Изглежда е изначално погрешно да смятаме ,че при утопиите съществуват някакви граници, че след като разгърнат своите проявления и пагубни последствия, те изчерпват своята енергия и повече не заематПетьо място в съзнанието на хората. Уви, не се случва нищо подобно. Повече от очевидно е, че скритите корени на илюзиите не само не са прерязани, но идеалисти от всички хоризонти, от изток и запад, продължават да се упражняват върху една от най-жестоките утопии – тази за равенството.
Незнайно докога уродливите илюзии за братство и равенство, фалшивите постулати на социалната философия на егалитаризма, продължават да се разгръщат и да се представят като носител на висши ценности. И днес в 21-ви век западни интелектуалци, университетски преподаватели, наши и чужди, продължават да говорят и пишат, че в капитализмът съществува голямо неравенство и само социализмът може да сложи край на тази несправедливост. Тези люде продължават да захранват своите изводи от пасищата на аналитичната социална и политическа наука, без да са живели в калта, мизерията и деспотизма на азиатския комунизъм на изток.
Макар и отдалечени във времeто, идеите за Платоновата Държава, Утопията на Томас Мор, както и Градът на Слънцето на Томазо Кампанела, продължават да се носят из политическият Космос като Светия Дух, който ще спаси човечеството. Сякаш никой и никъде не си дава сметка , че целият този сироп за социалното равенство и поравно разпределените блага, винаги е бил една жестока социална илюзия, за която се плаща висока цена.
Няма нищо по-противоестествено от равенството. Достатъчно е да погледнем към природата, към животинския свят, където съществуват сложни йерархии в рамките дори на една група. Всички опити да се направят хората равни предварително се обречени на неуспех. Равенството на възможности и фактическото социално равенство са две различни неща. Първото просто не съществува, а второто може да бъде изкуствено наложено само със сила.
Идеята за равенството е една от най-безумните, най- нелепите идеи, която някога е хрумвала на човека. Тя може да се приложи само и единствено ако продължим да експериментираме по линията на овцата Доли.
През периода 1789 – 1795 тази жестока утопия изпълва улиците на Франция с трупове и разорява милиони . Всички носят една болезнена памет за това, какво едни французи са причинили на други французи . Във времената на Великата Френска касапница, Марат не престава да крещи, че „Революцията иска отсечени глави“, открито да заявява, че е необходимо да бъдат ликвидирани 260 000 души и то колкото е възможно по-бързо, дори в един ден. В припева на Марсилезата се казва : „Напред, напред ! С нечистата им кръв браздите да удавим.” Е, удавили в кръв цяла Франция. На коя именно кръв е била нечиста, постигнато ли е равенство между французите, всеки сам може да си отговори. Дори всички французи родени днес да започнат да учат да пеят още от родилния дом Марсилезата, те никога няма да станат равни. Зад високо прокламираните ценности, развети знамена и духова музика, винаги се крият интереси, нагони, потулвани и трудни за признаване мотиви. Винаги е било така. И така ще бъде.
Колкото до най-чудовищната трагедия в руската история, Великата руска касапница, оглавена от Ленин, тя заедно с екзекуциите и глада отнема живота на над 9 милиона души. Мумията на върховния жрец на масовите екзекуции и до ден днешен лежи в Москва, но можем ли да говорим за някакво равенство в Русия ? Този мавзолей в чиято утроба лежи един от най-масовите убийци на човечеството, показва само едно – че в дълбоките несъзнателни пластове на човешката психика, остават вградени и непокътнати онези архетипи на нехуманност и жестокост, на желания за власт и отмъщение, които остават непокътнати . Макар и маскирани като идеали, големи маси от хора все още не искат да се разделят с тези архетипи.
Историята показва, че отрицанието на живота в името на прокламирани ценности за братство и равенство оставят след себе си планини от трупове, зад които не се забелязва никаква свобода, още по малко можем да доловим каквито и да е следи на равенство.
Може да звучи парадоксално, но фикцията за великата кауза свързана с братството и равенството на хората, на практика минава през масовите убийства на същите тези хора, заедно с потъпкването и на последните остатъци от хуманност.
Всички тези идеологически прокламации, лозунги и идеали са само видимата част на айсберга. Под него гъмжи цял един свят от човешки инстинкти, нагони, цяла гама от проявления на човешкото его. Дори и насилствено наложени митологемите за братство и равенство след време неминуемо рухват. Така или иначе всички тези инстинкти в скритата част на айсберга, отново се възпроизвеждат и реинвестират, просто излизат от друг ръкав на човешката природа. И в повечето случай по един още по- уродлив, по-жесток и нехуманен начин, както това става при тоталитарните режими.
Колко време е необходимо на хората да разберат, че съществуват естествени неравенства. Трябва ли продължаваме в 21-ви век да доказваме, че егалитаризмът е невъзможен, така както е невъзможно да доказваме, че Земята е плоска.
Трябва ли да доказваме, че равенството в една демократична страна е само в началото, а не в края. В края нещата изглеждат различно. В началото равенството се изразява в равните възможности касаещи правото и свободата на избора. Оттам нататък образования, талантливия, работливия и предприемчивия, живеят в една друга парадигма от този, който не се пресилва в трудолюбието, а идеите и предприемчивостта не са най-силната му страна. Той живее в друг житейски модел. Работливият е заможен. Той е едното, понеже е другото. Разбира се, всички знаем защо посткомунистическа България не може да служи за пример в това отношение. Но това е друга тема.
Всички опити да се направят хората равни предварително са обречени на неуспех. Равенство не се среща нито в природата, нито във външния вид на човеците , нито в умствения им потенциал. Неравенството и йерархиите винаги ще съществуват.
Но тъй като възможностите и талантите на човеците са много разнообразни Творецът е направил така, че за трудолюбивия и упоритият винаги да има място и начин да покаже своите умения. Да се гордее с тях. Да не бъде беден и да защити своето достойнство.
Или както е казано в Йоан 14:2 : В дома на Отца Ми има много стаи…