Спомням си, че преди години шведски политик каза следното по българската телевизия : „ Ние не сме европейци – ние сме скандинавци „. Разбира се, това , че скандинавците са по-различни от останалитеПетьо европейци, не е открито миналата седмица. Отдавна е известно, че протестантските държави са най-уредената и просперираща част от света. Това до голяма степен се дължи на протестантската етика, която обръща особено внимание, на трудолюбието, спестовността и изключително рационалното използване на ресурсите. Но не е само това. За да се разбере протестантския капитализъм, трябва да се вникне дълбоко в неговата етика и дух. Дух който обуздава онзи индивидуален, ирационален стремеж, страст към все по-голямо материално имане , към все по-голямото индивидуално перчене и показност, защото само по себе си това с нищо не допринася за просперитета на общността. Съществува една специфична скандинавска мяра, че материалното перчене и показност не е само проява на лош вкус, а директно пречи на племето, на общността Може би тук е мястото, където трябва да споменем, че усещането за общност, грижата за всеки неин член, тук е достигнала нива почти непонятни за останала част от Европа. Учението на Лутер и съпътстващите го реформи на калвинизма и пиетизма, сякаш най-добре са се развили в именно тук – в Скандинавието.
Един англичанин, чиято съпруга е датчанка, Майкъл Бут, крайно недоверчив към разказите, които слуша за скандинавските държави, в едно радиопредаване пита : „ Ама наистина ли датчаните не заключват колите и велосипедите си , когато ги оставят на улицата ?” Освен това започва да се пита защо годишния Индекс за възпиране на корупцията съобщава, че страни като Дания, Финландия, Швеция и Норвегия са с най-ниска и почти нулева корумпираност в света. А когато разбира от един доклад на университета в Лестър, че датчаните са най-щастливите хора на света – това му идва в повече.
Решава да се премести за известно време в Дания. Но още с пристигането си, започва да се чувства още по-неразбиращ и объркан. Оказва се, че не само не си заключват колелетата, когато ги оставят по улицата. По извънградските пътища има сергии със зеленчуци, оставени на самообслужване, а на близо има кутии. Вземаш си каквото ти е необходимо, и си оставяш необходимата сума в кутията. Няма продавачи…
Датчаните не се притесняват да оставят децата си в бебешките колички, извън кафенетата, оставят децата си сами да ходят на училище с велосипеди още шест, седемгодишни . Майкъл Бут е изумен. Каква е тази доверчивост, защо тези хора си имат такова доверие ? Обадих се на издателя си, пише Майкъл Бут, да го питам откъде идва това доверие? А той ми каза: „ Те просто нямат нужното въображение, за да лъжат и мамят”… А това силно усещане за принадлежност към племе и общност се вижда навсякъде. Няма къща, двор , прозорец от който да не се вее датското червено-бяло знаме. Майкъл попитал един датчанин: „не прекалявате ли с тези знамена ?”, а той му отговорил: „всички народи си развяват знамената”. Е да де, отговорил Майкъл, но англичаните не развяват националното знаме на рождения ден на котката си”….Всяка година датчаните харчели по шест милиона британски лири за знамена.
Има разни политолози и социолози, които пишат и говорят за датската ксенофобия и расизъм. Да казват, че датчаните обичат да поставят прегради между тях и останалата част на света , прегради между всички, които могат да им попречат да се чувстват удобно и уютно, нещо което датчаните наричат „хюга”.
Майкъл Бут ги намира за много непринудени хора. Мъжете не носят вратовръзки, децата се обръщат към учителите си на малки имена, а датските политици ходят на работа с велосипед.
Съвсем обичайна гледка е да видите министър-председателя на Дания по улиците на Копенхаген. На никого това не прави впечатление. Никой дори не се обръща.
Може би все пак е бил прав онзи швед, който чух да казва преди години по българската телевизия:
„ Ние не сме европейци – ние сме скандинавци ”.

Вашият коментар