Радикални твърдения за диалогичността

Твърдя, че няма нито „аз“ нито „ти“ без диалог, че диалогът ражда „аз“ и „ти“, ражда Калин2лица­та, а не лицата – „аз“ и „ти“ раждат диалога.
Твърдя, че не може въобще да се извърши акт „от първо лице“, ако последното не е било вече познато като едно (поне) „второ“ лице.
Твърдя, че не мога да кажа „аз“, ако не ми е казано „ти“, ако никой не се е обърнал към мен с „ти“ . Чети повече

Общностите, познаваеми само „изотвътре”

Преди около седмица седнах да си почина в градината на квартално кафене. Бе късно привечер, бях сам, а в кафенето бе заета само още една маса. На нея седяха петима мъже, очевидно стари и близки приятели, защото говореха точно като такива – оживено, възбудено и същевременно без напрежение. Около компанията витаеше някакъв особен, самозасферен покой, който техните възклицания и повишавания на тона по никакъв начин не нарушаваха. Чети повече

Интелектуалецът и песимизмът

В своя прочут доклад „За европейския дух”, изнесен в Женева през 1946 г. – след като е обмислил от всички страни сполетялата континента ни катастрофа и е набелязал тревожните перспективи пред него – Карл Ясперс пише в заключението си следното: „Навярно трябва оттук нататък да живеем в готовност за най-лошото, но не бива да го мислим като неизбежно… Чети повече

За безсрамието и политическото униние

Не забелязвате ли колко зачестиха и колко (по-страшното) привични станаха у нас проявите на откровено обществено безсрамие. Само през последните две седмици имахме три особено фрапантни случая. Във Варненската епархия на БПЦ направиха опит да изберат митрополит. И ето: макар в листата на „достоизбираемите” епископи да бяха включени всичките единадесет (или тринадесет) такива, Чети повече

Градът като място на свободата

Твърдя, че градът е едно от родилните ядра на европейския манталитет, а така също на голяма част от онези цивилизационни качества и добродетели, които са направили човека на Европа „главен герой” на Новото време. Ето защо нормалният живот и развитие на града са изключително важни за просперитета на една европейска нация, както пък, обратно, руинирането му (под една или друга форма) почти автоматично води до цялостна деградация на националното общество. Чети повече

Апорията на бъдещия ни патриаршески избор

След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична.
Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. Синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие. Чети повече

Лицемерен потрес

В последните дни на август бях (за пореден път) интензивно търсен от представителите на масовите медии във връзка с (пак поредното) изявление на Пловдивския митрополит Николай. Както поводът на медийния интерес, така и позицията, която очевидно се очакваше от мен, ме накараха обаче да се замисля този път върху парадоксалното състояние на диалога между йерархията на Българската православна църква и т. нар. “гражданско общество”, който се възпроизвежда непрестанно в сферата на публичността ни вече от доста време. Чети повече