Руската връзка на новите „консерватори“

АВТОР : КАЛИН ЯНАКИЕВ

Нашенските нови „консерватори“ (особено онези, които освен като „патриотични“, ни се препоръчват и като „истински десни“) много се засягат, когато някой се опита да свърже „консервативните“ движения в Европа с Путинова Русия. „Стига с тоя Путин, стига с вездесъщия пръст на Москва! Това са защитни мантри на днешните (леви) либерали, които чрез глобалистките НПО-таКалин2 желаят да разложат националните общности на континента ни – да ги космополитизират и джендъризират и така да ги подготвят за заливане от зловещите мигранти. Всъщност, консервативните лидери на Вишеградските държави, на Австрия и на Италия съвсем не искат да разделят Европа. Напротив – те се мъчат да я оздравят и направят по-силна (именно срещу Русия) като я върнат към нейните християнски корени и национални самобитности и така я запазят от либералните свръхрегулации, произвеждащи чудовища като зловещата „Барневарн“ и Истанбулската конвенция“.

За немалък конфуз на нашенските нови „консерватори“ и „истински десни“ активисти обаче самите техни любимци в Европа непрекъснато ги опровергават по отношение на свързаността си с Русия. Не бе никак отдавна, когато „консервативната“ външна министърка на Австрия посрещна с „традиционни“ тиролски поклони на сватбата си самия Владимир Путин, а малко преди евроизборите тази година, пак в Австрия, гръмна скандалът с вицеканцлера на Себастиан Курц, записан да договаря корупционно финансиране за своята партия с лица, представящи се за агенти на руските олигархични кръгове. Скандалът доведе до падането на правителството и развалянето на „консервативната“ коалиция във Виена. Широка известност (е, не толкова широка у нас) придобиха и данните за крупен заем от руска банка, с която финансира кампанията на своята партия френската „националистка“ (и патронеса на нашия „консерватор“ Марешки) Марин Льо Пен. Получихме сведения за руско финансиране и на Борис Джонсъновата „брекзитърска“ кампания. Дори за архигероя на „Европа на отечествата“ и неукротимия борец срещу близкоизточните мигранти Виктор Орбан се появиха свидетелства за масово предоставяне на унгарско (а значи – европейско) гражданство срещу заплащане, от което най-интензивно се били възползвали… руснаци и китайци.

И ето, в най-последните дни недвусмислена верификация на свързаността на новите европейски „консерватори“ с парите на Путинова Русия дойде и от Италия. Нека припомня: американският портал Buzzfeed публикува запис от разговор, с който разполага, между съветника и бивш прессекретар на Матео Салвини – Джанлука Савоини и руски олигарси, състоял се на 18. 10. 2018 г. не някъде другаде, а в хотел „Метропол“ в Москва. На записа – осведомяват ни – ясно се чува как въпросният приближен на Салвини доверява на руските си домакини колко горещи симпатии изпитва неговият шеф към днешна Русия и как той, заедно с лидерите на други националистични партии в Европа, „с които поддържа тесни връзки“, смятат „да обърнат ЕС с главата надолу“. „Ние искаме да променим Европа – казва на записа Савоини и продължава: Тази нова Европа трябва да е много по-близка до Русия“. Всъщност дотук в приказките на „консерватора“ няма нищо изненадващо. Лидерът на „Лигата“ и министър на вътрешните работи на Италия Матео Салвини, въобще не крие своите симпатии към Вл. Путин. Той систематично настоява за отмяна на санкциите на ЕС спрямо Русия, а между неговата партия и партията на руския диктатор има сключен специален договор за сътрудничество. Фрапантното, което научаваме от записа обаче е, че след декларирането на „топлите чувства“, между човека на Салвини и руските домакини започва да се договаря следната сделка. Италианската компания ЕНИ ще закупи от Русия 3 млн. тона течен петрол на стойност 1,5 млрд. долара, като от тях „Лигата“ на „консерватора“ ще задържи комисиона от 4% – т. е. 6,5 млн. долара, които ще бъдат използвани в кампанията на партията за евроизборите през 2019 г. С две думи: партията на „консервативния“ борец за запазване на „идентичността на Европа“ получава – нелегално – подкрепа от петролните олигарси на Владимир Путин. Въпреки че Салвини побърза да отрече каквото и да било финансиране на партията си от Русия, в Италия вече започна разследване във връзка с уличаващия запис, а при първите разпити – както ни съобщават – бившият прессекретар на „консерватора“ се е „възползвал от правото си да мълчи“.

