Бъди лицемерен и все пак недей да изглеждаш лицемерен ! Може би това е принципът по който действа червения историк от БАН Георги Марков. За него както и за други като него, се оказва, че почти е невъзможно да превъзмогнат своето минало ,ПРОФИЛ твърде много са инвестирали в своята дълга кариера на червени историци. Няма лъжа, която човек да не може да прикрие под привидността на искреност, обективност и мъдрост. Вероятно за периода 1944 -1989 г. може да се напише обширна Енциклопедия на българските лицемерия във всички сфери на обществения живот. Изкривеното обръщане и изкривяване на събитийността, спекулативните исторически заключения, като цяло проядената от лъжи написана в учебниците тъкан на най-новата българска история, трябва да бъде изхвърлена и написана отново. Буква по буква.
В свое интервю историкът Георги Марков казва следното : „Имаше концлагер „Белене”, но имаше и НДК. Ако го нямаше НДК, къде щяхме да провеждаме Европредседателството ? Имаше добро и лошо.”
Кое наричате „лошо” г-н Марков ?
Може би комунистическият терор преди и след 09.09.1944 г. с масовите убийства /над 30000 българи/ , безследно изчезналите , пребитите и осакатените, разграбеното частно имущество, хилядите смъртни присъди ? Или пък дългогодишните присъди на невинни хора, принудителната колективизация на селското стопанство, налагането на грозни съветски порядки, убийствата на стотици“горяни“, несъгласни и разбунтували се срещу червения терор, многобройните лагери“ за превъзпитание“ в Белене, Скравена, Ловеч…Ами стотиците хиляди прекършени човешки съдби на близките на жертвите ?
Всъщност жестокостта, насилието, принудата и грабежите не съпровождат ли комунистическото ни минало по цялата му кървава траектория ?
Последствията от това минало ще се влачат още с десетилетия !
Това ли наричате „лошо” ?
За самия Марков определено е имало само „добро”, защото за един секретен сътрудник на Първо главно у-ние на Държавна сигурност какъвто е той, не е имало никакви кариерни и битови пречки. Затова тонът му още е господарски, още е менторски. Той като единствен просветлен исторически гуру, от висотата на своите исторически заключения, е решил, че може да си позволи да ни пробутва своя изкривен свят. Решил е , че може да си позволява да преминава с лекота онези граници, които хората наричат с простичката дума приличие. Решил е да прекрачва тези граници с лекота, заселил се сякаш завинаги по един господарски начин в неприличното и лъжата.
Справедливостта е целесъобразна хармония или съразмерност между събитията. А когато тези събития са пронизани от жестокости, издевателства и насилия, подобни сравнения звучат нелепо. Не, те звучат зловещо ! Имало „извращения и убийства”, но имало и НДК”… Към каква публика адресира Марков подобни заключения ? Към полуграмотния, безвъзвратно увреден, червен планктон, състоящ се от онези люде, които се изкачват на стада към Бузлуджа размахвайки руското знаме ? За тях ли ? Това са особен вид сомнамбули, които са в състояние да извършват действия, да се хранят, размножават и участват в разговори, но една част от мозъка им извечно спи , без дори да долавя същинската картина на нещата. Този тип комунистическа парасомния, често съпроводена с бълнувания и скърцане със зъби, от която страдат всички тези стотици хиляди носталгици е нелечима.
Тези хора вече никога не могат да бъдат събудени. Те ще си отидат в отвъдното спящи.
Само такива люде могат да бъдат публика на академик Георги Марков, на проф. Баева, на Пантев, на цялата кохорта червени историци, приели комунистическата евхаристия от червените си господари. Затова до края на живота си слугински ще им благодарят, ще им се чувстват длъжни, заради жалкото си привилигеровано минало. Ще им се отплащат, като правят подли внушения пред младите поколения . Ще продължат да рисуват едни измислени, изкривени исторически картини , с уродливи стилизации, с нескопосано, осакатено моделиране на събития, чрез хлъзгави метонимии. Чрез назоваване и тълкувания на събития с подмяна на имена и понятия, придавайки им измислени значения и съдържания.
Приличието и всичките, движещи се в орбитата му прояви, не могат да бъдат преподавани чрез методите на разсъдъка. Приличието произтича от хората, които действат при всякакви обстоятелства, според нормите на собственото си човешко достойнство. Приличието черпи своята сила от една интуиция за цивилизованост, извлечена от самия живот.
Прескочиш ли това приличие, прескочиш ли това човешко достойнство, вече не можем да говорим нито за историци, нито за академици, нито въобще за история.
Можем да говорим за нещо съвсем друго друго.

