствието на свобода. Такава е действителността. А действителност просто е другата дума за истина. Но не и в политиката. Всички леви доктрини на Запад, поддържани от политически лидери, чиито принципи свързани с мултикултурализма и правата на човека , водят до обществена невроза и разпад на ценностите. Те не можаха да ме убедят , че афганистанецът или иракчанинът дошли в страната ми, могат да си построят джамия в двора ми, да ползват права и социални фондове, без никакъв принос към общността. Тези леви политици, продължават да затварят народите си в рамките на фалшивия контекст на провалени системи от убеждения, които водят Европа към гибел, превръщайки я в Еврабия . Не само във физическия смисъл, но също така и в психически и културен смисъл.
Изглежда историята на утопиите започва там, където започва разпада на реалността в нейния естествен, жизнеутвърждаващ вид. Там, където започва цялата палитра и множественост на всички интерпретации, свързани с правата на човека. Тези утопични интерпретации със съпътстващи ги провизорни, пара-утопии, са по близо до лудостта отколкото до разума. Те се превърнаха в поминък, в хранителна среда на редица леви движения , организации, чиито доктрини създадоха нов вид фундаментализъм – този за правата на човека. Той разрушава базови очевидности на здравия разум, изкривява социално-икономически закономерности, създава нови утопични хоризонти. Зад тях ни очакват нови разочарования, чакат ни още по-нови провали в претенциите ни за справедливост. Защото загубата на всякаква вяра в здравия разум и в традиционната християнска религия, води само към едно място – към бездната.