.
От Новия завет става ясно, че Христос цени духа , а не буквата. По-важно за него е сърцето, а не законът. В евангелията никъде няма да открием някакви предписания. Какво трябва да ядем. Как да отчупваме хляба.Петьо Как да се обличаме. В кой час от деня да се бракосъчетаваме. Кога да правим любов. Кога да се влюбваме. Кога да се разлюбваме. По всички тези въпроси изборът идва от вътрешния ни свят и индивидуална природа. Всъщност никой не е способен напълно да познае или предскаже човешката природа. Затова съществуват безброй много вариации и свобода на избора. Това толкова ясно се разбира от епизода с жената, хваната в прелюбодейство. Самият Христос възпира онези, които искат да я убият. Кара ги първо да се вгледат в себе си : „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък „ С една дума : я първо се вгледайте в себе си, вижте цялата каша която сте забъркали в собствения си живот, вижте помислите си, действията си, необуздания си и грозен език. Тогава слагайте етикети на хората , проклинайте, съдете и наказвайте !
Защото се ражда една религиозна горделивост , едно илюзорно религиозно превъзходство, духовен хюбрис, от хора решили, че вече имат резервация в Рая. Запазени места от дясната страна на Бога.
Силата на християнството е в това, че цени повече съвестта, отколкото външната обредност. Външните добавки, като обредността запазват традицията, но като че ли приспиват централната роля, отредена на свободата на избора. Има хора потопени напълно в парадигмата на християнските норми и обредност, но постепенно започват да се изживяват като специализирана прокуратура към Господа. Започват да съдят другите, да им слагат етикети, да пишат и говорят изрази от рода на : „ Господ забавя , но не забравя, Господ си знае работата. Господ връща всичко” и други такива. Спомням си една самолетна катастрофа при която загинаха много хора. Бяха музиканти. Тогава един политик, бивш председател на Народното събрание, явно не харесваше пътниците, затова бе написал във Фейсбука си : „Господ си знае работата…”
Някой от отците беше казал, че когато можеш да купиш, не започвай веднага да продаваш. По друг начин казано, това означава, че когато си купил от другите, не си изграждай лъжеусещането, че вече можеш да възпитаваш, че вече можеш да поправяш и не дай си Боже да съдиш ! От какво зависи това ? От измамното усещане, че си достигнал до някаква автентична нравствена и духовна пълнота ? Дали от културата, интелигентността или степента, в която осъзнаваш общата човешка участ ? Или начинът по който всеки по индивидуален начин, долавя реалността на смъртта, като мяра за живота… Нямам отговор.
По-скоро ме учудва откъде идва това самонадеяно и в същото време илюзорно упование в собствената святост. Не става ли ясно, че необузданият език, сякаш принизява цялата сграда на християнството до районна прокуратура. До съд чиито ключове са ти поверени. Всеки ден да стоиш в църквата и да палиш свещите от двата им края, това няма да ти даде нито святост нито ще отвори сърцето ти за благодатта. Знаем че е писано : „Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.” /Изход 20:7/
По друг начин казано разбираме, че Господ не е Съдия-изпълнител на нечии неудовлетворени мераци за отмъщение, нито толерира злословенето. А то, злословенето, е като бумеранг. Двуостър меч. Меч, който тръгва напред. Тръгва и назад. Най-вече назад…
Религиозният философ отец Юзеф Тишнер пише на едно място : „Спрете да дефинирате себе си ! Спрете да дефинирате другите от религиозна гледна точка ! Ако продължавате значи все още не сте разбрали, че културата, интелигентността, самоуважението и смирението са едно и също нещо.