Както и да мълчи обаче, ще кажа сега – една снимка, на която попаднах в публикация по темата говори, поне за мен, изключително красноречиво – разгръща ми дори цял геополитически „сюжет“. Защото на тази снимка уличеният близък на Салвини чиновник е представен, държащ в ръка списание (на английски език) със заглавие „Katehon. Geopolitics and Tradition“. Направих си труда да проверя що за списание (очевидно с рекламна цел) ни показва прессекретарят на италианския „консерватор“ и ето какво установих. Въпросният журнал се издава в Русия от „аналитичен център (think-tank) Katehon – независимо общество от експерти от различни страни, занимаващи се с изследвания в разнообразни области, включващи геополитически, геостратегически и политически анализ на международни събития… Сътрудниците на аналитичния център Katehon са убедени поддръжници на създаването на многополярен свят… отхвърлят и отправят предизвикателство към идеите за еднополярен свят и глобална хегемония, а… следователно особено внимание колективът обръща на такива многополярни образувания като БРИКС и ШОС“[1]. Така. Реших по-нататък да се осведомя какви хора собствено включва това „независимо общество от експерти от различни страни“ (think-tank), на което очевидно е близък уличеният човек на Салвини. Ето прочее „супервайзърския борд“ на Katehon, който издирих: председател Константин Валериевич Малофеев и членове – Сергей Юриевич Глазев, генерал-лейтенант Леонид Петрович Решетников, генерал-лейтенант Александър Игоревич Макаров, Андрей Климов, Зураб Чавчавадзе и Александър Дугин.[2] Както се вижда поне управителният съвет на think-tank-а е съставен изцяло от руски „експерти“, при това някои от тях добре познати и у нас. Така председателят Константин Малофеев, нека припомня, неотдавна насмалко не стана собственик на българската телевизия ТВ7 и е основен спонсор и идеолог на руските паравоенни банди в източна Украйна, а също на особено агресивния пропаганден „православен“ сайт GlobalOrthodoxy („Всемирното Православие“ http://www.globalorthodoxy.com/), от който системно биват облъчвани българските църковно-зилотски и антизападни кръгове и от който черпят апокалиптично вдъхновение и (напоследък) „антифанариотски“ патос почти всички „съветско“-православни тролове из нашето ФБ пространство. Генерал-лейтенант Леонид Решетников пък – както би трябвало да помним – се прочу у нас с публичните си изявления, че лично е препоръчал на БСП-лидерката Корнелия Нинова за президент на страната ни да бъде издигнат и подкрепен от социалистите Румен Радев. Накрай, „интелектуалецът“ във въпросния think-tank очевидно е последният от изредените членове на неговия борд – известният идеолог на руското неоевразийство Александър Дугин. Лично аз подозирам, че именно той е и авторът на заглавието на издавания от „независимото общество“ журнал. Защото старогръцкото κατέχων означава собствено „онова (или онзи) което задържа“ и е употребено във Второто послание на св. ап. Павел до Солуняните (вж. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега: 2 Сол. 2:7). Според традиционните тълкувания тук апостолът по прикровен начин говори за онази сила, която задържа идването на антихриста и последния сблъсък между него и Църквата Христова. И ето: в идеологията именно на Александър Дугин въпросната „задържаща“ апокалиптичния сблъсък сила (κατέχων) днес се олицетворявала от… Владимир Путин.[3]

Направих си труда да разгледам и съдържанието на дузината броеве на журнала, който гордо ни показва на снимката договарящият корупционната сделка човек на „консерватора“ Салвини. В него – а значи и като единомислени на „обществото“ на Малофеев, Решетников и Дугин – публикуват статии различни, принадлежащи все към „консервативните“ кръгове в европейските страни автори (към кръговете т. е., които уж нямали нищо общо с путинизма и с Путинова Русия), но най-вече руски неоевразийци и разбира се – буквално във всеки брой – самият Александър Дугин.

Ако – честно казано – до този момент аз също съм имал определени съмнения, че „сектата“ на руското неоевразийство (смес от старообрядски апокалиптизъм, западофобство и „треторимски“ мании) и ново-„консервативните“ идеологии на европейска почва са относително независимо едно от друго появили се идеолого-политически движения, днес, когато видях техните представители събрани вкупом под фуражките на Малофеев и Решетников и гордо показващи своя теоретичен „орган“ чрез ръката на приближения до един от основните „консервативни“ лидери в Западна Европа, аз вече съм напълно убеден, че става дума за еднородно общество от европо-фоби. Чисто и просто в него си служат с различни нюанси на едни и същи понятия и експлоатират едни и същи манипулативни тези (най-вероятно и с една и съща деструктивна цел). Защото в Русия онова, което Салвини, Льо Пен, Орбан и пр. наричат „Европа на отечествата“ се именува „многополярен свят“ (за който и руските генерали и европейските „консерватори“ се борят). Онова пък, на което в Европа „отправят предизвикателство“ споменатите субекти – т. е. либералния „диктат“ и постепенното му еволюиране в „нео-троцкизъм“ и „културен марксизъм“, в Русия клеймят като „глобален либерален хегемонизъм“ (и все още го приписват на САЩ).

