Кьосето тества българо-македонските отношения

АВТОР: ВИКТОР КАНЗУРОВ

В последните месеци се случиха събития, които, дадоха нов, привидно само положителен тласък в българо-ВИКТОРмакедонските отношения. Без да отричаме безспорната положителност, ще хвърлим поглед и върху някои неща, които, убягват на българските мейнстрим медии. Това е нужно особено сега, преди срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския Съюз и от Западните Балкани, която трябва да се проведе в София, на 17 май в рамките на българското европредседателство. И от която големи очаквания имат ръководителите на България и Македония, както и българското и македонското общества.
Посещението на българския министър-председател Бойко Борисов в Скопие на 12 март т. г. и участието му във възпоменателната церемония, по повод 75 години от депортирането на евреите от териториите на днешна Македония, може да се тълкува и като положително последствие от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан преди повече от девет месеца, между македонската и българската държави. В помена участваха още премиерите на Македония и Босна и Херцеговина Зоран Заев и Денис Звиздич, представители на румънския парламент и дипломати от други държави.
Бойко Борисов стана първият български министър-председател, който в Скопие се поклони и изказа почит пред паметта на над 7000 загинали евреи от Македония, депортирани през 1943 година от администрацията на българската държава, която, по това време е съюзник на Третия Райх. Самата трагедия и българското участие в нея, е отделна тема, с всички нейни многослойни исторически и политически измерения.
Макар и да не поднесе класическо извинение в Скопие, от името на българската държава, поне пред македонската еврейска общност, за ролята на български униформени лица в депортацията, участието на Борисов на помена, е огромна крачка напред в българо-македонските отношения. И е път към по-нормално възприемане на България в македонското общество. Това би могло да включва и по-масово информиране на съвременните македонци за спасяването на евреите в довоенните граници на България, случило се благодарение на човешко действие и след силна обществена реакция, в която, основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и синдикални, адвокатски, писателски лидери и други граждани.
По-силното присъствие на разказът с предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите в България, разбира се, заедно с всичко негативно, което се случва на спасените (и във финансов план, както и с тяхното имущество), може да помогне на днешните македонски граждани да си изяснят някои неща от историята. Например да се запитат какво са правили (и мислили) техните предци (немалка част от които на българска служба или лоялни на тогавашната власт) в началото на 1943 г. и защо е липсвала обществена реакция във Вардарска Македония, по подобие на тази в българските „стари предели“. Така, много по-лесно ще се разбере и преобладаващото поведение на потомците на тогавашните македонски жители, включително и по време на бруталната и клептократска власт на ДПМНЕ-Вальево в Македония (2006-2017). (ДПМНЕ е Демократическа партия за македонско национално единство, най-голямата претендираща да е дясна партия в Македония, официалното ѝ име е ВМРО-ДПМНЕ. В Македония доста хора наричат партията ДПМНЕ-Вальево. Името, което е добавено, е град в Западна Сърбия, с което се подчертава сърбоманският характер на ДПМНЕ – бел. ред).
На 27 април т. г., Бойко Борисов отново беше в Скопие, като единствен премиер на срещата на лидерите на страните от Процеса „Бърдо-Бриони“. Той бе специален гост на форума в Скопие, на който присъстваха само държавни глави. Домакини на срещата бяха президентите на Република Македония Георге Иванов, на Хърватия – Колинда Грабар Китарович и на Словения Борут Пахор. Във форума участваха още президентите на Сърбия – Александър Вучич, на Черна гора Филип Вуянович, на Албания Илир Мета, на Косово Хашим Тачи, както и председателят на председателството на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович. Борисов е бил специално и лично поканен да представлява България. Освен Борисов, гост на срещата е бил и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
На 16 и 17 февруари тази година, президентът на България Румен Радев беше на официално посещение в Македония. След делови срещи със своя колега Георге Иванов и с премиера Зоран Заев, посети и вековната манастирска обител „Свети Йован Бигорски“. В Ново село, Струмишко, в Македония, на мястото, където има и български войнишки гробове, и военен мемориал, на 6 май, се проведе събитие в чест на Деня на храбростта, което определени български медии нарекоха – „съвместно българо-македонско честване.“ Военният мемориал в Ново село е възстановен и подържан с лични средства на Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет” и е едно от 471 български военни гробища в Македония. В него са положени тленните останки на 71 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световнa войни.
