Стане ли дума за емоционалната страна на усещането за злото, не може да не почукаме на вратата наПетьо Ницше, който казва, / цитирам неточно, само по смисъл / : „ Всеки страдащ инстинктивно търси причина за своето страдание, по-точно търси причинителя, виновника върху който да разтовари болката. Това си е обезболяване, анестезия или наркотик срещу всякаква болка . Начин да се заглушава болката с помощта на афекти…”, на измислени събития, различни поводи, които да изтласкат от съзнанието същинската болка, да я заглушат… Заглушаването на една болка с друга, е едно от оправданията за страданията и неразбирането на света в който живеем.
Да превръщаме малкото зло в голямо страдание, и болката в голямо зло, е много типично за посткомунистическите страни, живели капсулирано и затворено от света. Тези общества са се хранели с предварително подбрана, цензурирана информационна храна, с предварително подбрани книги, филми – една културна и информационна диета, която малко или повече е оформила тяхното мислене за света.
Но какво става сега, когато информационното цунами плисва и залива всички – и подложените на комунистическата диета информационни вегани, и онези, които са търсели други начини да се докопат до една по-реална и разноообразна представа за света. Обременените /за малко да кажа изхабените/ от комунистическата доктринална диета люде, започват да вдигат страшна врява, да превръщат всяка малка драма в истинска трагедия. Врявата заглушава звука на разума, но остава недокоснат смисъла. Те така спасяват себе си. Съдят, за да не бъдат съдени. Всъщност, знаете ли, те демонстрират бягство от отговорност за самите себе си – онези, виновните не са се погрижили достатъчно добре за тях.
Никой и никога не е казвал или писал , че Западните общества са Обетованата /обещана/ земя на Справедливостта. Просто тези общества отдавна са постигнали повече консенсуси, за това как да живеят на базата на свободната воля на индивида, който може да живее, работи, да се развива, забогатява и да се моли на който си Бог иска в лоното на една национална и демократична общност. Но това автоматично не означава Справедливост. Та тя, човешката природа не би могла, и не е в състояние да я понесе в най-чист библейски вид . Има ли някой, който да се заблуждава по темата. Та и днес в 21-ви век в Лондон има хора, които прескачат оградата на съседа, докато го няма, и му изпочупват цветята по саксиите, само защото не харесват начина по който ги гледа.
Не вярвам да има хора да са си помислили, че след като кацнахме на Луната, сме се извисили над човешката си природа и вече бродим в някакви високи етически пространства. Не си спомням вече кой учен бе казал, че по-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.
Техническият прогрес, който идва от Запад също си има обратна страна. Поставя някои етични въпроси. Изследователи отдавна пишат, че той изтръгва човека от неговите корени, подчинява го на ритъм за който той не е създаден, създава му изкуствени потребности, в някакъв смисъл го лишава от самоличност, отчуждава го от другите хора. За това преди повече от петдесет години предупреждават и Бергсон и Хайдегер.
Но това означава ли, че трябва да хвърлим лаптопите ? Разбира се че не !
Ако се разхлаждате с ветрило вместо с климатик – по-свети и извисени ли ще станете…
По времето на комунизма пропагандата говореше за алиенацията на западния човек, за неговата самота и отчуждаване от другите.
Сега и тук говорят същото. Българите все повече се отчуждавали, как едно време, вечер съседите си пиели ракията и вечеряли заедно. А сега, всеки бягал по задачите си, хората в един жилищен блок не се познавали…
Ами заедно с техническият прогрес, който идва от Запад, заедно с възможностите на свободната воля на човека да се развива, когато човешката природа е освободена от тоталитарната машина, ще идват и негативи. Те са част от човешката природа, а не част от Запада. Защото тези нелицеприятни неща и практики винаги са съществували и на Изток и на Запад. Само, че в западните отворени общества за тях се говори, а тук винаги се е мълчало. Но да мълчиш за нещо не означава , че то не съществува.
На мен също не ми харесват много неща, които идват от Запад. Но да вземем само хубавото , и да избегнем негативното би означавало България да бъде населена с люде от някакъв друг просветлен вид, а това е утопия.
На всички е ясно, че сме тръгнали по пътя на Запада. Още по-ясно е че се движим със скоростта на охлюви.
За съжаление, аз просто подозирам, че всички негативи на Запада ще пристигнат тук заедно с всичко смислено и добро, и цялата врява и драматизъм, който кънти и превръща всяко зло в трагедия, постепенно ще стихне.
Това е въпрос на време.
Просто ще се сменят поколенията.

Вашият коментар