Информираната като компютър от пето поколение личност изглежда много умна, но не е. Тя е полезна за стриктното изпълнение на функциите, за които е програмирана. Докато не е налице една сувереннаПетьо индивидуалност, която да използва информацията, нейните взаимовръзки, но без да се слива с нея, запазвайки пълната си свобода от думи и понятия, то ние дори не се докосваме до действителността. Става така, че поглъщаме една субективна интерпретация на опита на друга личност. Не е необходимо да сме съгласни с когото и да е, само и само да изглеждаме умни.
Всъщност действителността не може да бъде уловена в думите и понятията.Те са само някакви показалци, които ни помагат и насочват, така както стрелките ни посочват в каква посока да вървим, за да стигнем до някаква местност. Картата на Хималаите не са самите Хималаи.
Веднъж дори един свещеник спорил с философ, който твърдял, че последната преграда, която ни дели от Бога, е самата дума „Бог”, понятието за Бога. Свещеникът не го разбрал, останал малко шокиран от това твърдение. Философът отново си опитал да обясни и казал :
– Човек се качва на магаре, за да пътува и да стигне до дадена къща, но не влиза с магарето вътре в къщата…То само ни е помогнало да стигнем до къщата, до същността. Но не може да ни разкрие самата същност. Затова там някъде слизаме от него и продължаваме отвъд думите и понятията, иначе няма да уловим същността, няма да уловим нищо…
Иначе си оставаме на магарето на понятията, на магарето чуждите интерпретации, на магарето на чуждия опит…
Интернет, този световен океан на информацията създава тъкмо тази илюзия , може да прекараме целия си живот на магарето на собствените си илюзии, че ставаме все по-умни и информирани. Каква тъжна измама.
Това е като на единия край на масата да има един докторат от сто страници, чиято цел е да опише вкуса на портокала, а на другия край да има един реален, истински портокал.
По-бързо ще стигнете до същността на темата, ако просто изядете плода и усетите със сетивата си този вкус. Докторатът от сто страници може и да ни създаде усещането, че сме много умни, но всъщност няма дори да ни приближи до същността.
Само свободната, суверенна индивидуалност, необременена и не следваща ничии чужд опит, може да се докосне до същността.
Никой философ няма готов отговор. Никой мъдрец. Никой гуру. Никой мислител.
Никой не е последна инстанция.
Всъщност великите умове, цялото натрупано творчество на човечеството само ни провокира да мислим. То не дава отговори. Само ни провокира да ги търсим. Сами.
Защото никой не знае отговора.
И ако някой го знае, той ще е извън всички думи и понятия, поради което нито можем да го назовем, нито да го изразим или изречем.

Вашият коментар