Главата на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА), архиепископ Стефан, отслужи заупокойна молитва на Военния мемориал в струмишкото Ново село, в присъствие на Струмишкия Митрополит Наум и на други свещеници. Макар и поканени, забележимо беше отсъствието на представители на Българската православна църква (БПЦ). Които може би са изплашени от упреците на Вселенския патриарх, на Руската православна църква, на Гръцката, и Сръбската, които не приемат свенливо поетата от БПЦ роля на „майка-църква“ и застъпване за Македонската православна църква пред останалите църкви за установяване на каноничния ѝ статут.
На събитието, обаче, присъстваше и държа реч българският президент Румен Радев. Докато неговият македонски колега Георге Иванов (избран два пъти, като кандидат на шовинистично антибългарското ДПМНЕ-Вальево), май се направи на Хитър Петър. Иванов, известен с прякора си Хорхе Фикуса, посрещна Радев на една ливада, но не взе участие на церемонията на военните гробища, не поднесе венец на гробовете на българските войници, част от които са били от Македония. Сигурно за Иванов, българските войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световнa войни са били поробители и асимилатори на открай време съществуващата македонска народност. Според него македонците в българската армия са насилствено мобилизирани, или, ако става въпрос за доброволци, то тогава, те са били асимилирани изроди, предатели, а в по-мекия вариант – изманипулирани жертви на българската/екзархийската пропаганда.
Човек, който вярва в пропагандата на македонските (от югославско и постюгославско време) учебници (не само по история), няма какво друго да помисли. А буцефалистът Хорхе (израз, по името на коня на Александър Трети Македонски, тоест лице, вярващо, че македонците имат произход от античните македонци – бел. ред.), сочен като най-некадърния европейски, а може би и световен президент, е бил в миналото югославски младежки социалистически функционер. И някъде до средата на миналото десетилетие е бил близък до „бившите“ югокомунисти от т. нар. СДСМ (така наречения Социалдемократически съюз на Македония, партията на власт в момента, наследник на Македонската комунистическа партия, с премиер председателят ѝ Зоран Заев – бел. ред.), когато започва неговата любов с „ВМРО“-ДПМНЕ, тоест ДПМНЕ-Вальево. С неговите качества е „заслужил” преди година и половина да стане почетен доктор на БАН – нещо което повече говори за „най-голямата научна организация в България“, отколкото за Хорхе Фикуса.
Макар и да беше обещал, Фикуса не удостои със своето ценно присъствие, нито тазгодишния военен парад на Българската армия за Гергьовден, въпреки поканата от президента на България Радев и въпреки участието на македонска рота на честването на Деня на храбростта.
На военния парад по повод 140-годишнината от създаването на Българската армия, който, както и честването в Ново село, се състои на 6 май, за първи път участваше рота на Армията на Република Македония, с командир – подполковник Боро Латкоски, с численост 75 човека, като 64 от тях, маршируваха в стандартна формация 8 по 8 души, на софийските жълти павета, а останалите бяха логистика и поддръжка. Тъкмо когато почетната македонска рота и прелитането на тройка изтребители Миг-29 ниско над центъра на София се събраха най-много овации по време на военния парад за 6 май. А президентът Румен Радев в словото си, нарече „братя македонци“, войниците на македонската армия, като думите му бяха последвани от силни аплодисменти.
Така военния парад в София, дефилето и на македонска рота на него, както и честването в струмишкото Ново село, минаха, без да бъдат наблюдавани от македонския президент, този личен роб на бившият шеф на македонската „тайна“ полиция и на експремиера на Македония – падналите от власт братовчеди Сашо Миялков и Никола Груевски. Двамата бяха каповци на мафиотския режим на ДПМНЕ-Вальево, а сега са разследвани от Специалната прокуратура.
Жалко е как българските институции, в цялата своя наивност и национализъм, искат желаното (в Македония) да е действително. Вместо да изчакат да мине последната година от мандата на президента, допускат тази восъчна фигура да се гаври с тях, да си играе топло-студено и да си прави пиар на гърба на българските чествания, пред лумпенизираното и неинформирано население в страната му.
Както и да е, ако изключим епизода с Фикуса-президент, има добри новини в българо-македонските отношения. В добрите новини, освен поредното общо честване на просветителското дело на Св. Св. Кирил и Методий, от страна на БАН и МАНУ (Македонска академия на науките и изкуствата – бел. ред.), добавяме и информацията, че премиерът Бойко Боpиcов и мaĸедонcкият мy колега Зоpан Заев ще бъдат заедно във Ватикана за тpадиционната аyдиенция за Деня на cлавянcкaта пиcменоcт – 24 май. Но, опасяваме се, че има и други „новини“, които не всеки иска да види.