И което е много важно: ако си направим труда да се позадълбочим в творчеството на ключовите руски автори на Katehon ще се убедим, че практически всички „основни топоси“ в идеологията на днешните европейски „консерватори“ имат своето рождено лоно всъщност именно при тях. Послушайте: още в началото на април 2013 г. (т. е. в самата зора на „епохата Орбан“ в Унгария, преди появата на Себастиан Курц на политическата сцена в Австрия и на Матео Салвини на тази в Италия, и даже преди началото на „кризата с бежанците“ от 2015 г.) Александър Дугин говори в своя беседа: „Всички вменяеми европейци разбират, че още малко и Европа ще се превърне в бездна, че там ще останат само някакви анклави на изроденост – емигранти, които просто ще унищожат европейската идентичност“. И по-нататък: „Европа се е превърнала в купчина от гейове, Pussy Riot, Фемен и не-индоевропейски емигранти“.[4] Дайте си сметка сега колко пъти (и с все по-увеличаващо се кресчендо) сте чували тези вещания от появилите се доста по-късно, включително у нас, „консервативни“ критици на „разпадащия се либерален консенсус за Европа“ – на онази добронравна и благосъстоятелна Европа, в която, според официалните данни, все пак семействата са далеч по-здрави и трайни, отколкото в Евразия и балканските ѝ „преддверия“, и в която процентът на посещаващите църква поне един път седмично почти навсякъде е по-висок отколкото у нас.

Но и нещо още по-важно. Прочетете какво е казал през същата тази 2013 г. идеологът на държаното от човека на Салвини списание. „В Европа – казал ни е с неподражаема откровеност той тогава – някаква про-руска пета колона вече ни е обезпечена“. Тя обаче далеч не е достатъчна. Ето защо „ще ни се наложи (на нас – евразийците, б. м.) да попроменим нечии убеждения“. Как ли? Ето чуйте: „Ние ще трябва да придвижим, да издигнем наши хора в Европа на власт, да ги укрепим – например с парите на „Газпром“, да изкупим принципалите на рекламните агенции в европейските издания, защото именно те имат влияние върху пресата“. В това – заключава членът на „супервайзърския борд“ на Katehon – „няма нищо лично, нищо страшно – в парадигмата на реализма в международната политика това е напълно естествено“.[5]

Уважаеми читателю, искрено те уверявам, че нито параноидно придавам тук непомерен ръст на цитирания руски „лаладжия“ (давам си сметка, че на него, като на „юродивец“ на режима му е позволено да изразява в прав текст онова, което „отговорните фактори“ в Русия казват по прикрит начин), нито бих се отнесъл сериозно към препоръките му от 2013 г., ако обаче не коментирах тук едно поредно и буквално изпълняване на неговите „начертания“ за руската европейска политика. Ще повторя отново: с 6,5 млн. долара от „парите на Газпром“ най-вероятно е подкрепена за последните евроизбори партията на „нашия човек“ в Италия. Най-вероятно казвам, защото това го има на запис. Както на запис имахме далаверата с друг „наш човек“ – „консерватора“ в Австрия. Е, кажете при това положение – мания ли е да се вижда „дългата ръка“ на Путин зад т. нар. „консервативна вълна“ в Европа (и у нас)? Та тя буквално е онагледена на снимката, на която „красавецът“ на Салвини държи в ръка журнала на Малофеев, Решетников и Дугин. А с нея няма как да се справят дори нашите многоучени „консерватори“.

