Животът на Христос е една непрекъсната, несподелена любов, какъвто е животът ни. И над него тегне същото проклятие, което е и над човека , той е безсилен, иска, а не може, протяга ръка към дървото на живота,С малката но откъсва плод от дървото на познанието и всичко се превръща в постоянно убягваща му сянка. Друг изход няма, трябва да приемем безсилието си на хора. Когато Христос извикал с висок глас: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” – това е било ужасно. Ужасно е, че и сега всеки от нас би могъл да извика така…

Едно мое тълкувание на Лев Шестов

Вашият коментар