Някой знае ли сред българските телевизионни зрители, кой е Иван Илин ? Сигурен съм, че сред моите номинални приятели във Фейсбук,/ всичките са начетени и информирани хора/ . Те знаят кой е Иванмоя милост Илин.
Но за тези, които не знаят кой е , ще положа максимални усилия да бъда кратък . Дългите текстове във Фейсбук не се четат. Четат се само кратките.
Иван Илин произлиза от семейство на дворяни.Той е идеолог на християнския руски шисо-фашизъм. След смъртта на СССР, книгата на Илин „Нашите задачи” се разпространява в Русия в огромен мащаб и тиражи. Той се превръща в Гуру на Путин и на цялата руска политика след смъртта на СССР. Няма годишна реч на Путин, която да не започва и да не завършва с цитати на Иван Илин.
Путин по отношение на Илин е като Ананда, най-отдадения ученик на историческия Буда Шакямуни.
Илин умира забравен през 1954 г. в Швейцария Путин организира препрогребването му в Москва, прави му паметник, в същото време прехварля и личния архив на Илин от Мичиганския държавен университет през 2006 г.
През 2017 г.руската телевизия отбелязва с филм, представящ Илин като морален авторитет на вечността. Смущава ли ви думата „вечност”. Мен също…Дори Стивън Хокинг не употребява този термин…
„Илин е политик на вечността! Ти да видиш…
Знаете ли каква е базовата, основната, фундаменталната философия на Илин. Тя е, че Русия е стъпила базисно на една историческа, световната и вечна НЕВИННОСТ.
С една дума, всичко, което се случва, би трябвало да е атака от външния свят срещу руската невинност. Това оправдава руската реакция.. Забележете : „ Русия не върши никакви злини, злото може да бъде извършвано само и единствено върху и срещу Русия.”
Евразийската имперска идея на Илин, става фокус на единен мозъчен тръст в Москва с членове като Дугин, Глазев , Алексавдър Проханов , Тихон Шевкунов. Този пък Тихон Шевкунов е любимият монах на Путин, негов придружител по време на препогребването на Илин. Шевкунов е автор на често повтаряна идея, че Путин е преродения Володимир ,/Валдемар на историческата РУС / Вълнуващо нали… Какъв абсурден руски театър нали ? В сравнение с него Бекет и Йонеско изглеждат като селски зевзеци, разказвачи на вицове…
Подобно на Адолф Хитлер, Проханов обвинява световното еврейство като враг № 1 на Русия ! Той обвинява евреите за Холокоста. Според него единствената защита срещу международната еврейска конспирация и англоезичния империализъм , е руският спасител Путин.
Месиянската мисия на Русия е да спаси човечеството. /вече няколко пъти България беше „спасявана”/…Последиците ще се влачат още с десетилетия…
Руското месианско съзнание, основаващо се на учението за „земния рай”, на идеалното битие, на православната мечта, за божествена справедливст – всичко това, кара Запада да отрича светогледа на Русия, на нейната вяра, култура и исторически закони. Затова темата за руското оръжие е свещена тема за Света . Руското оръжие защитава не само градовете и териториите, несметните богатства на земните руски недра. А на всички земни и небесни светилища…Виж , ти…
Руската външна политика се ражда, пише Глазев, от философията на евразийството, например че отделните държавите са отживелица. Всички в Европа трябва да бъдат доминирани от великата сила Русия. Америка трябва да бъде държана на дистанция , тъй като тя не е част от голямото евразийско пространство/семейство/.
От гледна точка на Москва, конституционално структурираните Америка и Европа, крият изкусително слаби места. Ами май, че това си е точно така… Русия се възползва от това. Американската и европейска наивност спрямо Русия са пословични. Те са толкова тънки тези слабости, че строителният предприемач Тръмп май не разбира нищо от тези неща. Това не е работа за строителни предприемачи.
Разбира ги единствено/вероятно не само той/ Джим Матис. Той е наясно с тези неща след 40-годишен опит с руските политически и военни номера и непрестанни лъжи, затова подаде оставка. За тези, които проявяват интерес, моля прочетете мотивите на неговата оставка. Има ги в мрежата. При него типичната американска и европейска политическа наивност, относно политиката на Русия някак са ампутирани от неговият опит и от самата му практика. Това е във пряка връзка с онзи виц : защо не вземате крокодил за домашен любимец – защото той не прави разлика между храната и този, който му я носи…Така мисли и Матис. Така мисля и аз, който не съм политик и никога не съм искал да бъда.
Ако пък някой проявява още по голям интерес по темата, нека намери книгата на проф. Тимъти Снайдър, преподавател в Йейлския университети книтата му е „Пътят къв несвободата „
Аз бях дотук.