Една от тях е отстраняването на паметника в Скопие на Андон Лазов Янев-Кьосето в раната сутрин (5 часа местно време) на 22 февруари (Андон Кьосето е македонски войвода, деец на организацията за освобождение на Македония ВМОРО от началото на XX век, който се противопоставя на македонизма и югославските претенции, виж тук – бел. ред.). В следващите дни е унищожен и постаментът на паметника му пред сградата на висш съдебен орган в Скопие. Случаят крие едно по-дълбоко и по-перфидно, национал-шовинистично кодово послание, което в цялата си същност може да бъде разбрано само от наблюдатели, които редовно и в детайли следят политическата, историческата и (между)партийна обстановка в Македония.
„Съвсем неадекватно е паметник на противоречива историческа личност, известна със своята жестокост, да бъде поставен пред сградата на висш съдебен орган, в който гражданите търсят справедливост и упражняват своите граждански права“, казват в своето съобщение управляващите в Македония „бивши“ югокомунисти от т. нар. СДСМ, по повод отстраняването на статуята.
Какво е „противоречивото“/„контроверзното“/ в Андон Лазов Янев-Кьосето? „Противоречив“ става Кьосето с това, че е умрял от естествена смърт в България, бил е екзекутор на (предателското за югокомунизма) междувоенно ВМРО. Съвременник е и на македонизма, като не (о)става привърженик на тази нова национална идеология. Като такъв, Кьосето се намира извън югокомунистическия канон (определящ положителните личности от историята), според който, има добри революционери, комити и екзекутори от ВМОРО, които са се борили срещу Отоманската империя. Има и лоши българофилски предатели („слуги на българския двор“), които са се борили срещу Сърбия и Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия), и срещу някакво замислено чисто македонистично пространство. Разбира се, и революционерите от отоманския период са „българофилски предатели“, но тяхната българска идентичност се прикрива и те получават македонистка интерпретация по времето на социалистическа Югославия. Такива дебългаризирани (даже и антибългаризирани) влизат в пантеона на югославската македонска република, като някакви нейни прародители.
Междувоенното ВМРО не е удобно за югокомунистическия канон. Защото в рамките на братството и единството на югославянските народи и народности, по-уютно беше да не се подчертава враждуващата с ВМРО великосръбска национална хегемония и асимилация (1912-1915 и 1918-1941). За сметка на това в първи пропаганден план избиваше разказът за класовата репресия през този период. Понеже и балканските комунистически партии предимно не бяха в много любовни отношения с ВМРО, а тук е и дирижираната от Коминтерна т. нар. ВМРО-обединена (като групировка на добрите), то лошите остават да са в организацията ръководена от Тодор Александров и Иван (Ванчо) Михайлов.
Не е целта на тази статия да посочва кои наистина са били добри, а кои – лоши. Само подчертаваме, че така както социалистическа Югославия внимаваше в македонската република да не се насажда омраза срещу сърбите, по същия начин внимаваше и имаше целенасочена пропаганда да се насажда омраза срещу българите. По-късно самата Народна/Социалистическа Република Македония беше по-ентусиазирана в подклаждането на българофобия, отколкото официален Белград. Прилагането на двойни стандарти в тълкуването на етническото самосъзнание на историческите личности от Македония, беше ползвано (и все още се ползва) за тази българофобска цел.
За немалка част от индоктринираните от югокомунизма (а те, независимо за кого гласуват, са много в Република Македония!), всеки от междувоенното ВМРО е предател, защото има(л) българско етническо самосъзнание. Кьосето е и от междувоенното ВМРО, та въпреки споменаването други причини за отстраняването на неговата статуя, включително и такива за незаконно поставяне на скулптурата (от страна на предишната власт на ДПМНЕ-Вальево), смятам че е необходимо българското общество, българските журналисти, политолози, политици, както и разни други чуждестранни дипломати и наблюдатели на обстановката в македонската държава, да започнат да разбират националистическата, шовинистичната антибългарска същност на т. нар. СДСМ (т. нар. Социал-демократически съюз на Македония, наследник на Македонската комунистическа партия – бел. ред.) и истинските мотиви на тази партия за определени постъпки.
Потвърждение за това, че и ДПМНЕ-Вальево (най-голямата претендираща да е дясна партия в Македония, на власт до миналата година – бел. ред.) е разклонение на югокомунизма, дава предаването „Само вистина“ по скопската телевизия „Канал 5“ от 6 март тази година. В предаването участваха Мирослав Гърчев от т. нар. СДСМ и Филип Петровски от Антидемократичната фракция в ДПМНЕ-Вальево на бившия премиер Никола Груевски.
