Робът не може да пие вода направо от извора, трябва да пие от ръцете на господаря и същевременноПетьо да му благодари за този дар. Само свободният човек пие от извора, ако един извор е зает, той ще намери друг. Но няма да пие от ничия ръка. Робът живее в своя реалност, господарят тъй като е относителен – в свои илюзии. Абсолютен господар е само смъртта, всеки друг господар е относителен .
Господарят непрекъснато трябва да доказва своето господство в борба с други противници. Някъде по тази пътека намира смъртта си. Като в лъвските прайдове.
Трагизмът се състои в това , че и двете страни са жертви на илюзии . Бремето е двустранно. С течение на годините и остаряването, господарят губи своето достойнство, основаващо се на силата. Подложен е на половинчатост и нищожност. Може да се превърне в обект на унижение и гавра дори от довчерашния си роб. Промяната на оценката на роба за господаря е само част от трагедията. Другата част е, че робът пък умира с усещането, че е живял като роб. Някои роби, за да се спасят от това усещане казват, че не са били роби на някого, а „привърженици”…
Всъщност и господарят и робът не разбират , че това са само роли. Те съществуват благодарение един на друг в едно общо съществувание, всеки със своя реализъм и илюзии. Но истината е, че и двамата са роби на своите илюзии.
Свободния човек пък става жертва на друг вид трагизъм. Намирайки сам извора да пие вода, и да си намери хляба, той живее в постоянна несигурност, разбирайки,че трудолюбието и моралните му добродетели, няма да го спасят от физическата ограниченост на човека във времето. Започва да си задава въпроси защо е всичкото това. Превръща се във философ. Започва да живее изпълнен с болезненото съзнание , че въпросите му няма да получат своите отговори.
И започва да си мисли, че всъщност робството започва от самото раждане. Всичко друго е вторично…

Вашият коментар