СТУДЪТ НА СВОБОДАТА

Не е тайна, че великият хуманистичен блян за изглаждане на противоречията между човеците в дух на справедливост все още не се е наложил победоносно в действителността. Дори и да приемем, че свободата е най-високото и свято достояние на света, в живота на отделния човек тя си остава една неосъществена докрай идея, продължаваща да въздейства по-скоро като елемент за нравствено издигане. Този консервиран идеал, предаван от поколенията винаги съдържа в себе си нещо митологично, тъй като редовно отлага някъде във времето очовечаването на света и възтържествуването на ведрия и справедлив разум.
Може би сблъсъкът между теоретичните конструкции и прагматично очертаното ежедневие се заражда в непреодолимо сложната и противоречива природа на човека от една страна и неговите желания, идеи и мечти от друга.
Ако приемем, че свободата е сполучлив набор от закони, даващи правото на избор и изява на всеки под слънцето, то веднага става ясно, че под същото това слънце на едни ще бъде топло, а други дори ще зъзнат от студ. В така дефинирания обществен пейзаж човечността и правдата съвсем не съществуват по един абсолютен и общовалиден начин и за съжаление не са задължителни. Волята за реализация на един индивид, неговата гъвкавост, находчивост и изобретателност са уникални и са в състояние като стихии да пометат по-слабата воля, по-слабата гъвкавост и прочие на друг индивид. Поради тази причина свободата на мисълта и свободата на съвестта съвсем не могат да те нахранят, а понякога можеш да се почувствуваш толкова гладен, че почти да не усещаш колко си свободен. Свободата навява студ и тези които гледат на нея като институция, разпределяща материалните блага, биха могли да се вкочанясват от ниските температури. Идеята хората да бъдат социално равнопоставени е просто илюзия на разговора, образ на речта или с две думи казано – словесна постановка за действителността, която няма нищо общо със самата действителност. Институциите, каквито и да са те, не са в състояние да насищат със смисъл отделния човешки живот. Социалните ценности са верни само ако личните са верни, т.е., ако искаш да оправяш света – започни най-напред със самия себе си.
Винаги е имало и ще има високо мотивирани хора, контролиращи до съвършенство действията си и такива, които убиват времето по кафенета и кръчми в самохвално отдръпване и глупава и безсилна съпротива срещу света.
Свободата задължава да се вписваме в правните механизми на обществото, като живеем вътрешно с най-присъщата ни наклонност, съхранявайки своя собствен такт, ритъм и усещания за нещата в огромното пространство на това разнолико битие. Всеки може да има свое духовно небе, своя светлина, своя траектория и неповторима диря всички останали теоретични арабески за равенство в двадесет и първи век звучат не само наивно, но и носят лошия дъх от едни времена, които искаме да забравим.

Коментарите са забранени.