И Петровски, и Гърчев, и ДПМНЕ-Вальево, и т. нар. СДСМ, тръгват от предположението/убеждението, че преди сто (и повече!?) години, имало обособена македонска народност, която била разкъсана от Букурещкия мирен договор през 1913 г., с който приключва Междусъюзническата война.
Галерията исторически личности от Македония получават или македонистична интерпретация, или имат „късмет“ да не се подменя тяхната (българска) идентичност, но заради истинската им етническа принадлежност ги определят като предатели. Така отделни идеологически и/или междуличностни сблъсъци биват фалшифицирани от югокомунизма по един невероятно покварен начин, като им се придава междуетнически характер Тоест, в сюрреалистичния свят на югославския вариант на македонизма, стават борби между автохтонни македонски (в смисъл: македонистични) патриоти от една страна, и от друга предатели, изроди, поддали се на българската пропаганда убийци на истински македонци.
За да няма никакви недоразумения за какво става въпрос, ни осведомява Златко Теодосиевски, специален съветник на сегашния министър на културата Роберт Алагьозовски. Теодосиевски, в своя текст „Мал чекор за Кьосето“ („Малка крачка за Кьосето“ – става дума за Андон Лазов Янев-Кьосето, македонски войвода от началото на миналия век, чийто паметник в Скопие е премахнат защото по-късно се противопоставя на македонизма и сърбоманството, макар официално властите да изтъкват други причини – бел. ред.), публикуван в повече македонски медии, пише: „…ке се найде ли некой по-млад, со долга и здрава метла и да подзачисти малку повеке низ оваа фалшива патриотическа ачковско-тодоровска история?“.„Ачковско-тодоровска история“, е историята, тълкувана от близките до ДПМНЕ-Вальево историчка Виолета Ачкоска и вече покойния историк Зоран Тодоровски. (ДПМНЕ – Демократическа партия за македонско национално единство, е най-голямата претендираща да е дясна партия в Македония, официалното ѝ име е ВМРО-ДПМНЕ, допреди година беше на власт с премиер Никола Груевски. В Македония доста хора наричат партията ДПМНЕ-Вальево. Името, което е добавено, е град в Западна Сърбия, с което се подчертава сърбоманският характер на ДПМНЕ – бел. ред).
Ачкоска по-скоро е антибългарка, отколкото българофилка. Тодоровски представи в положителна светлина, но с македонистична интерпретация доста исторически личности, нужни за историческия разказ на предишната власт, върху които имаше табу по време на югокомунизма.
Кодовата дума в изречението на Теодосиевски, е „патриотическа“, написана на книжовен български език, с която по един завоалиращ начин, уж запазвайки политическата коректност, подчертава, че всъщност метлата трябва да изчисти от македонската история всяко положително споменаване на личности с българска идентичност.
Статии, като тази на Теодосиевски, предавания, като това с Гърчев и Петровски, в които лица близки до управляващия сега т. нар. СДСМ (т. нар. Социалдемократически съюз на Македония, партията на власт в момента, с премиер председателят ѝ Зоран Заев, която е наследник на Македонската комунистическа партия, – бел. ред.), се гаврят с исторически личности от Македония, само заради тяхното българско самосъзнание, има безброй.
Обаче, тука се появява и нещо друго. Едно по-начетено, по-рафинирано, но и по-подло крило, което обиграва около т. нар. СДСМ и/или подкрепя този политически субект, чийто особено ангажиран представител е почетния председател на Антилибералната партия и бивш шеф на парламента, Стоян Андов. Години наред, открито или по-скрито, те разпространяват тезата, че всъщност и БМОРК/ТМОРО/ВМОРО е организация на предатели, тъй като нейните учредители и членове, били с неправилно етническо самосъзнание. (БМОРК – съкр. от Български македоно-одрински революционни комитети, което се смята за първото официално име на освободителната организация на Македония по време на Османската империя от 1894 г. През 1902 г. с цел привличането и на другите народности организацията е наречена Тайна македоно-одринска революционна организация – ТМОРО. През 1905 г. името е променено на Вътрешна македоно-одринска революционна организация, или ВМОРО – бел. ред.)
Какви други мотиви може да има, за присъствие на тази теза в публичния живот в Македония? Причината е официалното име на ДПМНЕ-Вальево. Те се наричат ВМРО-ДПМНЕ и претендират, че са продължители на историческите ВМОРО и ВМРО. Въпреки факта, че ДПМНЕ-Вальево, включително старото ВМРО-ДПМНЕ от 1990-2003 г., преди Груевски да стане партиен лидер, на практика превзеха до голяма степен програмата и идеологията на Югославската комунистическа партия (в национален план) за съществуващата открай време македонска народност, разпокъсана с Букурещкия мирен договор 1913 г. Липсата на демократична традиция в Македония и „културата на необходимия враг“ (по израза на Златко Енев от „Либерален преглед“), наложиха двете най-силни македонски партии, независимо от почти никаквите междуособни разлики, да търсят легитимност в определени исторически разкази, в които другата страна и нейния разказ се обявяват за предателски.
