Ницшевото amor fati /обичай съдбата/ ни приканва да обичаме реалността, такава, каквато е. По възможност изцяло. По друг начин казано ще прозвучи така : на тази земя, открай време има палачи, мъчители и жертви. По-голямата риба изяжда по-ПРОФИЛмалката. Всичко това несъмнено е част от реалното. Щом ни приканват да обичаме реалността такава, каквото е, излиза че трябва да обичаме и палачите. Теодор Адорно се пита дали все още можем, след Аушвиц и Холокоста да приканваме хората да обичат света какъвто е. Ако трябва да приемаме всичко такова, каквото е, при всички обстоятелства, в цялото му трагично измерение и съучастничество, не означава ли да сме в сговор със злото ? Адорно е евреин. Той съвсем не приема съдбата си в духа на amor fati . Бяга в Англия, за да се спаси от нацизма.
Нюрнбергският процес сякаш идва , за да окаже влияние върху начина по който да бъдат дефинирани международните престъпления. Там има един американски съдия Робърт Джаксън . Искал войната да бъде обявена за универсално престъпление, т.е. основите, положени в Нюрнберг, да бъдат валидни по-късно за всички. Идеята е отхвърлена. Нюрнберг си остава военен трибунал, създаден специално за осъждането на нацисткия режим.
Затова няма Нюрнбергски процес за чудовищните престъпленията на Сталинизма !
Сталинските масови екзекуции, репресии и агресии към чужди държави, по нищо не отстъпват на тези на Хитлер. Сталин избиваше и заличаваше цели държави. Ликвидираше не само настоящите, но и потенциалните си съперници, заедно с техните последователи.
В момента в путинова Русия тече пълна реабилитация на Сталин.
Светът мълчи в духа на amor fati.
В руските държавни телевизии денонощно тече масивна кампания , която насажда омраза към Запада. Игор Яковенко я нарича медиафрения . Денонощно се внушава , че станалите жертви на Сталинската агресия поляци , балтийци, украинци, грузинци и източноевропейци, са точно толкова лоши колкото са нацистите.
Игор Яковенко определя путинизма, като кланово-феодален фашизъм, без идеология. Този фашизъм е непредсказуем и дори няма нищо общо с идеологията Чучхе на единственото дебело момче в Северна Корея – Ким Чен Ун.
Ръцете на Путин са изцапани до лактите с кръв. В Чечения, Грузия , Украйна, Армения, убитите са десетки хиляди.
В самата Русия, броя на убитите журналисти и опоненти на Путин /според Яковенко/, достига 320 души. Само преди две седмици 41-годишният опонент на Путин, Никита Исаев, почина по загадъчен начин, пътувайки във влака.
В същото време Макрон и Меркел говорят за сближаване с Русия.
Тръмп казва, че „Путин имал „страхотен контрол върху страната си“.
Все още се смята за прилично да се ръкуваш с Путин, да стоиш до него на една маса, да разменяш дипломатични комплименти.
Десни, западни популисти имат още по-специални отношения с Русия. Матео Салвини се снима с тениска с лика на Путин.
Как може да свърши всичко това, не зная. Има и зловещи сюжети.
Всъщност отдавна е известно, че в междудържавните отношения понятия като хуманизъм , човечност и здрав разум, като юридически принципи на практика не съществуват.
Още по-малко могат да бъдат свързвани с Русия.

Вашият коментар