В последната си книга Борхес разказва една странна история.
Анонимен богат човек завещава къщата си на бедно семейство. Семейството се премества в къщата. Там гиПетьо заварва един мрачен, с много тежък характер слуга, когото завещанието не им позволява да изгонят. Той ги тормози до края на живота си.
Накрая се оказва, че това е човекът, завещал им къщата.
Странна история нали ? Тя ме накара да си задам безброй въпроси. Например :

Когато получаваме нещо даром, не заплащаме ли определена цена за това ?

Ако искаме да запазим свободата си, трябва ли да се предпазваме от твърде неясните жестове на другите ?

Ако ти си мрачен човек с тежък характер и никой не иска да живее с теб, значи ли това, че само ти си добър, а всички останали са лоши ?

Ако усетиш, че си попаднал в капан и зависимост, трябва ли да стоиш в капана заради материалните придобивки ?

Собственикът на къщата, този човек с труден характер живял дълги години сам, тъй като никой не искал да живее с него. Той сякаш бил принуден да завещае къщата на това семейство, за да има с кого да живее.
Ами върху кого да разгърне трудния си характер ? За това трябват хора нали ?

Как може човек да се спаси от трудния си характер ? Изглежда е по-лесно да се разделиш с къщата си, отколкото с характера си.

А какво друго е трябвало да прави този човек с такъв труден характер, сам в огромната къща до края на живота си ?

Това са само въпроси . Не знам отговорите . Дори не знам дали има отговори.

Може би дзен последователите ще отговарят така : ами трябвало е да стои в голямата си къща и да медитира върху живота и мъдростта.
Като разлюспва пластовете на света като лук.
За да открие, че в крайна сметка няма свят.
Само пластове…

Вашият коментар