Особено последните години в Македония, свързани с началото на голямата политическа криза (от февруари 2015 г.), когато станаха публични много подслушвани телефонни разговори на високопоставени хора на бившата власт на ДПМНЕ-Вальево, свидетелстващи за масова корупция на предишните управляващи, засилиха и без това огромната омраза между двете основни македонски партии. Бруталния език и постъпки на ДПМНЕ-Вальево срещу пусканите „бомби“ (с подслушваните разговори) от тогава опозиционния т. нар. СДСМ (сега на власт), получи съответен отговор от другата страна. Това улесни да се появи една още по-систематична, по-цинична и, защо да не кажем по-шовинистична (в антибългарски смисъл) теза, за антимакедонските и наследствено-предателски ВМОРО, ВМРО и ВМРО-ДПМНЕ. Тезата е, че срещу нея се изправя единствената правилна и справедлива идеологическа и национална позиция в македонската история, тази на Югославската комунистическа партия, на македонските комунисти – членове на въпросната партия, на югославския македонизъм и впоследствие, на т. нар. СДСМ, като наследник на всичко това.
Дали средностатистическия български читател знае колко членове, привърженици и гласоподаватели на т. нар. СДСМ, са се заразили с тези разсъждавания? Много! Достатъчно е да се хвърлят няколко погледа върху коментари в социалните мрежи и под статии в електронните медии. Симпатизанти на т. нар. СДСМ, които не са се задълбочавали толкова в историческия контекст на основните две днешни македонски партии, са с убежденията, че част от възрожденците от XIX век, от ВМОРО, партизаните от Втората световна война, Македонската югославска република и сегашната партия, т. нар. СДСМ, са били и са на истински македонски (македонистични) национални и патриотични позиции. За разлика от пробългарското, предателско междувоенно ВМРО на Тодор Александров и Ванчо Михайлов, чийто наследник е „ВМРО“-ДПМНЕ (тоест ДПМНЕ-Вальево).
Двете най-големи партии в Македония, псевдолвия т. нар. СДСМ (на власт в момента) и дясната на думи „ВМРО“-ДПМНЕ, въпреки привидни разлики, са единни в антибългарските си нагласи и разбирания за македонската история, продължават всеки по свой начин националните идеи на югокомунизма и развиват югославския, конфликтен македонизъм. Но заради политическите противопоставяния между тях пострада статуята на Кьосето (Андон Лазов Янев-Кьосето, македонски войвода от началото на миналия век, чийто паметник в Скопие е премахнат защото се противопоставя на македонизма и сърбоманството, макар официално властите да изтъкват други причини – бел. ред.), а има опасност да пострадат паметници и на други исторически личности. Македонският министър на културата Роберт Алагьозовски е назначил комисия, която, ще се занимава с това дали има нужда от съществуване на Музея на ВМРО (построен от бившата власт на ДПМНЕ-Вальево) в Скопие. Той има още две имена: „Музей на македонската борба за държавност и самостоятелност и на жертвите от комунистическия режим“.
Едва ли има нужда да напомняме, че във въпросната комисия, членуват няколко „прикрити“ антибългари, сред които е и споменавания тук, Златко Теодосиевски, както и един отявлен българофоб, какъвто е не съвсем психически уравновесения Александър Литовски, ползващ смешната (от 60-те, 70-те и 80-те години) югокомунистическа реторика, с особено присъствие на думата „върховисти“ в нея. Пропагандата на ДПМНЕ-Вальево фалшифицираше идентичността на Тодор Александров, на атентатора на революционната организация Андон Лазов Янев-Кьосето, на историческото ВМ(О)РО – и в Музея на ВМРО, и в документални исторически филми. Затова някои българи от България се зарадваха, че хора близки до т. нар. СДСМ разкривали били истинската идентичност на определени личности и периоди, на които общото им е българският цвят. Но това е много наивно мислене, което не взема предвид целта на разкриването на истинската идентичност на отделни исторически личности и организации. Тези българи от Република България, които не живеят в света на полемиките с „македонистите“ (и/или с членовете на ДПМНЕ-Вальево), около това – какво е било ВМ(О)РО, би трябвало да разберат рафинирания и подъл нациболшевишки антибългаризъм на лица като: Мирослав Гърчев; Стоян Андов; бившия шеф на македонската секция на фондацията „Отворено общество” Владимир Милчин; Златко Теодосиевски; националният координатор за влизане на Македония в НАТО Стево Коминтерна Пендаровски; ужким изследователя на политическата лингвистика и действителен адвокат на югославските исторически фалшификации Ненад Живановски; смешният борец за човешки права Жарко Траяноски; ждановистите, желаещи да забраняват присъствие на местни хора с българско самосъзнание в македонските медии – трагикомичният граждански активист Никола Наумоски, който е шеф на кабинета на настоящия скопски кмет, както и експосланикът в България и Великобритания Георги Спасов, който е и бивш министър на правосъдието в едно правителство на антибългарина Бранко Цървенковски и агент на тайните служби на Югославия; тук е и самия кмет на град Скопие, екстремно арогантният Петре Шилегов, който е внук на беломорски бежанец от Воденско, жител на скопския квартал Бутел и деклариран българин, и др. Според споменатият кмет на Скопие например е голям проблем и предателство е, че македонският гражданин (Васил Пишев от ДПМНЕ-Вальево), с български паспорт и със заявена българска идентичност (и на родителите си), има хотел в Благоевград.
