Не харесвам фразата „бъди себе си”. В човека има една вродена тъмнина. Властни инстинкти. Агресия и жестокост.ПРОФИЛ Завоалирани нагони. Непредсказуеми тласъци към потулвани и трудни за признаване мотиви. Понякога генетично заложени. Не може на насилника да му кажеш „бъди себе си”. Тази вътрешна тъмнина не може да се премахне. Може само да се преодолее. За това е необходим самоконтрол. Вътрешна отговорност. Чрез нея идентифицираш себе си. Определяш мястото си. Това значи да си преодолял тъмнината. Да не се страхуваш да попиташ себе си къде се намираш. В светлата или в тъмната си част. Но това може да го долавяш единствено в състояние на постоянна будност.
Вместо „бъди себе си”, повече ми харесва : „бъди човек”. По-истинско е. Първото крие опасности.
Ако се опитаме да насочим фразата „Обичай ближния си както себе си”./Мат. 22:34-39/ към по- ясни и разбираеми намерения , ще срещнем непреодолими трудности. Човек няма такъв психически ресурс да обича всички, да обича човечеството. Когато един мъж попитал Исус: „ Кой всъщност е моят ближен?” Исус му разказал притчата за добрия самарянин, помогнал на мъжа, който бил ограбен, пребит и оставен полумъртъв на земята. Става дума за този, когото срещнеш по пътя си и го видиш паднал. Това означава да проявяваме състрадание, към падналия до нас, да не го подминаваме. Да не бъдем безсърдечни и свирепи, да окажем помощ.
През останалото време може би по-валидно е : „ Остави ближния си намира”. Не му пречи. Не му навреждай. Ако можеш помогни му. Но най-важното – не му навреждай. Мисля, че с това се затваря кръгът на любовта към ближния!
Един от Светите отци бе казал как да тълкуваме думите в Светото Писание.
„Словото Божие е безбрежно, необятно море. Много хвърлят в него своята мрежа и този, който мине почти по повърхността, извлича само пяна.
Този, който хвърля на по-голяма дълбочина, извлича риба.
А който се спуска до дъното на морето събира драгоценни раковини и бисери.”

Вашият коментар