Скоро попаднах на един млад мъж току-що завършил икономика. Той, като всички млади хора, се почувствал психически изчерпан в областта си и много уморен. Младите хора винаги са много уморени. Моят внук,жертвите например почти винаги е в пъти по-уморен от мен, независимо от това как е протекъл денят му. Та и този млад мъж, като всички на неговата възраст, бил обсебен от идеята , че отлично разбира как функционира светът, как действат хората и за какво ги е грижа през 21-ви век. Може би оттам някъде идва и умората му…Да знаеш толкова много неща, никак не е лесно нали…
Но не щеш ли попаднал на един виртуален инструмент наречен Гугъл Trends, който без излишен шум казва на потребителите, колко често е търсена дадена дума, фраза или зададен въпрос, по различно време и на различни места. Показва анонимните търсения в Гугъл, Фейсбук, Туитър. Какво питат мъжете, жените или децата, политиците и който се сетите в Париж, Сеул, Торонто или Каспичан.
Изглежда несериозно нали ?
Даже в първата версия на Гугъл Trends, имало изписано закачливо предупреждение, че за никого” не е добра идея да пише докторската си дисертация, позовавайки се на данните „ от Гугъл Trends.
Да, ама колко му трябва на един млад, при това уморен мъж, да направи тъкмо обратното – да отдели четири години и да анализира тази огромна база човешки тайни, за да се приближи до това, какво мислят хората за политиката, расизма, предразсъдъците , секса и заобикалящата ни действителност.
Този млад мъж се казва Сет Стивънс – Давидовиц, той обобщил данните от изследванията и ги публикувал в книгата си :

„ ВСИЧКИ ЛЪЖАТ „

Всички. От Доналд Тръмп да Митьо от с. Чупрене Видинско…
Но да оставим книгата на Давидовиц. Всеки може да отиде и да си я купи в книжарницата.
Всички знаем, че човешкото поведение до голяма степен е обусловено от страховете. Те постоянно никнат като ластари в нас и варират от тревога до паника. Това често изкривява като през криво огледало думите ни, действията ни , решенията, отношенията ни с другите.
Понякога, всъщност много често, това което получаваме от живота не съответства на нашите желания. Тогава на помощ ни идват нашите основания. Те не са нищо друго освен онова, което рецитираме на другите за нещата, за които не сме имали нито силата нито желанието да поемем отговорност. Всъщност отговорност това е другата дума за свобода. И така като смесим малко истинските причини с доза от нашите „основания”, почти започваме да звучим обосновано, заедно с измамното чувство, че сме прави.
Всъщност вече сме започнали да лъжем. Започнали сме да се отдалечаваме от истината и действителността.
А действителност пък е другата дума за истина.
Освен страховете, емоциите са едни могъщи упражнения на егото. Там бушува океан от фалшиви вярвания и изявления, обещания и погрешни възприятия. Там плискат вълни от романтизъм, фундаментализъм, ревност, гняв, грозни думи, омраза все мощни фитнес пружини на човешкото его.
И в този океан има едно сляпо дъно, от тъмни, примитивни и низки сили на нашата природа. Как да направим така, че да не се виждат.
Ами като лъжем разбира се…
Все пак трябва да признаем, че да наблюдаваме хладнокръвно живота разсъблечен от всички привидности е работа трудна, дори мъчителна. Да се изправиш сам срещу себе си, и вместо търсач на вечното да признаеш, че всъщност живота ти е една каша, че целият си се оплел в джунглата на желанията и провалите си, ами разбира се, че това не е работа за всеки. По-лесно е да облъчваш социалните мрежи с готови цитати за гордост, самота, красота и просветление…
В крайна сметка животът винаги си оставя едно място отворено за надеждата.
В крайна сметка Гугъл Trends, и самият Давидовиц, не правят някакви велики открития.
Те само отново открехват един вълнуващ и противоречив свят от човешката природа, в който скритите мисли, страховете и желанията, си водят свой живот за който избягваме да говорим.

Вашият коментар