Вече не ми пука за Русия

Отскоро съвсем престана да ми пука какво ще стане с тази страна. Нещо повече – не само че не ми пука, не само че ми е безразлично, ами… Всъщност прокуратурата забранява да казвам това, което наистина мисляаркадий-бабченко-1_cr по този повод.
Не мога нищо да променя в тази страна, където ди от населението е изяло своя мозък, където зомбочекмеджето превърна хората в нежелаеща да мисли крещяща протоплазма с пяна на устата. Поне да беше просто немислеща, ами тя е и действаща! Страна, в която сто милиона фанатични фашизирани зомбита излязоха на повърхността, в която жените се отказват от загиналите си мъже-войници срещу пари, в която родителите с мълчанието си се отказват от своите оказали се в плен синове, а децата идват на гроба на своя загинал на „Курск“ баща с портрета на човека, който каза: „Тя потъна.“ И който каза и за десетте долара1.
Абсолютно не ми пука защо се стигна дотук. Не ми пука за причините, поради които хората изядоха своя мозък. Не ми пука. Не ме интересува.
Вече дори не ми е мъчно, че си нямам страна. Това е територия, населена с тези хора – това не е моята страна.
Какво говорим всъщност! Тя винаги си е била такава. Те имаха едно десетилетие свобода – от 1991 до 2000 година. Те не завоюваха тази свобода. Дадоха им я. Дадоха им я безплатно, даром – само живейте, стройте своето бъдеще! Но те не могат да живеят свободни. Страх ги е да живеят свободни и тази безплатно получена свобода те с огромна радост при първа възможност размениха срещу „вертикала на властта“, срещу „ще ги трепем в кенефа“2, срещу стабилността, величието, подполковника от КГБ, портретите на Сталин и кримнаш3. Сами го направиха. Върнаха свободата в чинийка. Заедно с каишка и намордник.
Не ми пука как се стигна дотук. Не ми пука какво ще става с тях. Не ми пука какво ще става с тази територия – именно територия, страна вече няма, както няма и нация, а само групички от атомизирани озлобени зомбита, ненавиждащи всички останали, които не влизат в тяхното ято. Не ми пука. Животът в гетото не ражда любов къв гетото.
Нищо не мога да променя, макар Бог да е свидетел, че се опитвах. Наистина се опитвах.
И ако тази страна пропадне сама в дупката – това е само половината злина. Но на нея не й стига да убива само собствените си граждани. На нея й трябва задължително да убива и чужденци. Да пали в танковете не само своите деца, но и чуждите. Зомбитата искат да убиват и хора.
Да, империята се разпада. Според историческото мерило й остава малко, а какво ще последва? Поредната кървава гражданска месомелачка ли, петрол срещу храни и външно управление ли, Китай ли от едното до другото море, групичка от раздробените бандитски православни ДНР-ЛНР4 върху една шеста част от сушата на Земята, от които целият останал свят ще се обгради с каменна стена, като предварително им отнеме ядрената тояга, православна „Ислямска държава“ или истинска „Ислямска държава“ и неизменно следващото ги средновековие в прекия смисъл на тази дума? Вече не ми пука.
Как точно ще умре тази територия, вече няма значение. За мен вече няма значение.
Страшно е само това, че Мордор5, докато издъхва, ще повлече след себе си живота на още хиляди и хиляди нормални хора.
Нищо не мога да променя в тази страна. Опитвах се – опитвахме се – но не можахме. Те са повече. Те са много. Те са милиони.
Но въпреки това – извинявайте.
––

1 „Събрали курви за по десет долара.“ Според Виктор Шендерович Путин казал това по адрес на вдовиците на загиналите с подводницата „Курск“ моряци след появата им в студиото на телевизия ОРТ.
2 Изразът е употребен на пресконференция през 1999 г. от Путин, тогава премиер на Русия. В коментар за бомбардировките на руската армия в чеченската столица Грозни той заяви: „Ще преследваме терористите навсякъде. Значи, извинете ме, в тоалетната ще ги хванем, в кенефа ще ги трепем в края на краищата.“
3 Хаштаг в социалните мрежи, създдаден от руски привърженици на анексирането на Крим. Означава „Крим е наш“.
4 Съкращения на самообявилите се сепаратистки Донецка и Луганска народна републики на територията на Украйна.
5 На елфически език „Черна земя“ – географска област в измисления свят на Средната земя, описан в творбите на английския писател Дж. Р. Р. Толкин.

––

* Авторът е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Участвал е в двете войни в Чечня, а като кореспондент е отразявал войната в Южна Осетия. Препечатваме коментара му от неговия блок в сайта на радио „Ехото на Москва“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по темата

Хранат

Вашият коментар