РЕЛИГИЯ

Просветлението на света не е нова идея. Мнозина са я имали и мнозина са постигнали велики неща. Истински надарените майстори, създали контекст за по-късните световни религии, са имали готовността да отдадат и напълно да се откажат от това, което обикновено наричаме свой „живот”, за да се освободи пространството за откровението на Аз-а. Дори смъртта не е имала власт над тези личности, защото те са били по-велики от своите индивидуални „жития”.
По пътя, за който казваме, че е път към просветлението, ние понякога забравяме, че изискванията на истинското просветление обхващат готовността да се отдадем, да се откажем от значителността на историята на живота си и да съзнаваме, че истината не е в преходното, в нетрайното. Изборът е или отдаване (или, както аз го наричам тук, отказване от значителността на „историята”), или никакво просветление.
Състоянието на непросветление приема две форми.
Съществуват „невярващите” материалисти, които оправдават своето придържане към историята на живота си и остават на тъмно като казват, че нещо друго било невъзможно.
Другата форма се състои от „вярващи”, които се задоволяват с временно просветление в замяна на това, че продължават да държат на историята на живота си като на нещо важно и значително. След тези уводни бележки искам да Ви кажа за какво точно става въпрос при религиите.
От време на време разсъдъкът губи контрол върху сетивните модалности и Аз-ът получава непосредствено преживяване на живота, т.е. Вие получавате директно преживяване на живота. Това е извънредно приятно – действително неизразимо с думи. Сякаш на разсъдъка се удава възможност да изключи за момент. Директното преживяване е в близко сродство с един феномен, наречен „доверие”. Вие сте в състояние на доверие, когато знаете, че наистина ще оцелеете, че сте обичан и способен да обичате. Вие сте отдаден и давате. В такъв момент разсъдъкът пуска юздите и Аз-ът е свободен да преживява директно живота. Това е универсален човешки опит, който има различни имена в различните култури. Тук ние го наричаме „просветление”, но той е познат още като „религиозно преживяване”, „спасение” и „върховно преживяване”. В момента на просветление човек знае, че във всичко има част от „мене” и част от всичко е в „мене”. Преживява се непосредствено, че времето е илюзия и че настоящето е вечно.
После преминава това, което наричаме „време”, т.е. нещата се променят, и директното преживяване бива сменено от възвърналото се владичество на разсъдъка. Тъй като неговият метод за оцеляване е записване и припомняне, той прави точно това. На него е пределно ясно, че току-що се е случило нещо, явно лежащо извън неговия обсег на действие. Понеже му е необходимо да класифицира нещата, най-близката класификация за случилото се, която му идва на ум, е „удоволствие”. Тъй като е търсач на удоволствие и повече от всичко на света желае да оцелее, той прави спомен за момента на просветление и се опитва да го замрази във „времето”, т.е. да предотврати неговата промяна. Разсъдъкът не може истински да схване, че просветлението става извън времето и се стреми да излезе прав, като си приписва заслугата за преживяното. Той започва да разказва на другите за това и да си припомня условията, при които е настъпило преживяването. Така той стига до извода, че съпровождащите преживяването условия и обстоятелства имат нещо общо със самото преживяване. След това той създава съответстващи на тези обстоятелства убеждения и ритуали. Колкото повече Вашият разсъдък се мъчи да поднови преживяването, толкова повече Вие се отдалечавате от това преживяване. Появява се чувство на фрустрация (безнадеждност, обезсърчение) и разсъдъкът започва да се надява и да упражнява ритуали. Накрая влиза в сила концепцията за вярата. Вярата включва отказване от опитите и надежда, че „то” ще се случи отново. Вярата е най-висшето ниво под областта на отговорност и просветление. Проблематичното при нея е, че тя създава нова надежда, предизвикваща своята полярна противоположност: безнадеждност. Отвъд вярата е блаженството (grace – милост, грация, благоговение, божие откровение), друго име на просветлението.
И така, религията е творение на разсъдъка в стремежа му да създаде условия за настъпване на просветление. Тези условия обикновено обхващат определени начини на поведение като ритуали, групови срещи на „подходящо” място в „подходящо” време, увещания за доверие, убеденост и вяра.
Проблемът при религията като ритуал е, че тя замразява живота в едно състояние на надежда/безнадеждност, не-отговорност и не-просветление. Моето намерение по отношение на Вашето преживяване на религията е тя да стане религия на Аз-а. Това не означава полагане основите на нова църква, а по-скоро нов контекст за религията, която вече изповядвате. Този контекст включва Вашата отговорност да бъдете извор вместо жертва на живота си. Той обхваща Вашата готовност да бъдете просветлен, когато и да се случи това, и да приемете съответното състояние на своя разсъдък и на света.
Това значи да живеете тъкмо сега, в настоящето.
Значи да имате ясни, комуникативни отношения.
Значи да бъдете верен на целта и смисъла на живота си.
Значи да проявите естествения си интегритет.
Значи да бъдете доволен от живота си и да допринасяте за него.
Значи да изберете да вземате участие в живота.
Значи да поемете отговорност за света какъвто е тъкмо сега и да упражнявате своето страхотно могъщество за настъпващото просветление на този свят.
Един трансформиран Вие означава нов, просветлен и трансформиран свят. Имайте смелост да бъдете просветлен. Аз не мога да си представя по-добър изходен пункт от Вашата религия.

Коментарите са забранени.