Сърцевината

Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Чети повече

Тази любов

Тази любов… толкова бурна,
толкова крехка,
толкова нежна,
толкова безнадеждна…
Тази любов… хубава като деня
и лоша като времето,
когато времето е лошо…
Тази любов… толкова истинска. Чети повече

Партизанин и терорист са едно

Интервю с проф. Пламен Цветков

Човеци и нечовеци живеем в една държава, разбрах го след като Станишев празнува в Жабокрек избиването на ранени немски войници, казва историкът от НБУ

Интервю на Стойко Стоянов

– Проф. Цветков, 20 години след падането на комунизма в България, останаха ли митове, около преврата на 9-ти септември 1944 г.?

– Това, което се е случило на 9-ти септември със сигурност не е никаква народна революция или въстание, а е много съмнително и дали е преврат. Чети повече

Предизвикателни размисли на философа Ото Вайнингер

Философът Ото Вайнингер за сходството между политиците и проститутките.

Предлагаме предизвикателни размисли на австрийския философ Ото Вайнингер за родствените неща между проститутките и политиците.
„Проститутката дава безграничен простор на своето влечение, удовлетворява го въпреки всичко. Тя е властница, която отлично разбира, че властта е именно в нейните ръце. Тук ние виждаме пълната аналогия между проститутката и великите завоеватели в областта на политиката. Подобно на Александър (Велики) и Наполеон великата магьосническа прелест на проститутката се ражда веднъж на хиляда години и – след като се роди – победоносно шества в целия свят, като тия завоеватели. Чети повече

HOMO PERDUTO (загубения човек) І – Приказките

Когато човек отвори една книга или дори случаен текст, той подсъзнателно търси някакъв отговор. Не че има някаква предварителна идея, която трябва да бъде оборена или потвърдена. Не. Той просто търси и се оглежда за подкрепа, идваща от някакви външни правила и етични закони, които да го изведат от дълбоко скритата му безпомощност. Затова и децата четат приказки, защото те ще им спестят усилията да достигнат сами до етичния избор. Разбира се приказките ще ги направят още по-безпомощни, защото там се проповядват идеали, които никога не могат да бъдат осъществени. Чети повече

Писането си остава самотно занимание

            „Сънародници от всички страни, поети-преводачи, на бунт срещу патриотизма! Чувате ли ме! Всеки път, щом пиша дума – дума, която обичам и която обичам да изписвам – времевата протяжност на думата, едничката сричка дори, ме карат да усетя мелодията на Новия Интернационал. Никога не се противопоставям. Зовът му веднага ме изкарва на улицата, дори и да изглежда, че съм прекарал целия ден надвесен над бюрото.“ Чети повече

БОЛКОУСПОКОЯВАЩО

За пръв път чух тази дума от дядо си. Той бе западен възпитаник и често използваше в речта си френски и немски думи, както и поговорки. Тогава си мислех, че думата е или френска или немска. Работата е там, че и сега не знам какъв е произходът на тази дума.
В началото на 20 век „Пенкилер” са казвали на хапче, което лекува от всички болести. А човек Пенкилер са наричали този, който разбира от всичко. В речника на чуждите думи „пенкилер” е турцизъм”. В същото време английската дума „painkiller„ се превежда като болкоуспокояващо. Чети повече

Виртуален лек за носталгията

Сайтът „Българската улица“ си поставя за цел да помогне на емигрантите да се свържат със свои сънародници.

В случай че не попадате в групата на онези български емигранти, които предпочитат да премълчават своята националност, сигурно ще ви е приятно да научите, че някой мисли специално за вас. Ако от време на време ви се дощява да упражните родна реч на хиляди километри от Балканите, вече има начин да го направите много по-лесно… Чети повече

Фотографията

Какво поражда у хората, които се фотографират, желанието да се стараят винаги да изглеждат щастливи на фотографията, която ги показва, или поне да не изглеждат толкова нещастни, колкото са? Всеки иска да бъде запечатан като щастлив човек, никога като нещастен, винаги като един съвършено фалшифициран, никога такъв, какъвто в действителност е, а именно, най-нещастен от всички. Всички непрекъснато искат да бъдат запечатани като красиви и щастливи, докато всъщност са грозни и нещастни. Чети повече

Човекът

Успоредно с навлизането в живота и поемане отговорност за него откриваме, че когато е започнал за нас, другите са си отишли и трябва да живеем нашия радикален живот  сами, и че само в нашата самота сме истински.
От това дъно на радикалната самота, какъвто е неизбежно нашият живот, постоянно изплуваме с една не по-малко радикална жажда за компания. Бихме могли да намерим онзи, чийто живот да се слее напълно, да се взаимопроникне с нашия. За тази цел правим най-различни опити. Единият е приятелството. Най-възвишеният от тях е този, който наричаме любов. Истинската любов е само опит да се разменят две самоти

Страница 50 от 55« Първа...102030...4849505152...Последна »