Фотографията

Какво поражда у хората, които се фотографират, желанието да се стараят винаги да изглеждат щастливи на фотографията, която ги показва, или поне да не изглеждат толкова нещастни, колкото са? Всеки иска да бъде запечатан като щастлив човек, никога като нещастен, винаги като един съвършено фалшифициран, никога такъв, какъвто в действителност е, а именно, най-нещастен от всички. Всички непрекъснато искат да бъдат запечатани като красиви и щастливи, докато всъщност са грозни и нещастни. Чети повече

Човекът

Успоредно с навлизането в живота и поемане отговорност за него откриваме, че когато е започнал за нас, другите са си отишли и трябва да живеем нашия радикален живот  сами, и че само в нашата самота сме истински.
От това дъно на радикалната самота, какъвто е неизбежно нашият живот, постоянно изплуваме с една не по-малко радикална жажда за компания. Бихме могли да намерим онзи, чийто живот да се слее напълно, да се взаимопроникне с нашия. За тази цел правим най-различни опити. Единият е приятелството. Най-възвишеният от тях е този, който наричаме любов. Истинската любов е само опит да се разменят две самоти

Пост“комунистическата“ трансформация на женските образи

Колкото повече законови и материални пречки жените преодоляват, толкова по-строго, силно и жестоко образите на женска красота ни обременяват… През изминалото десетилетие жените разчупват властовата структура, но междувременно хранителните разстройства нарастват драстично, козметичната хирургия става най-бързо развиващата се специалност…, порнографията се превръща в основна медийна категория…, Чети повече

Нямам идея какво е „Туитър“

Най-новият филм на режисьора и сценарист Уди Алън „Полунощ в Париж“ откри тазгодишния фестивал в Кан.
В него режисьорът изследва темата за носталгията. Във филма главният герой, в ролята Оуен Уилсън, се пренася в доброто старо време на Бел епок преди войната и вижда Париж през 1920 г. Според Алън героят му би бил нещастен независимо от възрастта и времето – златно или не.
В интервю за „Ройтерс“ в Ню Йорк 75-годишният Алън споделя към какво се стреми, липсва ли му работата и снимането на филми в Ню Йорк и какво не харесва в технологиите и модерните удоволствия. Чети повече

Опасно близо с простотията

Диана Найденова или „Цирк Дьо солей”

В един свой текст Йордан Радичков пише: ”Аз съм виждал човек, нищо човек, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Чети повече

СВЕТОВНИЯТ ТЕАТЪР НА БУСЕ

От дълго време вече не бях доволен от живота си. Рано трябваше да си избера професия, тъй като майка ми бе починала при моето раждане, а баща ми загина при злополука малко преди да завърша училище и да отида да уча занаят. Така и не започнах да уча занаят, а веднага се хванах на редовна работа. От нея можех да поминувам, но занаят никога нямаше да науча.
И тъй, станах опаковчик на шоколади – работа, която може да се проумее за минутка и да се овладее за една седмица до такава степен, че да не можеш да научиш нищо повече в нея. Чети повече

БУРЛЕСКА


Една сутрин идва някакъв непознат мъж и ти, няма как, даваш му чиния супа и цял хляб. Защото, според неговия разказ, той безспорно е претърпял несправедливост, а ти не би искал да си отмъстят на теб. А че някой ден ще бъде отмъстено, в това няма съмнение, казва мъжът. Във всеки случай не можеш да го отпратиш, даваш му супа и хляб, както казахме, и дори нещо повече: даваш му право. Отначало само с мълчанието си, после с кимане на глава, накрая с думи. Съгласяваш се с него, защото иначе, тъй да се рече, ще трябва да признаеш, че сам вършиш несправедливост, а тогава може би ще започнеш да се страхуваш от него. Чети повече

Херман Хесе и пътят на човека към самия себе си

На 2 юли 1877 година в Калв, Вюртемберг е роден Херман Хесе, немски писател, носител на Нобелова награда за литература. Човекът според Хесе е поставен между два полюса, между доброто и злото. Ако човек иска да пристъпи към доброто, той трябва да се отдръпне в себе си, да слуша вътрешните си гласове, да бъде сам. Израз на подобна нагласа са редовете от повестта „Сидхарта”, израз на тревогите, пред които е изправен модерният човек в търсене на своето вътрешно равновесие. В усилията на брамина Сидхарта от едноименната поетична повест (името на историческия Буда Сидхарта Гаутама) да намери смисъла от съществуването си, Херман Хесе вижда път към спасението: пътят на човека към самия себе си. Чети повече

Откъс от „Българската меланхолия”

Меланхолията, породена от размислите за събитията след 9 септември

След 9 септември арестуват и Константин Муравиев. Действат като пладнешки разбойници. Да се пита защо и него арестуват, вече е безсмислено. Отвеждат го в дирекцията на милицията до Лъвов мост. Всеки софиянец знае мястото. Зданието на Дирекцията на полицията е строено след деветоюнския преврат (1923 г.). Арестантът е патил и препатил. Той познава нравите в България. Чети повече

„Нюрнбергски процес“ за комунизма

Една година преди гласуване Резолюцията на ПАСЕ за осъждане престъпленията на комунизма проф. Пламен Цветков систематизира «Трябва ли да има «Нюрнбергски процес» срещу комунизма?»
“Нюрнбергски процес” – през 90-те години често се изтъкваше, че трябва да има Нюрнбергски процес и за комунизма, така както е имало и за националсоциализма. Чети повече

Страница 50 от 55« Първа...102030...4849505152...Последна »