Някой знае ли сред българските телевизионни зрители, кой е Иван Илин ? Сигурен съм, че сред моите номинални приятели във Фейсбук,/ всичките са начетени и информирани хора/ . Те знаят кой е Иванмоя милост Илин.
Но за тези, които не знаят кой е , ще положа максимални усилия да бъда кратък . Дългите текстове във Фейсбук не се четат. Четат се само кратките.
Иван Илин произлиза от семейство на дворяни.Той е идеолог на християнския руски шисо-фашизъм. След смъртта на СССР, книгата на Илин „Нашите задачи” се разпространява в Русия в огромен мащаб и тиражи. Той се превръща в Гуру на Путин и на цялата руска политика след смъртта на СССР. Няма годишна реч на Путин, която да не започва и да не завършва с цитати на Иван Илин.
Путин по отношение на Илин е като Ананда, най-отдадения ученик на историческия Буда Шакямуни.
Илин умира забравен през 1954 г. в Швейцария Путин организира препрогребването му в Москва, прави му паметник, в същото време прехварля и личния архив на Илин от Мичиганския държавен университет през 2006 г.
През 2017 г.руската телевизия отбелязва с филм, представящ Илин като морален авторитет на вечността. Смущава ли ви думата „вечност”. Мен също…Дори Стивън Хокинг не употребява този термин…
„Илин е политик на вечността! Ти да видиш…
Знаете ли каква е базовата, основната, фундаменталната философия на Илин. Тя е, че Русия е стъпила базисно на една историческа, световната и вечна НЕВИННОСТ.
С една дума, всичко, което се случва, би трябвало да е атака от външния свят срещу руската невинност. Това оправдава руската реакция.. Забележете : „ Русия не върши никакви злини, злото може да бъде извършвано само и единствено върху и срещу Русия.”
Евразийската имперска идея на Илин, става фокус на единен мозъчен тръст в Москва с членове като Дугин, Глазев , Алексавдър Проханов , Тихон Шевкунов. Този пък Тихон Шевкунов е любимият монах на Путин, негов придружител по време на препогребването на Илин. Шевкунов е автор на често повтаряна идея, че Путин е преродения Володимир ,/Валдемар на историческата РУС / Вълнуващо нали… Какъв абсурден руски театър нали ? В сравнение с него Бекет и Йонеско изглеждат като селски зевзеци, разказвачи на вицове…
Подобно на Адолф Хитлер, Проханов обвинява световното еврейство като враг № 1 на Русия ! Той обвинява евреите за Холокоста. Според него единствената защита срещу международната еврейска конспирация и англоезичния империализъм , е руският спасител Путин.
Месиянската мисия на Русия е да спаси човечеството. /вече няколко пъти България беше „спасявана”/…Последиците ще се влачат още с десетилетия…
Руското месианско съзнание, основаващо се на учението за „земния рай”, на идеалното битие, на православната мечта, за божествена справедливст – всичко това, кара Запада да отрича светогледа на Русия, на нейната вяра, култура и исторически закони. Затова темата за руското оръжие е свещена тема за Света . Руското оръжие защитава не само градовете и териториите, несметните богатства на земните руски недра. А на всички земни и небесни светилища…Виж , ти…
Руската външна политика се ражда, пише Глазев, от философията на евразийството, например че отделните държавите са отживелица. Всички в Европа трябва да бъдат доминирани от великата сила Русия. Америка трябва да бъде държана на дистанция , тъй като тя не е част от голямото евразийско пространство/семейство/.
От гледна точка на Москва, конституционално структурираните Америка и Европа, крият изкусително слаби места. Ами май, че това си е точно така… Русия се възползва от това. Американската и европейска наивност спрямо Русия са пословични. Те са толкова тънки тези слабости, че строителният предприемач Тръмп май не разбира нищо от тези неща. Това не е работа за строителни предприемачи.
Разбира ги единствено/вероятно не само той/ Джим Матис. Той е наясно с тези неща след 40-годишен опит с руските политически и военни номера и непрестанни лъжи, затова подаде оставка. За тези, които проявяват интерес, моля прочетете мотивите на неговата оставка. Има ги в мрежата. При него типичната американска и европейска политическа наивност, относно политиката на Русия някак са ампутирани от неговият опит и от самата му практика. Това е във пряка връзка с онзи виц : защо не вземате крокодил за домашен любимец – защото той не прави разлика между храната и този, който му я носи…Така мисли и Матис. Така мисля и аз, който не съм политик и никога не съм искал да бъда.
Ако пък някой проявява още по голям интерес по темата, нека намери книгата на проф. Тимъти Снайдър, преподавател в Йейлския университети книтата му е „Пътят къв несвободата „
Аз бях дотук.

