Открива се политическото предизборно шоу на всички зелени, миризливи, политически буболечки, които започват отново да излизат и да се въртят около светещата лампа на идващите избори – Витковци, Диловци,С малката Дончевци, Ганчевци, комунистически рептили като Енчевци, платени шутове като Сидеровци. Зададат ли се избори, те отново пролазват, литват и започват да бръмчат, разнасяйки специфичната си миризма по телевизионните канали. Преминали през няколко политически преобразования и ценностни метаморфози, те започват да остроумничат или месиански да проповядват в духа на „Аз съм истината, пътят и животът”.
Вероятно идиотизмът е някаква мистична смесица от човешка амбиция, алчност, необосновани претенции, заедно с едно его, високо като Айфеловата кула, от чиято височина всички изглеждаме като идиоти. Иначе няма как да си обясня как един едър политически мъж от партия АБВ тази сутрин се опитваше да ми обясни защо за втори път е кандидат-президент. Говореше толкова компетентно, колкото може да говори Стивън Хокинг за черните дупки. Веднага се почувствах като кръгъл идиот. Преди време този човек бе кандидат-президент на една партия, сега пак е кандидат, но от друга партия. Това ми напомня на онзи стар виц за разговора между две баби. Едната пита: „Какво прави внукът ти?”, а другата и отговаря : „А-а-а, той веки е последна година кандидат-студент!”
Може би всичките тези люде, за кой ли път кандидати за нещо си, смятат, че съзнателната ни памет, паметта на ума, на очите и на душите, ни дава неточни факсимилета за миналото. Може би смятат, че не помним техните образи от миналото и сега със сълзи на очи виждаме в тях откриватели на нови политически галактики.
Една от характеристиките на идиота е, че смята околните също за идиоти.
Не упреквам никого. Вината си е моя. Реших да пусна телевизора, докато си пия кафето.
Макар отлично да знам защо гинеколозите не ходят на женски стриптийз, аз взех, че отидох…

Вашият коментар