Гръцкият вестник „Катимерини“ неотдавна изказа притеснения, като публикува тия за някакво сближение и оформяне на ос София-Скопие.
В главите на средностатистическия привърженик на управляващия в Македония т. нар. СДСМ, сближението, ако изобщо е желано, не е във вариант извън югославските разбирания. За какво сближение тогава говорим?! Дали сближението е в думите на македонския премиер Зоран Заев, казани неотдавна, в интервю за бТВ: „Ние, делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми. Ние наричаме този дял, Пирински, защото Пирин е най-голямата планина, но там живеят граждани на България, някои от които се чувстват македонци и това е тяхно право. И нямаме никакъв такъв проблем.“ На пръв поглед, коректно изявление, с (не много ясно видим) намек, че днес малко хора в Пиринска Македония се чувстват като македонци по народност, повечето се чувстват българи, а но по-рано, може би не е било така. Историческия разказ на югомакедонизма не е засегнат в изявлението на Заев. Щом не е говорил за историята във въпросното изявление, значи, оставил е всеки да си мисли като и дотогава. Средностатистическия български гражданин по един начин, а средностатистическия македонски гражданин – по друг начин. А, точно там е спора между двете държави, заради който, се наложи подписване Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, включващ комисия за история.
Заев напуска екстремното звучение на пропагандата, традиционна за югомакедонизма, но с уважаването на днешната реалност, без да влиза в историческия разказ (създал спора). Той само приглася на най-мекия вариант на същата пропаганда, и то при пълно съзнание, че в в настощата геостратигическа обстановка, не може нищо друго да каже. За да не рискува загуба на подкрепа и/или атаки поне от някои от по-екстремистките представители на същия исторически разказ, какъвто е неговия. Приспособява се към международната обстановка и на факта, че България е далеч по-силна и по-влиятелна в момента от нежелаещата да разчисти с негативните следи от своето югославско наследство Македония.
Колко сме далече от истинско сближение, най-добре свидетелства една неотдавнашна статия, публикувана по повод още едно отдалечаване – това е последният срамен жест на България, предложението на нейното външно министерство т. нар. бизнесмен Йордан Камчев да бъде български почетен консул в Щип, отговарящ и за околните места и градове в тази част на Източна Македония. Камчев беше сочен като главният перач на пари (а може би и още е?) на заподозряния в огромни престъпления връх на пирамидата на македонската власт на ДПМНЕ-Вальево. В близкото минало, Камчев фигурираше и като собственик на (междувременно фалиралата) медийна компания „Медия Принт Македония“, която имаше няколко, постоянно излъчващи гнусна антибългарска пропаганда вестници и сайтове.
Трудно е да се повярва, че дори и една „бананова“ република, с пълна липса на достойнство в нея, би си позволила това, което си позволи България – представител на един брутален антибългарски режим да бъде неин почетен консул, обвиняван също и в пране на пари. Но може би точно Камчев е днешното истинско корупционно и корумпирано лице на държавата (не на Родината!) България!? Защо да се сърдим, когато неговото назначаване, ни сблъсква с реалната, а не с някаква напарфюмирана действителност?!
