В първата половина на двадесети век страховете за бъдещето бяха свързани с големите тоталитарни и деспотични системи, които смазваха и обезличаваха личния живот. Сега наблюдаваме масовите страхове от изплъзнал се от контрол вирус, причиняващПРОФИЛ висока смъртност и паника. Независимо от мащабните комуникации и високи технологии, оказва се, че не сме защитени от големите сътресения на прастарите пандемични уязвимости, които бързо ни накараха отново да се чувстваме изолирани, фрустрирани, нещастни и отчуждени от другите човешки същества. Може би ако хората вярват, че могат да направят реални и полезни неща, да имат някакъв контрол, независимо колко незначителен е той, биха се справили по-добре, отколкото ако се чувстват напълно безпомощни. Можем да допуснем, че тъкмо чувството за безпомощност може да направи едно преживяване субективно съсипващо. Определено възходът на индивидуализма и личната свобода имат своя голям положителен принос за просперитета на общностите в модерния свят. Но не сме ли изгубили нещо от способността да изграждаме предварителни, превантивни ресурси, които биха били много полезни в случаи на бедствия и трудни моменти. Защото някак не разбирам, как мощни икономически държави в момента говорят за недостиг на дихателни апарати, маски и защитни облекла. Всъщност не схващаме ли точно сега, точно в тези моменти, че фундамента на живота не е нито в многото, нито в малкото. Виждаме, че просто има конкретни неща от които имаме най-голяма нужда в дадения случай, и чиято липса страшно затруднява полезните ни действия и ходове. Бързото развитие на технологиите вече позволява, дава мощни инструменти да се прави компютърно моделиране, симулация на неслучили се още бедствия, да се правят цифрови модели в лабораторна среда. Те биха могли да откроят и посочат практическите нужди, конкретните неща, чрез които да се предотвратят процесите, да се намалят последствията от подобни пандемии. Създаването на мрежови платформи за бързо предаване на данни и информация между специалистите. В тези модели вероятно могат да бъдат начертани и регламентирани, дори предварителни транспортни коридори за снабдяване , информация и комуникация. Това могат да го свършат талантливи люде, на които академичната подготовка и умения не ги задоволява, хора на които не им е достатъчно да се развиват само в рамките на системата. Такива талантливи хора има навсякъде. Един американски учен бе разделил специалистите на такива с два вида мислене – на конвергентно и дивергентно. Първото подразбира точно използване на усвоени алгоритми за търсене на решения на конкретна задача, а второто се основава на изработването на множество нови идеи за установяването на същите проблеми. И едните и другите са полезни, и от тях има страшно голяма нужда.
Просто едните спасяват положението сега, а другите спасяват бъдещето.

Вашият коментар