Пътят на сьомгата

Хората харесват захаросаните фрази, карат ги да се чувстват пречистени и извисени. Те дават необходимата тяга на обертоновете, свързани със смисъла. Така той достига по-лесно до ушите, макар да надхвърля обективната реалност. По тази линия, културата е изградила хималайски масив от митологии, цитати, претенциозни клишета и съмнителни парадигми, заПРОФИЛ един живот изпълнен със смисъл. Море от книги, преливащи от попфилософия, пълни със стратегии, мисли, концепции, сентенции и напътствия – как да бъдем щастливи, успешни, привлекателни, медитиращи и проспериращи . Не може да се отрече, че голямата част от тези митове, имат добре звучащи, направо красиви рефрени с въображения за бъдещето. Само, че реалният живот никога не може да бъде напъхан в някакви доктрини, модели, изказвания, цитати и лозунги. Той е една непрестанно променяща се, непредсказуема холограма, готова всеки миг да подкопае и опровергае, да орони всяка мисъл, всеки цитат и сентенция, ей така в движение, на мига, просто защото реалният живот е необозрим, непредвидим, вечно променящ се, а защо не и мистичен…Той често пречупва гръбнака на думите, на понятията, на яловите символи, на циментирани принципи и концепции. Както и да ни внушават, че не е все едно дали сме живели или не, нашето присъствие тук е една магична иреалност в реалността. Готовите идеи разфокусират действителността, предлагат една всеобща оптика за нея. То е като да сложиш на всички хора на планетата един и същ диоптър очила, независимо от индивидуалното им зрение. Всъщност действителността не може да бъде уловена в мрежите на думите, не може да бъде завързана за понятията, те си имат свои живот и понякога, дори не я докосват. Картата на Хималаите, не са самите Хималаи. Високата смъртност на мечтите, на всички очаквания за намиране на смисъла, се дължи на инцеста между представите и желанията, където геномът на рожбата, няма качествата да оцелее в реалността. Никой философ, мъдрец или гуру няма готов отговор, а ако каже, че има – това не е отговорът. Може и да има светъл смисъл в самото търсене, но така или иначе, и ние хората сме програмирани да изпълняваме онзи древен, вечно повтарящ се и тъжен екзистенциален ритуал на сьомгата.
Тя напуска океанските дълбини, преодолява с властна необходимост огромни разстояния по безкрайните речни пътища, извива се срещу течението край скалистите бързеи, скача в безумни опити да преодолее бурните водопади. Дълъг път, през който усилието , гърчът, болката и надеждата надделяват над страданието, надмогват препятствията. Когато достигне целта/стига да успее/ на своето пътуване, тя оставя поколение, а после умира , пред олтара на вечността, за да затвори кръга на своята завършеност. Там някъде се срещат крайното и безкрайното, с онази изначална метафизична същност, чиято космическа сила си остава необоснована за нашите разбирания. Новото поколение се спуска обратно по бързеите на реката към океана. Енергията на младостта и попътното течение не раждат въпроси, нито чакат отговори. Въпросите възникват винаги на връщане, с напредването на възрастта…
А какъв е смисълът на този ритуал, ако въобще има такъв смисъл , никой и никога не е могъл да ни каже , даже шепнешком…Но дори и да има такъв смисъл, той ще е отвъд всички думи, отвъд всички познати нам понятия, с които бихме могли да го разберем, назовем, определим или изречем.