ЛОЯЛНОСТ И ПРИЗНАНИЕ

Уместно е да обсъдим лоялността и признанието заедно, тъй като лоялността не може да просъществува дълго без признание. Лоялността е онова състояние в едно отношение, което Ви разрешава да допринасяте причинно (to contribute at cause) за целта и смисъла на отношението. Когато допринасяте причинно за нещо, това не Ви струва нищо, не е свързано с някаква „жертва” и Вие дори печелите от него. В състояние на лоялност Вие съзнавате съвсем ясно, че когато допринасяте за целта на отношението, всъщност правите услуга на себе си. Целта може да бъде тази на едно семейство, на някоя организация или на света.
В лоялността има нещо странно. Има нещо, което трябва да бъде налице, за да съществува лоялност: тя трябва да бъде забелязана. Приносът, даван в състояние на лоялност, трябва да бъде действително забелязан и признат. Ако просто си спомняте, че никой не Ви дължи нищо, ще Ви бъде лесно да забелязвате и признавате лоялността, но ако започнете да смятате, че „ония” Ви дължат лоялност, ще се видите в трудности. Ако имате някой подчинен, който дава принос, и Вие искате той да остане, тогава отдавайте признание на него и на приноса му. Не му ли покажете, че съзнавате неговото значение за Вашия живот и организация, няма да го имате дълго при себе си. Ако имате жена, която истински Ви служи в живота, и Вие искате тя да има свободата да остане в състояние на лоялност в отношението, тогава покажете й, че тя Ви прави по-силен чрез своята лоялност. Ако не направите това, ще се събудите сам някоя сутрин.
И така, лоялността изисква признание, за да съществува трайно. Проявяването на лоялност не се нуждае от признание. Хората могат да правят това от Нищо, без подкрепа. Обаче тук говорим за запазването на лоялността. Просто Ви казвам кое върши работа. Не сте длъжен да го прилагате. Може би да проявявате лоялност в живота си изобщо не отговаря на намеренията Ви. Ако е така, ще го демонстрирате, като не признавате хората около себе си.
Как стои въпросът с обратното положение? Какво е, ако Вашето състояние е лоялността, но тя заплашва да изчезне, понеже изглежда, че никой не забелязва приноса Ви? Какво да се направи? Ако искате да живеете живота си като негов причинител, тогава за Вас това е отлична възможност да започнете да разбирате, че не сте резултат от нищо друго, освен от себе си. Можете сам да си дадете признание, като първо започнете да правите добре това, което правите. Ако и тогава не бъдете забелязан, ще знаете, че Вашата интенция не е била насочена към получаване на признание. Когато насочите интенцията си, ще правите необходимото за проявяване на признанието, което искате да получите. Казано между другото, да търсите признание не е признак на самолюбие. Смисълът на признанието е да имате условия за по-нататъшна лоялност и да вършите добре работата си. Ако например сте нечий прекрасен съпруг и не получавате признание за това, Вие сте отговорен да създадете условията и обстоятелствата, при които да получите това признание.
Нямам предвид непременно словесно признание. Може би то ще Ви бъде изказано или дори написано, но не е задължително да бъде изразено с думи. То може да бъде безмълвно като едно движение на ръката. В крайна сметка всичко зависи от Вашата способност и готовност да признавате сам себе си. Когато правите това, ще забележите, че всички вляво и вдясно от Вас Ви признават. Ако не признавате сам себе си, никоя похвала няма да бъде достатъчно голяма, за да Ви задоволи. Виждате ли как всичко се връща пак при Вас? Вие сте изворът на своето преживяване. Вие сте отговорен не само за това да получите каквото искате, но и за неговото преживяване. И никой не може да Ви принуди. Дори не е важно да се изтъкват похвалата и признанието като нещо особено или „правилно”. Те просто Ви позволяват да водите и занапред успешен живот.
Бих желал да съм сигурен, че знаете, че лоялността е естественото състояние на живота. Хората просто по естествен начин са лоялни едни към други. За да създадете състояние на нелоялност, трябва нарочно да направите или да изпуснете нещо. Трябва да претоварите отношението с „инвентар”. Трябва да правите преценки, да критикувате и да не признавате. Трябва активно да изгоните лоялността от живота си, а това не е лесно. Ще го постигнете само ако бъдете действително ловък и упорит.
Накрая искам да знаете, че никой не Ви дължи лоялност. Никога не ще можете да направите достатъчно, за да я заслужите. Тя е свободен, безрезервен подарък, произхождащ от факта, че във вселената съществува една фундаментална свързаност. Просто е така, както е. Ако нямате лоялност в живота си, значи сте я изхвърлили. Ако я имате, бъдете сигурен, че си спомняте, че никой не Ви я дължи. Докато си спомняте, погрижете се да покажете на личността, която е лоялна към Вас, че оценявате нейния подарък. Лоялността просто е прекалено голям подарък, за да бъде заслужена.
Това е краят на книгата за доброто функциониране на Вашия живот и същевременно е едно начало. Вашият живот функционира и Вие сте в центъра на събитията. Вижте, Вашият живот винаги е функционирал. Вашето преживяване на всички неща в живота Ви е накарало всичко да стане така, както е трябвало да стане съгласно намеренията Ви. За да преживеете това, поемете отговорността за него. Ако действително достигнете това ниво на отговорност, ще разберете, че всичко, което е било непосредствено под него, е било невероятно силното желание да видите целия свят издигнат на нивото на отговорност и удовлетворение. Следващата книга разглежда Вашето поемане на отговорност за света.

Коментарите са забранени.