Изглежда човек не може да живее без илюзии. Те са патериците с които крачи през света. Без тях би паднал в праха, от който е част, без сили да противостои на бездната на нищото. Опитайте се да отнемете дори едната патерица на илюзиитеПРОФИЛ му, и ще видите една огромна пустота, страх и самота в очите му, които винаги е носил тайно в глъбините си. Но дори и да му отнемете и двете патериците, той ще измъкне от ръкава си друга тояжка с илюзии, дори и само за да направи последните няколко крачки . Малцина са тези, които без да се подпират, сами на собствените си крака, достигат до бездната. Защото може да се спасиш от илюзиите, но не и от страданията. Ницше казва : „Истината е страшна, но ние притежаваме изкуството, за да не загинем от нея”. Илюзиите са едно такова върховно изкуство. Но те не са просто една нереалистична представа за света, субективно преувеличаване или смаляване на някакви ценности. Не. Те заедно с деятелността определят живота така, както гравитацията определя падането. Всъщност разсъдъкът си изгражда цял инвентар от представи, развива понятия, които да изпълват със смисъл всичко, което правим. Символите на езика също дълбоко погребват истината под много пластове представи. Понякога когато наличните илюзии не са достатъчни, човек се бори за да се сдобие с нови такива , според него, на по-високо ниво. Това е нещо като надграждане на илюзиите. Самата деятелност много ни помага, защото е едно бягство от онези въпроси, намиращи се в дълбините на финия ни живот, все въпроси на които не искаме да чуем отговора…
Съвсем естествено, когато е млад човек да е обрасъл с илюзии. С напредването на годините, те стават все по-малко и все по-малко. Всъщност става така, че макар и да са по-малко, той започва да използва нови, отговарящи на възрастта му илюзии , за да се отърве от старите…
По астрономическата скала живеем колкото пеперудата еднодневка. От стария гъсталак с илюзии е останала само една тояжка. Но и тя е достатъчно да направим с нея последните няколко крачки към бездната.

ОСНОВАНИЯ

Основанията (или “рационалните обяснения”) са представите и мислите, които си рецитираме, за да обясним какви са нещата, когато не сме готови да поемем отговорността за тях.
Основанието не трябва да се смесва с истинската причина. Истинската причина си е истинска причина. Основанията са извинение. Те Ви помагат да звучите „обосновано” и Ви придават измамното чувство на сигурност, че сте прав. В този свят на договорености основанията изкарват Вас прав, а другите – неправи. Чети повече