СКМ

Понякога затъваме в илюзията на времето, на своите циментирани представи , водим в себе си някакви скрити битки между миналото и бъдещето.
Преди много години в местността „ Карандила” имаше една стара фурна в която печаха, а може би иС малката още пекат много ароматни хлябове и питки. Бяха толкова ароматни и вкусни, че докато стигнем да въжената линия и се качим в кабинките на лифта, за да слезем в Сливен, вече всичко беше изядено. Прибирахме се в къщи с празни ръце.
Няма да коментирам доктрината за многообразие на избора. Нещата се променят. Това е всичко, което те правят – променят се.
Сега по рафтовете за хляб в хипермаркетите има черен хляб, бял хляб, ръжен хляб, на дебели филии, на тънки филии, пълнозърнест , чабата, чеснов, без глутен, питки и т.н.. Но защо нито един от тези хлябове няма свежия, неустоим, прекрасен аромат и вкус на питките от карандилската фурна.
И така, как би могла политиката на благополучието да продължи да процъфтява и заедно с това да се храним с такива ароматни питки, че да ги изядем по пътя до дома си. Как това се вписва в традиционната политика на икономическия растеж, защо доктрината за многообразието на избора звучи в минорни тонове ?
Някои хора наричат това СКМ – Синдром на консуматорската меланхолия. Него много бързо можеш да го почувстваш, ако влезеш в един от съвременните МОЛ-ве. Там почти веднага ще видиш от какво огромно количество неща нямаш нужда. Русо ни учи да не бъркаме щастието с удоволствието. С една дума удоволствията задоволяват желанията, правят ни заситени, но тъжни. Какво да правим тогава ?
Отдавна съм спрял да чета бълваната в индустриални количества позитивна психология , тя само замества невротичното нещастие с нормално нещастие, а нормалното щастие с невротична инфантилност.
Само, че убежденията ограничават и парализират естествения ход на нещата. Смислените промени настъпват въпреки убежденията, а не поради тях. Ние никога не знаем какъв е светът в действителност. За нас е достъпно само нашето преживяване за света. За да може нашия личен свят да отговаря на убежденията ни, трябва да запретнем ръкави и да го направим да заприлича на тях.
С една дума, трябва да сам да си направя фурна, да добия майсторство , и да си пека от ароматните питки и хлябове за които стана дума.
Но тъй като очевидно това няма как да стане, ще се наложи да се кача на лифта и да отида до Карандила да си купя от същите питки.
Не че ще се спася от СКМ – Синдром на консуматорската меланхолия, но поне ще се отдалеча малко от него.

Вашият коментар