Йордан Орце Камчев е и бивш подпредседател на младежката организация на т. нар. СДСМ и кандидат за депутат на тази партия, на изборите 1998 година – очевидно последователен с влизанията му в различни партийни схеми – само и единствено, от алтруистични мотиви…
В статията, за която иде реч, публикувана на 27 април т. г. в списанието „Фокус“ (анти-ДПМНЕ-Вальево позициониран скопски седмичник) по повод назначаването на Камчев за български почетен консул в македонската държава, главният редактор Зоран Жоро Димитровски, извършва поредна гавра с българското културно-историческо наследство в Македония. Статията е озаглавена нарочно на книжовен български: „Бай Бойко, защо слагаш таралежи в гащите на Заев?“. Жоро Димитровски пише и за някаква „дългостолетна кавга“ (между България и Македония!?), след която, Борисов, като български министър-председател, признал съществуването на македонски език (макар и според македонската конституция, както в скоби, подчертава Зоран Д.).
Това е бягство от истинското съдържание на спора между двете държави.
В македонските медии непрекъснато тече тази гавра с определено културно-историческо и езиково наследство, и със здравия разум. Конформизмът на Жоро Димитровски е потвърждение на тезата, че българо-македонското сближение, както и сближението на всяка една от тези две страни (особено на едната!) с историческите факти, все още е твърде далече. Затвърдяването на такова мнение е резултат не толкова от написаното от редактора Жоро Димитровски, ами от факта, че самият той (тъй като имам честта лично да го познавам) не вярва в написаните думи за „дългостолетна кавга“ и не смята, че обособени македонска народност и език е имало преди средата на 20 век. Неговият конформизъм е принуден да се съобразява с настроенията на мнозинството жители на Македония, както и с разсъждаванията на огромната част симпатизанти на управляващия т. нар. СДСМ.
В същия седмичник „Фокус“, който, здраво защитаваше позициите на т. нар. СДСМ, преди идването на власт на тази партия, а макар и в по-мек вариант, и сега е близък до въпросния югокомунистически политически субект, в броя от 11 май т. г., беше публикувана статия на някогашния съветник на първия президент на Р. Македония Киро Глигоров и редовен коментатор в списанието, Ристе Люботенски, със заглавие: „Федерация с България за членство в НАТО и ЕС“. Заглавието от статията „Федерация с България за членство в НАТО и ЕС“, беше сложено и на заглавната корица на списанието за този брой, заедно със снимка на премиерите Борисов и Заев, как позирайки пред фоторепортери, се здравуват.
Люботенски пише: „…на този етап вероятно чудна, но и полезна може да е идеята да се разговаря и договаря създаването на форма на федерация между Република България и Република Македония – като начин, по който Македония безпрепятствено да се интегрира в евроатлантическите структури. Разбира се, ако за това се има разбиране, и преди и над всичко, интерес от тези които вземат ключовите решения във въпросните структури“.
Еуфорията, която по повод статията, захвана части от българското медийно пространство, блогосферата и социалните мрежи, най-добре описа Вени Марковски във Фейсбук: „Тито, Димитров, а сега – и Ристе Люботенски. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. И нашите медии – като шарани в рибно стопанство – се хващат на куката… без стръв.“
А ето какво бе писал Ристе Люботенски, на 22 април 2016 г. и с кого е сравнявал тогава политически могъщия Никола Груевски, чието ДПМНЕ-Вальево в този период все още оглавяваше македонското правителство: „И тук, тъкмо в тази точка, пресичат се историческите паралели и меридиани на македонския народ, създавайки фокуса на неговото минало и грозната сегашност. В този фокус, като метеорит в тъмнината на нощта, свети истинското лице на възрожденския водач (има предвид Груевски, като го иронизира, с алюзия на главното мото от една предизборна програма на ДПМНЕ-Вальево, „Възраждане в сто крачки“ – бел. ред.), седнал от дясно на неговия идеологически баща – Ванчо Михайлов, този доказан кръвник на македонците. Няма дилеми, въпреки фактът, че моделите и формите на политическо действане са модернизирани, все пак те по своето същество представляват верно копие на политическото (и терористичното) действане на Михайлов от преди почти един век“.
Тука няма да се занимаваме с личноста на Ванчо Михайлов, само ще повторим, че в определени среди в днешна Р Македония, повлияни от югокомунистическата пропаганда, неговото име е синоним за предателски великобългаризъм и за въюване, като водач на историческото ВМРО (съществувало до 1934 г.), срещу някакъв масово приет и съществуващ македонизъм, по това време. Та така, сравняването на антибългарина Никола Груевски, с македонския българин Ванчо Михайлов, както и на шовинистично българофобското ДПМНЕ-Вальево (с подържници, предимно жалки неграмотници по история), с историческото ВМРО, „тъкмо в тази точка“, открива ни „историческите паралели и меридиани на македонския народ, създавайки фокуса на неговото минало и грозната сегашност. В този фокус, като метеорит в тъмнината на нощта, свети истинското лице на…“ манипулатора и пропагандист Ристе Люботенски, на света който той символизира, но светят и лицата на шараните от рибното стопанство.
