АЗ-ЪТ КАТО ДРУГИТЕ

Истинската илюзия е, че сме отделени едни от други.
Тук искам да изразя нещо неизразимо. Ако го прочетете и схванете, то ще бъде защото вече някак си сте го знаели. Това, което искам да изразя или да подчертая отново е, че Вашата истинска самоличност в този свят е всичко друго, но не и нещата, които са Ви карали да вярвате. Както Ви казах преди, отношението е това, без което не можете да знаете, че съществувате. Вие можете да схванете това само ако извършите невъзможното: да поставите себе си в един свят без живот, без да имате спомени за живота. В това състояние вие нямате абсолютно никакви указания, че съществувате. Не можете да се огледате и да видите други тела, от което да заключите, че сте тяло, в общи линии подобно на другите тела. Можете да установите, че имате някои общи качества с камъните около Вас, а именно, че сте физичен. От това можете да направите извода, че сте камък, но никога не би Ви хрумнало, че сте личност. Всъщност Вие дори няма да имате думи като „личност“ или „човешко същество“. Дори няма да имате каквито и да било думи. Понеже няма на кого да говорите, Вие няма да развиете език. Значи отношението е това, без което не можете да знаете, че съществувате.
Тъй като живеем в свят на хора, ние приемаме, че сме хора, подобни на другите хора. Оглеждаме себе си, своите тела, и виждаме ръце, крака, торс, гениталии, гърди и т.н. От това правим заключението, че тези телесни части, които са толкова близо до нас, би трябвало да имат нещо общо с онова, което сме. Вашето тяло е „нещото“, стоящо най-близко до онова, което мислите, че сте; затова смятате, че то би трябвало да е Вие. Това води до възникване на начин на мислене и език, подкрепящи тази представа, и Вие ставате „сигурен“, че „знаете“, че сте тялото си. Ако понякога си мислите обратното, Вие се упреквате заради откачените си идеи и не се решавате да ги споделите с някого. „Стой на земята“ – си казвате. Онази част от тялото, за която сте на мнение, че е най-много Вие, е лицето Ви. Смешното е, че точно лицето си никога не можете да видите директно. Можете да видите негово отражение и хората могат да Ви разправят за него, но Вие никога не можете да видите повече от своя нос и евентуално върха на езика и части от устните си.
Сега ето какво: Когато се огледате навън в света, Вие виждате кой сте в действителност и къде сте в действителност. Вие сте този и там, където е Вашето съзнание. Съзнанието Ви не е „тук вътре“, то е „там вън“, където го възприемате. Въпреки това убеждението, че сте „тук вътре“ е така дълбоко вкоренено, че повечето от нас са склонни да отричат кои сме и къде сме в действителност. Това отричане има общо с факта, че ние оспорваме не само да сме „там вън“, но и да сме отговорни по какъвто и да било начин за „онова вън“. Забележете ако сега Вашите убеждения казват „това момче нещо е мръднало“.
Истината е, че всичко и нищо са едно и също и че ние сме и двете. Вие не сте тялото си и тялото Ви се съдържа във Вас. Вие сте всичко, което съзнанието Ви създава. Това е само друг израз за „всичко“. Вие сте всичко. Когато се отделите от представата, че сте само тялото си, можете да погледнете назад и да видите, че тялото Ви е част от Вас, понеже се съдържа във всичко.
Понеже сме всичко и понеже едни без други не можем да знаем че съществуваме, ние сме всеки един от нас. Очевидно Бог е станал индивидууми, множество завършени проявления. Така ако знам кой съм, аз съм Вие, и Вие, и Вие, и т.н. От Ваша гледна точка Вие сте Аз, и той, и тя, и т.н. Това е метафизичният модел, който ни позволява да поемем отговорност за себе си, или което е все едно да поемем отговорност за самия свят. Психоаналитиците го наричат „отказване от първичния нарцисизъм“. Много малко хора постигат в живота си пълно отказване от своя първичен нарцисизъм. Тук говоря за пълно отказване от него. Смисълът е в това да направите личния си живот да върви добре и да направите света да функционира добре. Двете не могат да бъдат отделени едно от друго. Ако Вашият свят не функционира, т.е. ако сте пленник на нарцистичната илюзия, Вие нямате абсолютно никакъв шанс да бъдете всичко онова, което бихте могли да бъдете и което би Ви позволило да служите на света. Ако смятате, че за да служите на света трябва да се жертвате, не е това. Ако гледате на служенето от позицията на саможертва, Вие все още сте закрепостен към онова, което не сте. Делата Ви не са в ничия услуга, ако изхождате от саможертва. Всъщност Вие ще намалите благополучието на всеки, на когото се опитвате да служите. От друга страна, ако гледате на този въпрос от позицията на удобния случай, единственото, което може да настъпи, е повишаване на благополучието на другите (или което е все едно, на „Вас“). Това става дори и когато изглежда, че не постъпвате правилно.
