ГЛАДНА СМЪРТ

Гладната смърт, т.е. смъртта от глад, отнема живота на около 15 милиона души годишно. Бих искал да знаете колко са 15 милиона души. Това число съответства горе-долу на цялото население на Далас, Медисън, Денвър, Минеаполис, Хюстън, Атланта, Сан Франциско, Оклахома Сити, Спрингфийлд, Солт Лейк Сити, Феникс и Ню Орлийнс. Това означава, че всяка минута само от глад умират 28 души. Три четвърти от тях са деца. Населението на Земята в момента е 4 милиарда. Тази планета разполага с капацитет да изхрани от 8 до 11 милиарда души. Така Вашето убеждение, че хората умират от глад, понеже земята не може да ги изхрани, не отговаря съвсем на истината. Причината за гладната смърт не е тази, която изглежда, че е. Причините за нея са точно същите като тези за неуспешното функциониране на нашия живот на лично ниво. Те са от мисловен характер. Всичко останало е само привидно. Докато продължават да съществуват определени идеи и убеждения, нищо няма да сложи край на гладната смърт, все едно какви грандиозни стъпки предприемаме.
Първата идея е една „не-идея”. В днешния свят не съществува широко разпространена представа за това, че хората имат право на достатъчно храна за запазване на живота си. Умиращите от глад знаят, че има такова право, само че не остават достатъчно дълго, за да могат да говорят за това. Един човек не е по-малко човек, понеже неговата чиния е празна, а Вашата – пълна. Въпреки това най-разпространената не-идея в днешния свят е, че хората нямат право на достатъчно храна за запазване на живота си. От друга страна, съществува идеята за правото на свободно изразяване на мнение и правото на щастие. Нима сме пропуснали нещо? Да, има едно състояние, което е предизвикало този пропуск. То е една предпоставка за съществуване, заложена в нас по-дълбоко, отколкото съзнаваме. Толкова дълбоко, че на практика изглежда сякаш това сме ние самите. Едно убеждение, което, без да бъде проверено, се смята за истина.
Това убеждение гласи, че в света няма достатъчно храна. Да кажем, Вие решавате да сложите край на гладната смърт в света, но се сблъсквате с тази „истина”. Ще трябва да се откажете от благородното си намерение. Това, което ще направите тогава, ще бъде само един жест и Вие ще се задоволите да правите възможното вместо невъзможното. Така Вие веднага ще затънете в една позиция и хората ще продължат да умират от глад поради „факта”, че е неизбежно.
Неизбежността е естественият резултат от предпоставката за недостига. Докато Вашата позиция е, че гладната смърт е неизбежна, хората ще продължават да умират от глад. Едно просто наблюдение, казвам просто наблюдение, показва, че тя не е неизбежна. Щом е толкова неизбежна, защо тогава всеки от нас не познава някого, който да е умрял от глад? Какво казвате? Че в някои части на света била неизбежна, а в други не? Да, и защо е така? Истината е, че гладната смърт не е неизбежна и че тя е нещо, което ние причиняваме, поне в днешния момент от историята.
„Нима има нещо, което бих могъл да направя?” ДА, ИМА. Отхвърлете своите позиции за неизбежността и недостига. Когато направите това, ще се появи следващото препятствие: Вие не сте отговорен за гладната смърт. Тя вилнее в другата част на света, нали? Какво общо имате Вие с това? Е, нищо и всичко. Ако искате да видите един добре функциониращ свят, разрешете ми да Ви кажа, че е възможно. Вие не можете да очаквате остатъкът от света да се просветли, преди Вие да бъдете просветлен. Този момент никога няма да настъпи за Вас. Спомнете си, съществува светът, който никога не можете да познавате, и Вашият свят, единственият, който можете да познавате. Когато бъдете просветлен, ще откриете, че за Вас светът също е просветлен. Вашият свят започва да функционира добре и Вие постепенно забелязвате, че светът също започва да функционира добре. До този момент на трансформирано просветление нещата в света, включително гладната смърт, ще Ви изглеждат затънали и безнадеждни. Това не значи, че са затънали и безнадеждни. Това значи, че Вие сте затънали в надежда и безнадеждност, без да вършите нещо полезно. Спомняте ли си за поляритетите? Състоянието, което кара безнадеждността да продължава, е нейното полярно противоречие: надеждата. Хора като Вас се „надяват”, че гладната смърт ще престане. Надеждата служи като оправдание за бездействието или за голите жестове. В този смисъл „надеждата” върши работа горе-долу колкото и „вярата” и „благотворителността”, които извикват за живот своите собствени противоположности.
Аз срещам много хора в работата си и съм тънък наблюдател. И мога да Ви кажа без преструвки, че това, което хората действително искат, е техният свят да функционира добре. Някои считат за необходимо известно време да им се преглежда пъпа или нещо еквивалентно в психотерапията. Обаче по-късно става ясно, че техният пъп е в отлично състояние и че това, което е лежало в основата на любопитството им, е било желанието техният свят да функционира добре. После се оказва, че личното просветление не може да бъде отделено от просветлението на света. Вие получавате или и двете, или нито едно. Не върви да искате едното без другото. Основа на всеки живот е създаването на контекст от идеи, позволяващи на света (Вашия свят) да функционира добре. Вярвате или не, това е Вашата основа. Дори не е нужно да го вярвате. Ако то не беше Вашата основа, сега щяхте да сте на опера, вместо да четете това тук.
И така, в рамките на контекста за добре функциониращ свят – например края на гладната смърт – всичко, което правите, върши работа, дори и това, което преди момента на просветлението е изглеждало като благотворителен „жест”. Преди създаването на контекста за добре функциониращ свят, т.е. преди момента на просветление, нищо, което предприемете не върши работа. Всичко, което правите, независимо колко е героично и велико, дегенерира до прости жестове. Засега ние само леко драскаме по повърхността на потенциално възможното. Гладната смърт е като едно гигантско „Вървете по дяволите!” за 15 милиона души – всяка година. По съвсем реален начин тя означава същото за всички нас. Означава, че животът не струва нищо, че е без значение. Докато не сложим край на това безумие, ние не ще можем да осъществим своя пълен потенциал. Едно съдържание, състоящо се от повече, по-добри и различни идеи, няма да промени нищо, ако бъде държано в контекст на „неосъществимост”. Само един просветлен контекст ще промени нещо. То е осъществимо и сега е моментът да се възползваме от удобния случай да поемем отговорността за него. Отговорност означава нов контекст, в който дори и основанията, според които то е невъзможно, се превръщат в принос за неговото осъществяване.
Между другото, пренаселеността не води до гладна смърт. Гладната смърт предизвиква пренаселеност. В „третия свят” се изисква раждането на почти пет деца, за да се постигне оцеляването на един наследник от мъжки пол. Жив мъжки наследник означава за старите хора някой, който да се грижи за тях през последните им години. Когато четири от пет деца умират от глад, трябва да имате много деца (8-10), за да си осигурите мъжки наследник. Това е пример за убеждения, смъкващи отговорността за гладната смърт от нейните законни притежатели: от нас.
Щом сме в състояние да разбиваме атоми, да изпращаме хора на Луната и камери на Марс, ние можем да сложим и едно ядене на масата. Гладната смърт не е бреме, а удобен случай и предизвикателство.

Коментарите са забранени.