Украйна и България – насъщни паралели

Те просто се натрапват, няма как да бъдат отминати. Длъжни сме да се вгледаме в тях, да ги разчетем, за да разберем себе си. И да избегнем кървавото си бъдеще – ако можем.
Най-важният: и Украйна, и България са страни, които попадат в обсега на геостратегическите приоритети на Русия. Украйна – като страна, която руснаците изначално смятат за част от своята територия; България – като единствената страна от анексираните от червената армия в края на Втората световна война, която днес още може да бъде овладяна, манипулирана и отбита от цивилизования свят.
И Украйна, и България бяха управлявани от проруски режими. Украйна – до вчера; България – надявам се – до утре. Надявам се, но кой знае…
Разликата в това отношение: в Украйна има 40% руско население. В България няма такова – но пък има повече от стогодишна рубладжийска традиция – и националното предателство е потомствен занаят.
И в Украйна, и в България проруските правителства дойдоха на власт с масирани изборни манипулации, в които прокуратурата играеше особено важна роля. Тя продължава да играе тази си роля и след изборите – като и в двете страни беше използвана като бухалка срещу политическия противник. В Украйна по нареждане на Янукович тикнаха в затвора Юлия Тимошенко – докато в България все още не са успели да опандизятЦветан Цветанов – но доброто желание е налице, пречат само някакви рецидиви на независимост у съдийското съсловие.
И Украйна, и България са обект на форсиран руски интерес, тъй като и през двете страни минават или ще минават едни тръби, от които зависи много. Освен това Украйна и България са липсващите части от пъзела, наречен Евразийски съюз. Ето защо лично Путин предложи на Украйна – в лицето на Янукович, разбира се – най-големия подкуп в световната история, за да гарантира отвръщането на страната от ЕС и оставането й в руската сфера на влияние.
Странно – а на България, която си е направо член на ЕС, никой нищо не предложи. Само й изсъскаха като на някоя изнасилвана зад стобора мома, че трябва да се строи Белене, че не признават никакъв отказ от Бургас-Александропулис – и няма не искам, и няма недей!
И в Украйна, и в България имаше протести срещу попадналите във властта политически мародери. И в двата случая протестиращите бяха обявени за наемници, бандити, наркомани, слуги на световния империализъм, соросоиди и какво ли още не. И в двата случая единствения ресурс, който остана да крепи властта, беше силовият – само че в България – като член на ЕС – той се изрази най-вече в щитове и полицейски палки, докато в Украйна я докараха до бетеери и снайперисти. Само не мислете, че и на нас нямаше да се случи съшото, ако протестирахме с хъса и размаха на украинците. Случайно да си спомняте фразата „По-добре е танковете да дойдат”?
В Украйна пуснаха по улиците „титушки” – наети от „Беркут” бандюги, които да бият, стрелят и убиват, като се представят за протестиращи – та да има после въз основа на какво да се формулират обвиненията на Янукович за анархия и фашистки преврат. В България за организатор на българските титушки беше определен Бисер Миланов – Петното, но нещо не му провървя на момчето – имаше доброто желание, но не го оставиха да се развихри докрай.
В Украйна непрекъснато противопоставяха столицата на провинцията – и дори управлявалата до вчера партия се наричаше „Партия на регионите”. В България има известно изоставяне – българската партия на регионите се създава едва сега – това е Барековата „България без цензура”, която тепърва ще се развихря.
И в Украйна, и в България икономиката бе съсипана, а националните богатства – разграбени от нароилите се покрай местното рубладжийство мафиоти и олигарси. В България този процес на ограбване течеше през целия тъй наречен преход към демокрация, а в Украйна – откакто страната придоби независимост през 1991 г.
И в Украйна, и в България имаше моменти, в които страните почти бяха отхвърлили рецидивите на посткомунизма и влиянието на Москва. В България това се случи след националната катастрофа от 1996 г., а в Украйна – по време на Оранжевата революция през 2004 г. И в двете страни обаче демократите се изпокараха помежду си и с това позволиха на рубладжиите да се върнат на власт.
Можем още дълго да посочваме приликите между България и Украйна. Нека обаче хвърлим поглед и върху разликите.
В Украйна хората протестираха все по-масово и по-остро в течение на стотина дни – в които протестите прерастнаха в гражданско неподчинение и в революция. Загинаха 88 човека, стотици бяха ранени. В резултат: Майданът победи, Украйна поне засега е свободна страна – и зона, чиста от путинизъм.
В България хората протестират вече повече от десет месеца – отначало масово, после с отслабващо темпо. За щастие няма убити, нито сериозно ранени. За нещастие обаче България не е свободна страна – властта е узурпирана от алчни политически мародери, които винаги са предавали националните интереси и винаги са обслужвали интересите на Москва.
Струва ми се, че вече е време друг един въпрос да стане актуален на мястото на въпроса Кой? – въпросът Докога?
И не казвайте, че не е възможно. Изглеждаше невъзможно Украйна да бъде изтръгната от ноктите на Путин – много по-невъзможно, отколкото да се реши въпросът с родните рубладжии. Въпреки това Майданът победи: непоклатимият до вчера Янукович и неговите сатрапи се щурат като изплашени зайци и се чудят през коя граница да офейкат. А у нас Станишев си стои ни лук ял, ни лук мирисал; сламеният Орешарски продължава да се прави на министър-председател; троглодитът Пеевски раздава правосъдие и ни учи на морал.

Докога?

Коментарите са забранени.