Човешката природа е такава , че когато си представят по-добър свят, хората най-напред мислят заПетьо собственото си положение. Все едно дали го осъзнават или не.
Известно е , че усещането за справедливост в смисъла на равенство, се основава на завистта. Завистта към другия. Той има това, което ние нямаме. Той се наслаждава на това, което има. Ако може насладата му да бъде намалена. А пък ако може достъпът до наслада на всеки да бъде равен.
Нима не сте забелязали, че когато на някой успял и известен човек се случи нещо лошо, другите, ,неуспелите, изпитват някаква дълбоко скрита, притаена и неназована наслада. Сякаш неизбежния изход от това, поне наглед, е аскетизма. В манастира царува поравно споделената забрана. Поне така би трябвало да бъде.
Само , че германец, живял пет години в тибетски манастир, пише в книгата си, че и там човешката природа показва скритото си лице. Появяват се неизказани йерархии, скрити привилегии, обособяват се групи, появяват се форми на доминация и завист. Заложените социални и либидни зависимости не се преодоляват с показни жестове. Или поне това е твърде трудно.
Апостол Павел в един пасаж от „Послание към римляните” казва, че самият закон поражда желанието да бъде нарушен.
Само, че със закон или без, желанието си съществува. То предхожда закона.
Законът само поставя прегради по пътя към желанията. Защото човек трудно се освобождава от тях . Те са като преживяванията по време на сън – колкото повече бягаме от тях , толкова повече оставаме на същото място.
Може би затова либерализмът е политическа философска система, която създаде закони, който да бъдат като преграда за необузданите желания, за да запазят достойнството на човека. Едновременно с това в центъра на либералната идея стои индивидът с неговите лични права и свободи.
Либерализмът и идеята за достойнството на човека имат безспорно християнски произход. Няма друга духовна традиция, която да е поставила на върха на ценностите отделният човек, човешката душа – нейното загиване и спасение.
Но в съвременния европейски и секуларен свят говорят не за „достойнство” , а за „права” на човека. Само, че правата на едни, започнаха да отнемат ценностите и достойнството на други. Или аз греша ?
Западният либерализъм, такъв какъвто го наблюдаваме в момента, е дълбоко проникнат от левичарство. Той сякаш иска да отнеме от човека неговата рационалност, неговият инстинкт за самосъхранение – физическо и духовно.
Масовото навлизане на бежанци в Европа от страни с примитивна ислямска култура, привърженици на варварски обичаи и методи, на практика остават непокътнати със с всяко следващо поколение. Все едно дали живеят в Лондон, Париж или Мюнхен. Идеята за мултикултурализма не само, че не е погребана, но дори се появяват някакви мутирали форми на толерантност. Например като тази да наричаме Коледните празници – „ Зимни празници „, за да не накърним чувствата на мюсюлманите. Вероятно ще дойде момент, когато ще се наложи да наричаме Христос „Човекът от кръста”…
Не става ли така, че Либерализмът, който има християнски произход, сам създава антихристиянство в сърцето на самото християнство. Или отново греша…
Не е тайна, че цялата американската и европейска академична общност е левичарски настроена. Това го спомена само преди дни Димитър Бечев, преподавател по политология в щатски университет.
Канадският психолог Джордан Питърсън пише : „ Това левичарство доминира не само в Канада, но и в Европа. Абсолютно съм отвратен, че имат такова влияние в университетите. Според мен по много различни начини, университетите са сторили на обществото повече вреда, отколкото добро през последните 20 години! „
Едуард Саид /личен приятел на покойният Цветан Тодоров/ в книгата си „Ориентализмът” се опитва да ни внуши, че има дълбоко неразбиране по който Западът гледа на Изтока. Въобще понятието за различна култура религия, цивилизация, водели към враждебност, агресивност и прочие.
Само, че от коя посока идва тази неприспособимост, враждебност, агресивност и насилие – всеки сам може да си отговори.
Ако направим опит да доловим какво ще е бъдещето на Европа можем да използваме като метафора откритието на немският учен Вернер Хайзенберг за принципа на неопределеност. Той е доказал, че е невъзможно да се определи едновременно положението и скоростта на един електрон. Като го съотнесем към Европа, този принцип с прости думи би звучал така :
“Ако знаете къде е, не знаете
накъде отива.”, “Ако пък знаете накъде отива, няма да знаете къде е.

Сбогом, Европа!

Залцбург е като вълшебна табакера, идеалният туристически град, в който времето сякаш е спряло – въображението дорисува картината на предишен, угаснал и носталгично прекрасен живот. Река Залцах, преливащата зеленина, каменният ръб на планината, крепостта на върха, двата манастира, няколкото църкви, университетът – всичко е като в древността. Чети повече

Цивилизационният сблъсък между Русия и Европа

Руското министерство на външните работи заяви, че в чужбина неправилно се интерпретира присъдата срещу пънкарите от “Pussy Riot”. Не било коректно да се говори за погазване на свобода на словото или на творческото изразяване в Русия – заяви Александър Лукашевич, висш служител на ведомството.
Защо? Ето един от аргументите: “Нашите опоненти също така не взимат предвид, че характерът на действията на тази пънк група е оскърбителен за милиони православни вярващи и за хората от други вероизповедания, придържащи се към традиционните понятия за нравственост.” Чети повече