ЗАДНЕШКОМ ПРЕЗ ЖИВОТА

Представете си един човек, който върви назад, може би Вие самият, и който през цялото време е зает с това да обяснява на всеки къде точно е бил. От време на време той се спъва и пада или просто прегазва някого. Веднага след като щетите са възстановени той казва нещо от рода: „Братче, много съжалявам, че паднах и те съборих, но нали разбираш, всичко е съвсем ясно.”
И продължава, гледайки назад: „Май първо завих надясно, после наляво, после се спънах в ей това препятствие тук и тъкмо като падах ти се оказа на пътя. Разбираш ли, наистина не можеш да ме обвиняваш, понеже, както виждаш, аз гледам назад и освен това, както вече ти казах, съвсем ясно е как стана всичко.” Може би ще се чудите на такъв глупак и ще гледате с недоверие на неговата логика. Все пак това е точно начинът, по който повечето от нас вървят през живота.
Действията на онзи, който върви заднешком през живота, се диктуват от неговия собствен разсъдък и от обстоятелствата и условията на живота, с други думи, от съдържанието на живота. Неговата теория за действителността е тази на билярдната топка. В ретроспектива, т.е. с поглед назад в миналото, всичко е съвършено ясно. Обяснимостта на всичко му служи като извинение за неговото грубо състояние на не-отговорност. Ако се сблъскате с такъв индивидуум, ще се видите в трудности, които обаче до една ще са напълно обясними и разбираеми. Въпреки това, когато Ви прегази един такъв безотговорен тиквеник, смислените обяснения ще бъдат слаба утеха за Вас.
Направо казано, ще Ви бъде трудно да разберете, че имате работа с човек, който е ангажиран в един обусловен от съдържанието процес. Това се дължи на факта, че той е напуснал живота си, не притежава интегритет на нивото на действията си и животът му като цяло му се струва лишен от смисъл. Накратко, за такъв живот не съществува Контекст. Имате работа с една дразнително-реакционна машина. В случай, че Вие сте личността, вървяща заднешком през живота, искам да знаете какво да направите.
Обърнете се. Завърнете се в живота си. Спрете да използвате своята способност за логическо мислене, за да обяснявате защо сте стъпкали някого или защо от време на време си докарвате по някоя синина. Влезте в контакт със своя собствен, естествен интегритет. Изпълнявайте споразуменията си. Казвайте истината. Освободете пространство за задължение в живота си. С други думи, станете това, което винаги сте били: Контекста на своя живот. Превърнете живота си в процес, обусловен от Контекста.
Докато самото съдържание на живота Ви е контекстът, в който държите живота си, няма да има никакъв напредък, освен за сметка на другите или за ваша сметка. В живота Ви ще има трагедии, една след друга, защото такава е природата на един обусловен от съдържанието живот. Първото нещо, което трябва да направите, е да започнете да признавате отговорността си за кашите, които забърквате, и да престанете да стоварвате своя боклук пред вратите на другите. След това предлагам да си набележите една цел, чрез която животът Ви да започне да придобива някакъв смисъл. Изберете нещо, което според Вас е достойно за вниманието Ви, и му се отдайте напълно. Каквото и да е това нещо, то ще Ви донесе най-голямо удовлетворение, ако го преживявате като принос за другите. След като сте се обърнали, всичко се превръща в съвсем естествен процес. От един Контекстиран живот винаги излиза нещо.

Вашият коментар