В живота си всички ние започваме от една и съща изходна позиция и тя е да „имаме“. „Имаме“ да бъдем добри деца, „имаме“ да бъдем умни тийнейджъри, „имаме“ да бъдем зрели възрастни. Трябва да „имаме“, или да получим възпитание, щастие, материални блага, които да осигурят оцеляването ни и да повишат нашия престиж. Цялото това „имане“ се гради върху универсалния стремеж към задоволяване. Ние живеем в един помрачен свят, или казано с други думи, в един свят на печалба и загуба, в който хората не могат да спечелят, т.е. да „имат“, без някой друг да загуби. За това има предостатъчно доказателства в сферите на бизнеса, на междуличностните и семейните отношения, където животът е явен двубой. В тези сфери царува определен вид слепота, поради която изглежда само малко хора са в състояние да видят, че „имането“ не носи удовлетворение. Въпреки това ние се връщаме към него отново и отново и отново с надеждата, че първите няколко хиляди „придобивки“ са били празни лотарийни билети и че следващата най-сетне ще ни донесе жадуваното удовлетворение. Ако само можехме да имаме онзи идеален сексуален или брачен партньор, онази подходяща работа, носеща висок престиж и доходи, онази страхотна къща, онзи дълго сънуван автомобил, това би ни направило пълни и удовлетворени. Мислим си, че само да бихме „имали“ „подходящите“ родители или деца, или да живеехме в „подходящата“ част на страната, сега щяхме да бъдем доволни.
Чуйте, истината е, че удовлетворението е достъпно за Вас тъкмо сега, без никакво „имане“, или получаване (англ. getting). Тайната е в даването, не в получаването. Обаче има една уловка: ако давате, т.е. служите на другите, за да „получавате“, това не е служене, то е просто пак „получаване“, преправено да изглежда като даване, и не върши повече работа от откритото получаване. За да постигнете истинско удовлетворение в живота, Вие трябва да се откажете да „получавате“ и да „давате за да получите“, което е същото. С други думи, за да живеете в състояние на удовлетворение, Вие трябва да се откажете от този, когото обикновено определяте като „себе си“, и да станете този, който сте в действителност: Вашият истински Аз. В този процес на себеотдаване ще се сблъскате с факта, че начинът, по който сте водили живота си, не е функционирал добре, без значение колко „символи“ сте насъбрали, за да докажете обратното. Повечето от нас са силно привързани към нашите символи и възприемат мисълта да се откажат от тях като твърде заплашителна. Под отказване от тях разбирам не да не ги имате, а да ги трансформирате така, че да бъдат не „Ваши“, а да принадлежат на другите и да бъдат използвани в тяхна услуга. Да се отдадете не значи непременно да обеднеете. Да се отдадете на живота си означава да се откажете от важността на всички онези неща, които сте „придобили“ и да признаете, че играта на живота е приключена и че Вие сте спечелили, дори ако „доказателствата“ не са налице. Когато направите това, ще забележите, че сте удовлетворен и обогатен от което и да е отношение в живота си. Ще изпитвате радост от всяка работа, която вършите, и където и да живеете, то ще бъде мястото, от което сте доволен. Няма да е нужно да имате перфектните любовник, съпруга, дом, месторазположение, родители, деца, защото когато се отдадете Вие сте извън системата печалба/загуба и сте спечелили всички тези неща. Вашите идиотски „представи“ за това как „би трябвало“ да стоят нещата ще избледнеят и ще изчезнат и Вие ще престанете да бъдете пленник на мисълта, че сте по-добър или по-лош от който и да е друг (същото се отнася и за преценките Ви спрямо другите). Вашата способност да обичате ще бъде реализиран факт. Когато се откажете от желанието да „получавате“, обикновено става така, че Вашето обкръжение по странен начин започва да Ви дава всички онези неща, за които сте смятали, че искате да притежавате, обаче това вече не играе съществена роля понеже знаете, че сте тук не за да получавате, а за да давате и да служите. Аз твърдя, че Вие не можете повече да отричате кой сте и че този, който сте в действителност, е даващият.

Вашият коментар