ЗАБРАВАТА КАТО ФЕНОМЕН

Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение. Ако не беше повелителката забрава с умението си да забулва страстните мисли и ги предава на паметта, за да ги подреди, мозъкът би се превърнал в обикновен контейнер.
Но може ли идващият ден да започне без забрава. И какво би се случило, ако трябваше да следваме страданието като едно безкрайно излъчване от сърцевината на нашата душа и ако забравата не засенчваше тежката история на нашия живот, така както облакът скрива слънцето? Чети повече

ОПРАВДАНИЯ

Това, което се оправдава, не се поддава на директно преживяване, иначе нямаше да се нуждае от оправдание. Само нещата, които не могат да се преживеят пряко, се фиксират от разсъдъка като позиции. Разбира се, възможно е да се вземе една истина и да се фиксира като позиция, но тогава не е необходимо тя да се защитава. Когато нещо е истина, защитаването му е съвършено излишно.
Вие винаги можете да познаете кога някой защитава нещо, което не е истина – ще чуете прекалено много шумен протест от негова страна. Също така ще познаете кога някой защитава нещо истинско – съответната позиция отстъпва място на истината, която говори сама за себе си. Чети повече