Човешката природа е такава , че когато си представят по-добър свят, хората най-напред мислят заПетьо собственото си положение. Все едно дали го осъзнават или не.
Известно е , че усещането за справедливост в смисъла на равенство, се основава на завистта. Завистта към другия. Той има това, което ние нямаме. Той се наслаждава на това, което има. Ако може насладата му да бъде намалена. А пък ако може достъпът до наслада на всеки да бъде равен.
Нима не сте забелязали, че когато на някой успял и известен човек се случи нещо лошо, другите, ,неуспелите, изпитват някаква дълбоко скрита, притаена и неназована наслада. Сякаш неизбежния изход от това, поне наглед, е аскетизма. В манастира царува поравно споделената забрана. Поне така би трябвало да бъде.
Само , че германец, живял пет години в тибетски манастир, пише в книгата си, че и там човешката природа показва скритото си лице. Появяват се неизказани йерархии, скрити привилегии, обособяват се групи, появяват се форми на доминация и завист. Заложените социални и либидни зависимости не се преодоляват с показни жестове. Или поне това е твърде трудно.
Апостол Павел в един пасаж от „Послание към римляните” казва, че самият закон поражда желанието да бъде нарушен.
Само, че със закон или без, желанието си съществува. То предхожда закона.
Законът само поставя прегради по пътя към желанията. Защото човек трудно се освобождава от тях . Те са като преживяванията по време на сън – колкото повече бягаме от тях , толкова повече оставаме на същото място.
Може би затова либерализмът е политическа философска система, която създаде закони, който да бъдат като преграда за необузданите желания, за да запазят достойнството на човека. Едновременно с това в центъра на либералната идея стои индивидът с неговите лични права и свободи.
Либерализмът и идеята за достойнството на човека имат безспорно християнски произход. Няма друга духовна традиция, която да е поставила на върха на ценностите отделният човек, човешката душа – нейното загиване и спасение.
Но в съвременния европейски и секуларен свят говорят не за „достойнство” , а за „права” на човека. Само, че правата на едни, започнаха да отнемат ценностите и достойнството на други. Или аз греша ?
Западният либерализъм, такъв какъвто го наблюдаваме в момента, е дълбоко проникнат от левичарство. Той сякаш иска да отнеме от човека неговата рационалност, неговият инстинкт за самосъхранение – физическо и духовно.
Масовото навлизане на бежанци в Европа от страни с примитивна ислямска култура, привърженици на варварски обичаи и методи, на практика остават непокътнати със с всяко следващо поколение. Все едно дали живеят в Лондон, Париж или Мюнхен. Идеята за мултикултурализма не само, че не е погребана, но дори се появяват някакви мутирали форми на толерантност. Например като тази да наричаме Коледните празници – „ Зимни празници „, за да не накърним чувствата на мюсюлманите. Вероятно ще дойде момент, когато ще се наложи да наричаме Христос „Човекът от кръста”…
Не става ли така, че Либерализмът, който има християнски произход, сам създава антихристиянство в сърцето на самото християнство. Или отново греша…
Не е тайна, че цялата американската и европейска академична общност е левичарски настроена. Това го спомена само преди дни Димитър Бечев, преподавател по политология в щатски университет.
Канадският психолог Джордан Питърсън пише : „ Това левичарство доминира не само в Канада, но и в Европа. Абсолютно съм отвратен, че имат такова влияние в университетите. Според мен по много различни начини, университетите са сторили на обществото повече вреда, отколкото добро през последните 20 години! „
Едуард Саид /личен приятел на покойният Цветан Тодоров/ в книгата си „Ориентализмът” се опитва да ни внуши, че има дълбоко неразбиране по който Западът гледа на Изтока. Въобще понятието за различна култура религия, цивилизация, водели към враждебност, агресивност и прочие.
Само, че от коя посока идва тази неприспособимост, враждебност, агресивност и насилие – всеки сам може да си отговори.
Ако направим опит да доловим какво ще е бъдещето на Европа можем да използваме като метафора откритието на немският учен Вернер Хайзенберг за принципа на неопределеност. Той е доказал, че е невъзможно да се определи едновременно положението и скоростта на един електрон. Като го съотнесем към Европа, този принцип с прости думи би звучал така :
“Ако знаете къде е, не знаете
накъде отива.”, “Ако пък знаете накъде отива, няма да знаете къде е.

Сбогом, Европа!

Залцбург е като вълшебна табакера, идеалният туристически град, в който времето сякаш е спряло – въображението дорисува картината на предишен, угаснал и носталгично прекрасен живот. Река Залцах, преливащата зеленина, каменният ръб на планината, крепостта на върха, двата манастира, няколкото църкви, университетът – всичко е като в древността. Чети повече

Цивилизационният сблъсък между Русия и Европа

Руското министерство на външните работи заяви, че в чужбина неправилно се интерпретира присъдата срещу пънкарите от “Pussy Riot”. Не било коректно да се говори за погазване на свобода на словото или на творческото изразяване в Русия – заяви Александър Лукашевич, висш служител на ведомството.
Защо? Ето един от аргументите: “Нашите опоненти също така не взимат предвид, че характерът на действията на тази пънк група е оскърбителен за милиони православни вярващи и за хората от други вероизповедания, придържащи се към традиционните понятия за нравственост.” Чети повече