Като отклоним за малко погледа си от културния шовинизъм, като се опитаме да подредим нещата в техния обективен порядък, те могат да изглеждат по-разпознаваеми, по-точни. Не е необходимо археолози, професори или дори туроператори, да излизат по телевизията и като голямата мъжка, сребриста горила, да се удряме в гърдите, за да покажем къде сеПРОФИЛ намираме в йерархията на културата в Европа. Това едва ли ще накара милиони европейски туристи да се юрнат към страната, където в началото на всички градове ще ги посрещнат сивите, приличащи на затворнически общежития, панелни сгради, строени по времето на комунизма.
Да, ние винаги сме имали и имаме велики оперни певци, гастролирали на най-престижните оперни сцени – Миланската „Ла Скала“, Ковънт Гардън, Парижката „Бастилия“, Метрополитън, Виенската Щатсопера, Римската опера и т. и т.н.
Да имаш добри изпълнители – певци, артисти и танцьори, съвсем не означава , че принадлежиш към голяма култура. Същото е и със спортистите. Добри певци може да намерите и в Африка. Брилянтен оперен певец може да намерим и в Кот д’Ивоар, добри пианисти в Джибути , а блестящи цигулари в Кения. Много добри са атлетите на Етиопия. Коя е разликата ли, ами тя е, че в Кот д’Ивоар си нямат Бетховен или Моцарт нито Шьонберг , в Джибути нямат Шопенхаер , в Етиопия не са чували за Ницше или Кант да речем.
Херман Брох пише, че само като погледне фасадите на сградите, може да разбере дали се намира в страна с голяма култура. Понякога е достатъчен само един поглед към покривите. Делението започва от западното християнство от една страна, и от православието и исляма от друга. Не съм съвсем сигурен , че винаги различаваме тези неща. Че хващаме тази линия… Говорим за туризъм, за културни обекти, паметници. Един туроператор пита възбудено по телевизията : защо дори без море, Чехия си докарва годишно 28 милиона туристи ?
Говори за организация, за това как да ги стигнем, за цени и т.н. Може би причината не е само до организацията, не е само до цените. Нямаше ли кой просто да го попита Виена или Прага приличат ли му на София ? А Краков и Гданск – на Пловдив или Стара Загора. Дори няма да отваряме приказка за Флоренция и Катедралата Санта Мария дел Фиоре, за да я сравняваме с храм Александър Невски в София. нито Базилика Санта Кроче, където са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини.
Има едни замъци построени през 1213 г., през 1519 г. те и сега са си там, можеш да влезеш и разгледаш и пипнеш. Дали да не вземем да проверим през тези години какво е имало по нашите земи…
Нашата страна е с красива природа и винаги има начин с какво да впечатлим туристи и чужденци. Има чудесни български кътчета, живописни планински градчета и манастири. Тук няма базилика като Sagrada Familia, като в Барселона. Страната ни се намира в друг религиозен и културен гещалт, в друга цялост и конфигурация, но тя в своята самобитност и затвореност, може да бъде не по-малко изкусителна за западния турист.
Да тропаме и да се удряме в гърдите като алфа мъжкаря на горилите е наивно.
И най- важното – няма да свърши никаква работа.

Сбогом, Европа!

Залцбург е като вълшебна табакера, идеалният туристически град, в който времето сякаш е спряло – въображението дорисува картината на предишен, угаснал и носталгично прекрасен живот. Река Залцах, преливащата зеленина, каменният ръб на планината, крепостта на върха, двата манастира, няколкото църкви, университетът – всичко е като в древността. Чети повече