Петър Ангелов – Дарев
Комунизмът подобно на исляма никога не се извинява ! Никога не признава греховете си ! Винаги се счита за непогрешим ! Ислямът и комунизмът винаги са се опитвали да оформят света по свое подобие – катоКапричос поробват собствените си последователи. Както исляма, така и политиката на левичарските режими винаги е антилиберална и автократична . Тя никога не приема чуждото мнение. През цялата си история тази политика презира, наказва, унижава и убива другомислещите . Като исляма, левицата винаги е антизападна, антиамериканска и антиционистка. В момента на Запад се появи една червено-черна левица, едни леви политици и магистрати, които започнаха да си затварят очите пред ислямската полигамия, педофилия и тероризъм. Изразът „Знам си правата”, се превърна в левичарско-ислямския юмрук, вдигнат срещу Запада ! Свободата на вярата включва ли правото да не се ваксинират децата ? Бактериите имат ли права ? Ликвидирането на вируса на едрата шарка геноцид ли е ? Хората с леви идеи цял век пяха химни, за прогреса и светлото бъдеще ! Но си затваряха очите, прикриваха средновековните жестокости на комунистическите концлагери, масовите убийства на милиони невинни люде. В по-късни години, както западни така и източни левичари, не спряха да развратничат с най-реакционните, най-мракобесните, най-жестоките ислямски режими на света. Достатъчно бе да са антиционистки, антиамерикански или антизападни. Спомнете си само за Ясер Арафат. Те финансираха и продължават да финансират и сега, скрито или съвсем явно, терористични ислямски главорези. В същото време, не спират да пропагандират някакъв утопичен, зловещ, изроден либерален социализъм. Ислямът винаги е носител на едно пословично самонадценяване, параноя и обидчивост. Това винаги е завършвало с кръвопролития. Трябва ли да правим разлика между комунистическият атентат в църквата „Света Неделя” и ислямските атентати в Ню-Йорк, Мадрид , Лондон и редица държави по света ? Никой български комунист не осъди открито и ясно убийците ! Никой не изказа силно и ясно съчувствие към жертвите и техните близки ! Не чух и църквата открито да говори за убитите свещеници ! Не видях да изпише имената им ! Да направи публична Заупокойната Литургия за избитите като кучета свещенослужители. Всички знаят кои са убийците. Това бяха примитивни люде, лишени от вътрешна идентичност и собствени морални черти. Всички те бяха обладани от маниакалното желание на всяка цена да плуват на повърхността на обществения живот. Балкански шмекери, мързеливи, безимотни и неграмотни ларви, както и откровени престъпници ! Всички те искаха на всяка цена да плуват на повърхността. Макар и като кремълски подлоги. Макар и върху отходните води на една античовешка система. Само и само да са на повърхността. Защото в едно нормално демократично общество, тази непригодна за нищо утайка, нямаше никакъв шанс. Та нали именно тези подлоги попълниха редиците на политбюро. Изпълниха редиците на целия политически и стопански живот на страната за половин век.
И социализмът и ислямът отричат индивидуализма в името на някакъв мрачен колективизъм, насочен винаги към светлото бъдеще. Комунизмът превърна една голяма част от света в материална, морална и интелектуална пустиня, от чиито последици все още не могат да се изтръгнат много страни в Европа. Макар отдавна да стана ясно, че общество, което поставя равенството/в смисъл равенство на доходите/ по-високо от свободата, не получава нито свобода, нито равенство. Всъщност едно от най-големите престъпления на комунистическите режими е, че изградиха едно уродливо мислене на поколения слабоумни люде. Че създадоха едни зомбирани питекантропи, които с мрачно-тържествен поглед поднасят венци на довчерашните си екзекутори, ходят на стада на Бузлуджа и пеят партизанско-терористични песни. Децата им отдавна живеят в Чикаго, Лондон и Париж, но те пеят „Нас червеното знаме роди ни..” Развяват руското знаме и дори не искат да се обърнат през рамо, за да не ги докосне каквато и да е информация. Не искат и да чуят каквато и да е новина, за чудовищните престъпления на Путинова Русия в Чечения, Грузия, Армения…За масовите екзекуции на цели семейства в Чечения. За онези фамилии нареждани пред руските картечници заедно с дядовците, децата, внуците и бременните жени. Действията, които описва Политковска обхващат цялото непоносимо разнообразие от възможни жестокости – обезглавяване, разстрел на цели семейства, обесване, изгаряне на хората по къщите им, като не им се дава възможност да ги напуснат. Вече нищо не може да остане скрито, вече всичко може да се разбере, прочете или види. Но тези хора не искат да слушат подобни неща ! Когато им говориш, те гледат с очите на мъртви риби. Тези жестокости не ги засягат. Те сякаш не съществуват. Сякаш тайно ги оправдават дълбоко вътре в себе си, в името на любимата им Русия. Те дишат, виждат и чуват само това, което е в съзвучие с онова, което искат да чуят. Разговори за съветската окупация през 1944 г., разговори за избиването на невинни люде без съд и присъда с тях не могат да се водят. Все същата глухота, все същите мъртвешко-рибешки очи. Всъщност, това са най-жестоките последствия от комунизма . Той остави след себе си едно морално блато, от което нищо не помръдва, нищо не тече. Никой сякаш не иска да говори за издавените в него мъртви, а останалите, морално издавени живи, не искат да погледнат назад…
Тъжно е, че подобно на хидрата и нейните регенеративни способности, съвременните левици се възпроизвеждат. Променят се в черни, червени, розови, зелени и бели нюанси. Започнаха някакви странни мутации и метаморфози, надянаха националистични, патриотични или екологични маски. Започнаха да говорят за семейни и християнски ценности и традиции.
Зад тези маски, организации, сдружения и партии, забъркани в ароматизирани идеологии, прозират същите зловещите лица , излезли сякаш от цикъла на Гоя „Капричос”. Тези левичарски чудовища ще продължават да се раждат, ще продължават да мутират в своите нови политически мимикрии, докато разумът на Европа продължава да спи.
До какви граници е способна да се разпростират регенеративните способности на левичарската хидра, никой не е в състояние да отговори. Тъжното е , че тези които я следват сякаш отново не знаят накъде вървят.
А тя винаги води на едно и също място – в икономическото и морално блато на всички леви утопии.