ИСТОРИЯТА

Вие не сте продукт от своето обкръжение,
както твърди историята Ви.
Напредвайки през живота си хората събират колекция от спомени за събитията, станали по време на пътуването. По-нататък тези спомени се преработват и редактират, практикуват и проповядват, докато не прилегнат към една фалшива самоличност, подкрепяна от „история”. Целта на историята е тройна:
(1) да даде право на разказвача и не-право на другите,
(2) да обясни причините, поради които нещата са станали каквито са, и
(3) да придаде на разказвача чувство за това кой е той, което без историята привидно би липсвало.
По странен начин историята отказва по всичките три параграфа, но продължава да съществува в разсъдъка, за да смекчи страха. Тя принудително не съответства на истината за това, което се е случило, а по-скоро клони натам да представя събитията така, както би се искало на разказвача, както той си мисли, че би трябвало да са се случили. В този процес спомените могат действително да бъдат преработвани и променяни. Това е познато в психоанализата като „покривна (защитна) памет” (англ. screened memory, нем. Deckerinnerung). Всъщност всички ние имаме покривни спомени в някаква форма, въпреки че сме последните, които го съзнават. Така че ако историята изобщо предизвиква нещо, то е да Ви изкарва неправ, което се дължи на грубите й неточности.
По точка втора историята малко или много има успех, макар и нереален. В определена степен тя придава на разказвача си чувство за обоснованост по въпроса „защо” нещата са станали каквито са. Обаче отговорите на въпроса „Защо?” никога не носят майсторство по отношение на сегашното развитие на нещата. Такава обоснованост е синоним на безполезност и в този смисъл историята е пълно фиаско.
Третият фактор, самоличността, е доста измамен. Действително изглежда така, сякаш би трябвало да сме всички тези неща: деца на майките си, продукти на училищата, които сме посещавали, пълният сбор от своите убеждения, позиции, мнения, вкусове и т.н. И все пак този вид самоличност идва и си отива много бързо, като оставя след себе си неудовлетвореност и една неяснота по въпроса „Кой съм всъщност?” Да не говорим за факта, че човешките същества най-редовно създават неща, които просто не могат да бъдат обяснени на основата на предишен опит.
Аз твърдя, че Вие не сте продукт на своето обкръжение, както много би се искало на историята Ви.
Аз твърдя, че Вашата история не може да Ви изкара прав, без това да Ви струва много от Вашата жизненост.
Аз твърдя, че тя по никакъв начин не обяснява нещата така, че да постигнете майсторство в живота.
И най-вече аз твърдя, че Вие сте съзнанието, обитаващо разсъдъка, съчинил тази история, ето защо идентификацията „кой сте всъщност” е последното нещо, за което бихте имали нужда от история.
Да бъдете просветлен означава да се откажете от „важността” на своята история по всички три параграфа и в крайна сметка да я изоставите напълно. Чак след като се откажете от „важността” на историята си, Вие ще можете да започнете да оказвате значително въздействие върху света. Вашата история Ви пречи да служите на света и Ви принуждава да рецитирате разсъдъчен инвентар до края на дните си.

Вашият коментар