АЗ-ЪТ

Преди да съм написал каквото и да е за Аз-а (англ. the Self), нека Ви кажа, че това е невъзможно. Поради специфичната си природа Аз-ът не може да бъде описан. За всичко, което мислите, че е „Аз”, можете да бъдете абсолютно сигурен: не е това.
Нищо не може да съществува без пространство, в което да се помещава. Нямам предвид „вакуум”, който също е понятие на разсъдъка за „нещо”. Ние сме свикнали да приемаме за съвсем естествено, че има пространство, в което съществува животът. Обаче помислете много внимателно. Задължително ли е да съществува такова пространство? Ако размислите внимателно, ще установите, че не е оправдано да се смята за задължително съществуването на пространство, в което да се помещават нещата. Онова пространство, в което не съществува никакво „нещо”, и което е непрекъснато свързано с останалото „не-нещо” – пространство в света, и в което Вие живеете, е Аз-ът. Аз-ът е Контекстът, съдържащ това, което обикновено наричаме „живот”. Това, което обичайно разглеждаме като „живот”, е в действителност съдържанието. Значи, Контекстът, или Аз-ът, притежава съдържание. Аз-ът съдържа Вашия живот и е безкрайно по-голям от съдържанието. Освен това Аз-ът не съществува във времето. Той е контейнерът, съдържащ времето. Аз-ът не е локализиран никъде, т.е. той съществува навсякъде и на никое определено място.
Концепцията за едно „не-нещо” – нещо разклаща устоите на разсъдъка, блокира схемите. Прибавете още не-място и не-време и той съвсем ще си глътне езика. С разсъдъка си Вие не можете да схванете това – ще трябва да го схванете с Аз-а си. И така, Аз-ът е това, от което е произведен животът и което в никое отношение не е нещо, място или време. Само глупак би се опитал да опише с думи едно такова наречи-го-както-щеш. Но за да общуваме, ние разполагаме само с думи. Е, тогава хайде, глупако.
Контекстът съдържа това, което съществува, но самият той не е нещо, което съществува, иначе би бил също съдържание, а не вместилище. Контекстът е пространството, съдържащо това, което съществува, освен ако не кажем, че той е „пространство”, защото тогава той също би станал „нещо” и описанието би загубило смисъл. Истинският Контекст не е нещо. Вие не можете да отидете някъде и да го видите и той не съществува във времето – в никакво минало, настояще или бъдеще. Той дори не съществува сега, както всичко останало.
Контекстът е пространство, в което съществува Аз-ът.
Контекст и Аз не притежават никакъв физически аспект и въпреки това
Контекст-Аз-ът прави възможно съществуването на всичко физично.
Той е невидяното, нечуваното, без което не би имало видени и чути неща.
Контекстът позволява на физическия свят да съществува.
Аз-ът позволява на живота да съществува в този свят.
Това се постига от Контекст-Аз-а чрез небитие.
На това място искам да Ви припомня, че всичко, което може да се напише или изрече с думи, не е това. Каквото и понятие да си състави разсъдъкът – не е това. Всичко, което може да бъде казано или образно представено, е просто допълнително съдържание и в най-добрия случай може само да указва към „него”. Случвало ли Ви се е да бъдете с любим човек и да сте искали да кажете нещо, неизразимо с думи? Е, това е. Това, което не сте могли да кажете – това е било то. Сигурно сте казали нещо и въпреки, че е било хубаво казано, сте знаели, че не е това. Това, което не сте могли да кажете и дори да помислите – това е било „то”.

Вашият коментар