Примамени от необичайната тишина, на обезлюдените и хладни булеварди на Лондон, пристигат странни силуети на неканени гости. Малки стада от сърни и елени се движат между къщите, разхождат се в централната част на огромния град,ПРОФИЛ необезпокоявани от никого. Елегантните им тела прескачат с лекота и първична енергия всички ограждения, всички тротоарни препятствия, разхождат се в парковете. Те не са уплашени. Дори в движенията им личи някаква игрива лекота и детска наивност. Без страх и недоверие към всичко враждебно на живота. Без страх от всичко, утвърждаващо смъртта в битието на съвременния човек, скрит зад прозорците на своята уязвимост. В сивата, безплодна тишина на полумъртвите булеварди, ситното тупкането от копитата на красивите животни, сякаш наркотично смекчава болката от стълкновението с реалността. Сякаш в този звук има нещо пречистващо, нещо подобно на светъл лъч насочен към втвърдената утайка на колективния страх, спотаен зад затворените плътно врати и прозорци. Уличното безмълвие, размило топографските граници на града с живата природа е накарало сърните, излезли сякаш от сънищата на поет, да заемат пространствата на домакините. Стадата се разхождат по паркове и алеи, сякаш обсегът на съществуването на дивите животни на мястото на хората, мистично се е разширил в някаква многозначност и хипнотична печал.
Картината с полумъртвите сгради и пусти тротоари с движещи се по тях елени, прилича на кадър изваден от филм на Хичкок . Кадър от несигурността на битието, пред дамоклево надвисналата и трудна за превъзмогване опасност, породена от отслабената имунна устойчивост на обществения организъм .
Сякаш насред внезапното прекъснатия задъхан ритъм на модерните общества, изведнъж става ясно, че фундаментът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Някъде дълбоко под него, недостъпна за сетивата ни, пулсира застрашителна сеизмичност. Изглежда там се спотайват кръговратите на съществуването . Те винаги и периодично ни поднасят, непредвидими и неназовими опасности. Сякаш, за да ни припомнят , че трябва да уравновесим везните, чиито блюда препълваме до степен да застрашим живота, чиято стойност се покачва с миза, все по-опустошителна и все по- висока.

Вашият коментар