Паметник, на който Кьосето е с кама в ръката, не трябваше „да бъде поставен пред сградата на висш съдебен орган“, нито може да се оправдае екстремната суровост на тази историческа личност, без разлика за времето, в което е действал въпросния атентатор на ВМ(О)РО. Но, тука става въпрос за нещо друго – има мобилизация на антибългарска основа.
Само една от многото манифестации е отстраняването на въпросната статуя – което, минава със срамно и недостойно мълчание от страна на България. А Република Македония подписа с нея Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество на 1 август миналата година. Изключение прави само последната реакция на българския евродепутат от ГЕРБ, Андрей Ковачев, който публично изрази своето несъгласие с изявлението на македонската министърка на образованието и науката Рената Дескоска, която на 8 април т. г., в интервю за Радио „Свободна Европа“ беше казала: „Няма да променяме учебниците по история и география. Не сме започвали такива процеси, нито някой официално ни е попитал“. Сегашните македонски власти щяли само да поправят някои грешки в македонските учебници по физика и химия, както каза Дескоска.
Една от последните новини е тази за избора на членове на македонската част от смесената българо-македонска комисия за решаване на спорните точки в образованието и историята. За комисията са предложени: Драги Гьоргиев, като председател на македонската секция, българофобът Ванчо Гьоргиев и споменатия Александър Литовски. Зоран Заев още веднъж си прави майтап, не само с (блаженото незнание на) на Бойко Борисов, ами и с историческите факти, както и с рационалното разсъждаване.
Както казват някои наблюдатели тук: „Литовски в комисията, е същото като да сложиш педофил за директор на детска градина“. С Литовски и с двамата Гьоргиеви – Драги и антибългаринът Ванчо, който е близък до ДПМНЕ-Вальево, ясно е, че комисията няма да заработи. Искрено съжалявам, че най-вероятно няма да има преки предавания от заседанията на смесената българо-македонска комисия по образователните и историческите въпроси. Голям смях щеше да падне.
Заев се изгаври с Борисов.
Македонският премиер получи българската подкрепа за интегрирането на страната му в ЕС и НАТО, след като подписа Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, който, задължава създаване комисия за изглаждане на спорните въпроси, касаещи историческите тълкувания в образованието. Обаче, в тази комисия, от македонска страна, има поне трима човека, от които не може да се очаква никаква обективност.
На една панихида за Мара Бунева, по време на управлението на старото ВМРО-ДПМНЕ и министър-председателя Любчо Георгиевски (тогава много жадни за директорски функции хорица, посещаваха тези панахиди), Ванчо Гьоргиев възкликна – „Дойдоа бугарите“, визирайки двама мои приятели, просташки, гласно, с омраза. Тогава той беше на някакъв пост на помощник на министъра в Министерството на образованието.
Заев получи българска подкрепа, след като с едната ръка подписа договора, който включва комисия за история, а като че ли с другата ръка, същевременно, зад гърба си, направи жест, стискайки палеца, между показалеца и средния пръст.
Ако не може друго, поне България или само Бойко Борисов, в качеството на български министър-председател, трябва да има позиция, по въпроса за непроменения исторически разказ в Македония на югокомунистическа, антибългарска основа, заиграван и подгряван от управляващия т. нар. СДСМ на неговия колега Зоран Заев, с когото често се прегръща.
Сега България под ръководство на ГЕРБ, и лично Борисов, не декларират такава позиция. А преди реагираха често (много пъти остро и националистически), когато трябваше и когато не трябваше, по време на предишната власт на ДПМНЕ-Вальево. Явно, имат интерес – може би същият, който ги накара да назначат „бизнесмена“ Орце Камчев за почетен консул? Или?

Статията е публикувана в три части, в „Е-вестник“, на 11, 14 и 17 май.

Виктор Канзуров е роден през 1971 г. в град Скопие. Следвал е философия в Скопския университет „Св. Кирил и Методий“. От 1999 г. е журналист във вестниците „Македонско дело“, „Вечер“, „Старт“, „Нова Македония“ и www.tribune.eu.com. В момента е журналист на свободна практика.

Един коментар по „Кьосето тества българо-македонските отношения

  1. Калин Платов : Браво на Виктор, хвърля една обективна светлина върху българо-македонските отношения. От България трудно можем да се ориентираме в македонския политически живот.

Вашият коментар